Публикувана на
Free access
Резюме
В своята оригинална съвременна пиеса Когато розите танцуват" Валери Петров подхваща с нежна задушевност, с тънък мек хумор, с лекота и грациозност вечно младия проблем за любовта. Духът на младостта, този весел дух, роден през май, превъплътен в образа на Младия иска да събуди младежа у Стареца. Ще успее ли? Спорът започва на шега. Младият доказва съществуванието на истинската лю бов. С чародейства, с песни, музика, балет и със съдбите на няколко влюбени двойки. Розите, тези скъпоценни цветя, които Старецът денонощно пази и не Може да опази, изведнъж оживяват пред очите му. Те не само учаят и бодат, но могат да танцуват, да копнеят, да страдат и да. . . бягат. Розите са предназначени за влюбените. Започнала с розите, любовната тема неусетно се разширява и прераства в тема за младите и стари схващания в съ временния живот. Оказва се, че у всеки човек има и старец и младеж, които са в непрестанна борба. Какво означава да бъдеш млад? Отговорът на този въпрос съставлява втория план на темата за лю бовта, подводното течение на действието в Когато розите танцуват" - защото не само при любовта, а и на хиляди места проклетата ни старост се бори с младостта. . . Неуморим е Младият в страстния си порив да защити младостта. Това е образ, който непрекъснато се преобразява. Мигновено смъква символните си одеж ди, добива плът и кръв. С меката интимност и искрящите от остроумие реплики Той е един колкото необикновено жив и жизнен положителен герой, толкова и фантастично-ефирен, неуловим, примамливо-многообразен, изненадващ. Той е гръбнакът на пиесата, защитник на основната тема, диригент на пролетната пантомима", в която наред с шегите и вълшебствата прозвучават тъжните и веселите мелодии на любовта и мъдростта. А Старият? Може би това е само един контрастен символен образ, който непрекъснато се противопоставя на възгле дите на Младия и накрая ще бъде отречен от живота, осмян? Да, наистина, в началото той проявява дребнава скъперническа страст, неверие в хората. Но найинтересното в този образ енеговото пре образяване и особено необичайните му преживявания на път за милиционерския участък, където води Младия, откъснал три рози за своята любима.


Драматична тема и герои

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    117
    -
    124
    Брой страници
    8
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

    • Име:
      Иванка Бояджиева
    • Инверсия:
    • Е-поща
    • Институция
      Институт за Литература БАН
    • ORCID ID
      0000-0002-5329-5872
    • SCOPUS ID
      0000-0002-5329-5872
    • WEB OF SCIENCE RESEARCHER ID
      0000-0002-5329-5872
    • Още в първата си пиеса Камен Зидаров показа особеностите на своето драматично дарование - ярки образи, които носят атмосферата на времето, вълнуващи конфликти и национален колорит. Но в „Царска милост" стремителната драматична линия се пречупва от известна разтегнатост и повествователност, от известно нарушаване на драматичното единство. Новото и радостното, с което пиесата „За честта на пагона", се различава от „Царска милост“ е по-ясно изразената конфликтност, непрекъснато усилващото се драматично напрежение и същевременно поголямата и композиционна стройност. Цялата постройка на „За честта на пагона" е по-съвършена, което показва, че драматургическото майсторство на Камен Зи даров е укрепнало.

  • Ключови думи
    Резюме
    В своята оригинална съвременна пиеса Когато розите танцуват" Валери Петров подхваща с нежна задушевност, с тънък мек хумор, с лекота и грациозност вечно младия проблем за любовта. Духът на младостта, този весел дух, роден през май, превъплътен в образа на Младия иска да събуди младежа у Стареца. Ще успее ли? Спорът започва на шега. Младият доказва съществуванието на истинската лю бов. С чародейства, с песни, музика, балет и със съдбите на няколко влюбени двойки. Розите, тези скъпоценни цветя, които Старецът денонощно пази и не Може да опази, изведнъж оживяват пред очите му. Те не само учаят и бодат, но могат да танцуват, да копнеят, да страдат и да. . . бягат. Розите са предназначени за влюбените. Започнала с розите, любовната тема неусетно се разширява и прераства в тема за младите и стари схващания в съ временния живот. Оказва се, че у всеки човек има и старец и младеж, които са в непрестанна борба. Какво означава да бъдеш млад? Отговорът на този въпрос съставлява втория план на темата за лю бовта, подводното течение на действието в Когато розите танцуват" - защото не само при любовта, а и на хиляди места проклетата ни старост се бори с младостта. . . Неуморим е Младият в страстния си порив да защити младостта. Това е образ, който непрекъснато се преобразява. Мигновено смъква символните си одеж ди, добива плът и кръв. С меката интимност и искрящите от остроумие реплики Той е един колкото необикновено жив и жизнен положителен герой, толкова и фантастично-ефирен, неуловим, примамливо-многообразен, изненадващ. Той е гръбнакът на пиесата, защитник на основната тема, диригент на пролетната пантомима", в която наред с шегите и вълшебствата прозвучават тъжните и веселите мелодии на любовта и мъдростта. А Старият? Може би това е само един контрастен символен образ, който непрекъснато се противопоставя на възгле дите на Младия и накрая ще бъде отречен от живота, осмян? Да, наистина, в началото той проявява дребнава скъперническа страст, неверие в хората. Но найинтересното в този образ енеговото пре образяване и особено необичайните му преживявания на път за милиционерския участък, където води Младия, откъснал три рози за своята любима.