Христо Дудевски

Публикуваното по-долу писмо е нов (към досега известните) документ за живота на Алеко Константинов в Одеса, дето учи в т. н. Новорусийски университет (1881-85 г.). Това е период съвсем непроучен, с най-малко установени биографични и литературнотворчески данни. Ето защо намереното писмо еоще един ценен източник за проуч ване на биографията му. 2 От него се долавя: 1. Че седемнадесетгодишният Алеко, връщайки се да продължи си в братска Русия, вече носи в себе си съзнание на „млад писател". образованието 2. Той не одобрява модата" по онова време у някои свои млади сънародници да писателствуват. И има защо. Мнозина не владеят прилично даже родния си език, а и по руски се изразяват с речника на файтонджията, затова съчиняват „повести" от рода на „Три години в братската" Русия". 3 3. В противоположност сякаш на това съчинителство, в края на писмото (на гърба на листа) Алеко привежда на своя адресант собствени скици“ от пътуването си с парахода за Одеса. Отделните части са разграничени една от друга с многоточия. Ако трябва да се оценяват тия, скици" в художествено отношение, следва да се каже, че писаното - плод на фантазията на автора - представлява един от многото юношески опити на перото му да създаде весела картина, хумористичен портрет на героя разказвач, като привлича в диалога колоритни народни думи и изрази.

Алеко Константинов е от ония наши писатели, които са оставили сравнително малко документи, при това пръснати в различни институти и лица. А това особено затруднява тяхното използуване и изследване. Опит да се преодолее това състояние представлява изданието „Съчинения в два тома" на Алеко Константинов, където съставителите са поместили почти всичко печатано от автора. Тук би могъл да бъде включен и малко познатият разказ „Страхливият войник“ и единадесетте строфи от три сатирични стихотворения, писани още в Николаев, които намираме в дописката „Пътуване по Русия "3. За биографа и литературния историк е от значение Всеки Новоустановен ръкопис. Публикуваното тук писмо е от времето, когато Алеко току-що е издал пътеписа „До Чикаго и назад". От писмото се вижда, че писателят живее с определени идейно-политически разбирания за Америка, със съзнанието, че животът там далеч не е устроен така „благополучно“, както го рисуват някои. Тъкмо по тая причина той не може да го препоръча на един български младеж, който дири своя път в живота. Алеко посещава Америка през 90-те години на м. в., когато по индустриалното си производство тя вече заема първо място в света. И той е поразен от необикновената концентрация на капиталите. Именно това го навежда до ония забележителни, не изгубили и днес своята историческа правдивост и актуалност обобщения относно същината на „американската демокрация", които намираме в „До Чикаго и назад": „Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развитие и е задушил своята родителка - личната свобода".

На 16 януари т. г. нашата културна общественост с уважение чествува 60-годишнината от раждането на Ламар - един толкова своеобразен поет-лирик, певец на българската природа, родното село и българо-съветската дружба. От отпечатването на неговите първи стихове в „Млад турист“ (Русе, 1916 г.) и „Всеобщ преглед" (1917 г.) изминаха повече от 40 години. Това беше бавен и крайно мъчителен път на развитие от Модернизъм към реализъм и социалистически реализъм. След Септемврийското въстание той активно сътрудничи в сп. „Пламък", редактирано от Гео Милев. Тук намират място редица негови антимилитаристични стихотворения, като „Война" и цикълът „Железни икони". Особено ценна в това отношение е поемата „Мирни размирни години" (1928 г.). Тя е тържество не само на реализма като творчески метод на Ламар, но издава трайни идейно-художествени обобщения. В „Мирни размирни години" той постигна Много свежи лирични картини - на селската неволя, на селския пейзаж, на бита иобичаите, като не скрива и другото, главното: българския селянин го влече мирният труд на полето, а не завоюването на чужди земи. По дух той е враг на войната.

През периода от края на Първата световна война до началото на 30-те години до голяма степен се полагат идейните и методологични основи на днешната литература. Тогава се изгражда постепенно една нова насока в българската литература, която през 30-те години достига до висока точка на развитие. По това време работят Христо Смирненски, Гео Милев, Димитър Полянов, навлизат в литературата писателите новопътци", появява се и младата фаланга от писатели и поети, която създава ядрото на революционната ни литература от 30-те години - Георги Караславов, Христо Радевски, Ангел Тодоров, Никола Ланков, Младен Исаев и др. Каква е политическата и литературната обстановка през 20-те години?