За някои образи на комуниста в съвременния ни роман

В претворяване образа на комуниста у нас съществува дълга и богата традиция от миналото: в поезията - Д. И. Полянов, Хр. Смирненски, Н. Вапцаров и постите от 30-те години; в прозата - пак Смирненски, Кр. Велков, Г. Караславов и др. Новите хора - нови по своето обществено съзнание, по духовния си облик - се формираха в годините на велики битки на народа ни срещу капитализма и фашизма. И за да се разбере типът човек - типът на революционер, активен исторически деец - литературата естествено се обръща към образа на комуниста. Защо става така? Защото комунистът е не само политически значим образ, а и носител на новото в нашето съвремие изобщо. Нещо повече - непосредствено до него върви съзнателният гражданин, който още няма партиен билет, но комуто е близко делото на комунистическата партия. Днес на читатели и писатели е ясно, че всеки по-съдържателен, художествено по-убедителен образ на комуниста винаги има „покритие“ в самата социалистическа действителност. И той винаги се връща при нея, действителността, за да и служи, но вече естетически оценен. Това е едно от главните предимства на съвременната социалистическо-реалистическа литература. Досега в статии и изказвания е правен опит, къде по-бегъл, къде по-задълбочен, да бъде изяснен теоретически и главно във връзка с практиката проблемът за комуниста в литературата. Например той беше дискутиран по време на нацисналния преглед на съвременната българска драма през 1959 г. А през 1960 г. Съюзът на писателите организира тридневна теоретическа конференция на тема „Образът на комуниста в литературата". Целта на тази статия е да се спре на някои неразгледани въпроси и по-специално на отделни литературни творби. Ограничаването на темата крие някои неудобства, а може би и опасности. Но то съдържа и някои предимства: ще задържим вниманието си върху днешния ден, върху съвременните проблеми.