Публикувана на
Free access
Резюме
Втората книга с интервюта на Ат. Сви ленов съдържа 12 разговора със съвременни български писатели. Авторът продължава портретуването на избрани от него съвре менни творци и ми се струва, че в тази книга той достига до един своеобразен връх в майсторството си на събеседник. Срещите му с писателите не са еднократни, нито само от един период. Обикновено с по-старите автори ,, запознанството води началото си от младежките години на Свиленов, в миговете, когато е общувал с книгите на писателя. Първата среща на живо" създава и първото впечатление и у читателя, тя е особено важна, Веднага сме въведени в атмосферата на избрания творец, още със самото обаждане по телефона и по начина, по който е приет в дома, още в началните думи на разговора пред читателя застава живият писател с някоя негова важна, отличаваща черта. Свиленов не крие своето участие и пристрастие, но никъде не се натрапва, говори за себе си само толкова, колкото е необходимо, за да се проникне по-дълбоко в същността на автора, който ни представя. Дълбокото предварително познаване на творчеството на тези 12 автори, както и на литературата за тях, също спомага за бър зото и някак спонтанно навлизане в творче ския им свят. Техните изповеди са максимално искрени и точни, няма повторения, няма разтегнати моменти и обяснения. Всичко енякак специално премерено, уточнено и тази прецизност не е нито скучна, нито хвърляща се в очи. Особено ме учуди и привлече това разнообразие на букета от автори, включени в книгата на Свиленов. Никъде няма еднак ви" въпроси, сходни запитвания, повтарящи се моменти от техниката на интервюто. Разнообразието се ражда сякаш от само себе си, но всъщност тук личи умението на Сви ленов да борави с интервюто - този толкова капризен литературнокритически жанр. То- ва не е само известна обираност - изискват се различни комбинативни качества, като бърз и съобразителен ум, голяма деликатност, познаване на литературните и общест вено-политическите факти, вникване в ат- мосферата на твореца, на времето, когато създава една или друга творба, отчитане на литературната критика, на общия литера144 турен процес и пр. Цялата тази предварител на подготовка съвсем не личи. Пред читателя като на сцената се изправят двама сладкодумни събеседници и когато беседата приклю чи, можем само да съжаляваме, че не е продължила повече време. А може би наистина с някои от по-младите автори, включени в книгата, Свиленов ще продължи своите разговори... Книгата „Събеседници" се чете на един дъх, защото подбраните имена са не само на лю бимци на автора, но и на мнозина читатели: Ем. Станев, Д. Талев, К. Константинов, Г. Белев, Г. Цанев, Др. Асенов, Б. Райнов, Г. Джагаров, В. Мутафчиева, Т. Жечев, Л. Левчев, Г. Марковски. Безспорно - та лантливи, оригинални и много популярни автори, всеки със своя подчертана индиви дуалност, с ярък характер на творец, с личен и значителен принос в дадена област.И в също то време - много различни почерци, полярни вкусове, особени творчески съдби. Обеди нява ги водещата мисъл на техния събесед ник, а също и новата социална дейстивтелност, задачите, които стоят пред литературата на социалистическия реализъм. Но нека се спрем на дванадесетте задушевни изповеди, които ни предлага книгата на Сви ленов.


Събеседници от Атанас Свиленов

  • Обхват на страниците:
    144
    -
    147
    Брой страници
    4
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

    • Име:
      Иванка Бояджиева
    • Инверсия:
    • Е-поща
    • Институция
      Институт за Литература БАН
    • ORCID ID
      0000-0002-5329-5872
    • SCOPUS ID
      0000-0002-5329-5872
    • WEB OF SCIENCE RESEARCHER ID
      0000-0002-5329-5872
    • Още в първата си пиеса Камен Зидаров показа особеностите на своето драматично дарование - ярки образи, които носят атмосферата на времето, вълнуващи конфликти и национален колорит. Но в „Царска милост" стремителната драматична линия се пречупва от известна разтегнатост и повествователност, от известно нарушаване на драматичното единство. Новото и радостното, с което пиесата „За честта на пагона", се различава от „Царска милост“ е по-ясно изразената конфликтност, непрекъснато усилващото се драматично напрежение и същевременно поголямата и композиционна стройност. Цялата постройка на „За честта на пагона" е по-съвършена, което показва, че драматургическото майсторство на Камен Зи даров е укрепнало.

  • Резюме
    Втората книга с интервюта на Ат. Сви ленов съдържа 12 разговора със съвременни български писатели. Авторът продължава портретуването на избрани от него съвре менни творци и ми се струва, че в тази книга той достига до един своеобразен връх в майсторството си на събеседник. Срещите му с писателите не са еднократни, нито само от един период. Обикновено с по-старите автори ,, запознанството води началото си от младежките години на Свиленов, в миговете, когато е общувал с книгите на писателя. Първата среща на живо" създава и първото впечатление и у читателя, тя е особено важна, Веднага сме въведени в атмосферата на избрания творец, още със самото обаждане по телефона и по начина, по който е приет в дома, още в началните думи на разговора пред читателя застава живият писател с някоя негова важна, отличаваща черта. Свиленов не крие своето участие и пристрастие, но никъде не се натрапва, говори за себе си само толкова, колкото е необходимо, за да се проникне по-дълбоко в същността на автора, който ни представя. Дълбокото предварително познаване на творчеството на тези 12 автори, както и на литературата за тях, също спомага за бър зото и някак спонтанно навлизане в творче ския им свят. Техните изповеди са максимално искрени и точни, няма повторения, няма разтегнати моменти и обяснения. Всичко енякак специално премерено, уточнено и тази прецизност не е нито скучна, нито хвърляща се в очи. Особено ме учуди и привлече това разнообразие на букета от автори, включени в книгата на Свиленов. Никъде няма еднак ви" въпроси, сходни запитвания, повтарящи се моменти от техниката на интервюто. Разнообразието се ражда сякаш от само себе си, но всъщност тук личи умението на Сви ленов да борави с интервюто - този толкова капризен литературнокритически жанр. То- ва не е само известна обираност - изискват се различни комбинативни качества, като бърз и съобразителен ум, голяма деликатност, познаване на литературните и общест вено-политическите факти, вникване в ат- мосферата на твореца, на времето, когато създава една или друга творба, отчитане на литературната критика, на общия литера144 турен процес и пр. Цялата тази предварител на подготовка съвсем не личи. Пред читателя като на сцената се изправят двама сладкодумни събеседници и когато беседата приклю чи, можем само да съжаляваме, че не е продължила повече време. А може би наистина с някои от по-младите автори, включени в книгата, Свиленов ще продължи своите разговори... Книгата „Събеседници" се чете на един дъх, защото подбраните имена са не само на лю бимци на автора, но и на мнозина читатели: Ем. Станев, Д. Талев, К. Константинов, Г. Белев, Г. Цанев, Др. Асенов, Б. Райнов, Г. Джагаров, В. Мутафчиева, Т. Жечев, Л. Левчев, Г. Марковски. Безспорно - та лантливи, оригинални и много популярни автори, всеки със своя подчертана индиви дуалност, с ярък характер на творец, с личен и значителен принос в дадена област.И в също то време - много различни почерци, полярни вкусове, особени творчески съдби. Обеди нява ги водещата мисъл на техния събесед ник, а също и новата социална дейстивтелност, задачите, които стоят пред литературата на социалистическия реализъм. Но нека се спрем на дванадесетте задушевни изповеди, които ни предлага книгата на Сви ленов.