Резюме
Свидетели сме на безпрецедентно разпространение на руската съветска литература в цял свят, включително и у нас, в България. Никога не са правени толкова много преводи, многотомни издания, изследвания, никога не са съз давани толкова научни институти, катедри, центрове, дружества, никога не са публикувани толкова монографии, посветени на актуални въпроси, автори или периоди от развитието на руската литература след Октомври 1917 г. Това е един продължителен и крайно динамичен процес, съдържанието на който може да бъде илюстрирано със статистически данни, анкети, извадки от доклади и пр. Но в случая едва ли е необходимо да се прибягва до помощта на статистиката и математиката. В тоя смисъл изследването напри мер на връзките и взаимодействието между две съвременни литератури или на мястото, което заема даден писател в друга, чужда литература, също може да даде точни резултати и без употребата задължително на статистика, мате матика и различни количествени методи. Разбира се, това не означава, че се отрича значението на математиката и статистиката в такава област на човешкото знание, каквато е съвременното марксическо сравнително литературознание. Въпросът е да не се злоупотре бява с тези науки, да се използуват комплексно и в случаите, когато действително е необходимо. Примери ли? Дори тема като нашата - Николай Тихонов в българската литератур а - дава изобилно количество данни, които ни уверяват в изказаното вече заключение. Много са показателите, които говорят за продължителния интерес на българския читател към поезията на Тихонов. При това той еднакво е търсен и четен в оригинал, и в пре вод, почти с едни и същи темпове са превеждани на български език неговите стихотворения, разкази и художествена публицистика. Достатъчно е да се каже, че у нас името на поета прониква още през 1926 г., а първото му произведение, излязло на български език през 1934 г., е стихотворението „Проща ване с ралото". Тия факти, както и другите, за които ще стане реч по-надолу, не трябва да се разглеждат формално. Те трябва да се преценяват от гледна точка на за дачите, които стояха пред пролетарско-революционната ни литература след неуспешното работническо-селско антифашистко въстание през септември 1923 г., от гледна точка на потребностите на националната ни култура като цяло. Аксиома е днес, че всяка революция изисква и си създава своя художе ствена литература... ОТЗИВИ И ПРЕВОДИ В ГОДИНИТЕ НА МОНАРХОФАШИЗМА Творчеството на Тихонов винаги е било във фокуса на любовта на прогресивния читател и на вниманието на марксическата литературна критика. Възприемат го като поет на Октомврийската революция и гражданската война, поет на дружбата с народите на Съветския Изток. През 1926 г. поляновската „Наковалня " (бр. 20) писа: „Николай Тихонов е засега един от първите пред ставители на руската поезия. Неговият обработен стих обладава звънливата коравина на метала. Сюжетите му са черпани от революционната (чети: граж данската - Х. Д.) война. Неговата смела ритмика, без да скъсва с традицията на руския лиризъм, използува всички нови образи, форми и контрасти на модерната мисъл и богатствата на народния говор." Нататък в статията подробно са разгледани: „Балада за гвоздеите“, „Балада за дезертьорите“, „Балада за отпускаря“ и „Кавалерия"; подирена еприликата и отликата между Тихонов и Серафимович: и двамата „не рисуват гражданската война по-красива", а я показват такава, каквато тя е - сурова, героична, класова.