Методиев

Признавам: този автор често ме е дразнил с поетическите си предизвикателства, но въпреки това не съм престанал да го чета. Трудно ми е да си обясня защо е така, навярно защото всеки път ме води едно любопитство: в острите му често пресипнали строфи винаги очаквам да намеря нещо извънстандартно първично, нещо откровено и дори дързостно, поднесено без съображения уговорки, директно и направо, с резки черно-бели тонове. Сред заливащата тривиалност в съвременната лирика стиховете на Димитър Методиев се отличават с буйство и жизненост, с ненадейни обрати на мисълта, с главоломни скокове на чувството. Постепенно се очертава една авторова индивидуалност диалектическа динамичност на възприятия и реакции, болезнено чувствителна към съвременните веяния, нервно откликваща на всяко събитие още докато буизчаквателност шуват страстите около него, чужда на всяка C и предпазливост. Този поет е направо на „ти“ с народа си, той така се и обръща към него: „мой народе“, без да страда от излишни скрупули, че може да бъде обвинен във фамилиарничене, без да си дава сметка, че друг един поет едва в предсмъртния си час намери кураж да каже: „....ще бъдем пак със теб, народе мой, защото те обичахме“. Димитър Методиев не общува с читателя, а с множеството, не пише стихове за нощно четене и наслада, а призиви към колектива. Много пъти лириката му се среща обръщението „Хора“, подобно на Пеньо Пенев той разговаря с България, с планетата, със света. Сигурно има нещо много съ ществено да им каже, навярно е и така. По-право на него всеки път му се струва, че щом като е взел перото, ще говори за важни и големи неща, ще излее силни и огнени чувства - на любов или на омраза. Ето неговото верую:

В литературнокритическия очерк на Наташа Манолова за Димитър Методиев в еди надесет кратки глави без педантичност, а с документална достоверност и критическо проникновение са проследени всички по-важни стъпки на поета - от най-ранните до послед ните му днешни творчески прояви. Наред със стриктния анализ на творческото дело на поета-гражданин, наред с интересните факти и оценки съзираме темпераментното присъствие и на самата авторка. Напоследък Наташа Манолова започна да отпришва стихията на своя разказ за онези дръзки, радостни и неповторими младежки впечатления, свързани със следването и в Москва, които са останали запечатани в сърцето и за цял живот и не е възможно да не бъдат споде лени. И плод на тази невъзможност" е кни гата и за Д. Методиев, тя окриля критическите и наблюдения, дава и кураж и сила да възпроизведе поета такъв, какъвто е и какъвто го познава... Личното доближаване до тво реца не пречи, а подпомага в случая авторката в детайлното проследяване на жизне ната и поетична биография на Д. Методиев. Пред читателя се разгръщат емоционално заредени кадри от богатия жизнен и творчески път на именития поет, при което не е трудно да съзрем голямата професионална вещина на критическото вникване и същевре менно богатия запас от живо поднесен доку ментален материал. Уловила поета в неговото непрестанно движение, Н. Манолова смело и точно определя отделните мигове на лиричните му превъплъщения. Ценно качество на сравнително краткия литературнокритически очерк е тясното свързване на Методиевата поезия с особеностите на литературния климат у нас и в СССР за един почти тридесетилетен период. Книгата на Манолова е снабдена с подробни бележки, допълне ния, библиография и снимков материал, което заедно със стройното изложение създава пълнота, прегледност и сериозен приносен характер на очерка. В главите „Такъв, какъвто го познавам...", „Дружното семейство на беловския селянин Мито Ристов“ и „В редиците на РМС" пред читателя изпъква физическият и духовният образ на „ранния" Методиев, семейната среда, революционната му активна ремсова дей ност, както и партизанските дни и нощи в хайдушкия балкан. Живата картина на онова борческо, незабравимо време е възкресена и с някои спомени на съпартизани на Методиев: ,, За наша радост новият партизанин от Белово Димитър Методиев излезе поет... Методиев беше толкова рус, че косата му изглеждаше бя ла. Очите му мигаха неспокойно...(с.39-40, цитатът е от книгата на Атанас Семерджиев „За да има живот"). Този силно изстрадан, славен отрязък от време е оставил траен отпечатък върху целия по-сетнешен път на поета и комуниста. Авторката на очерка, без да се впуска в излишни подробности, е изяснила истинските корени на нестихващата младежка Дръзновеност в поетическото верую на Мето диев.