съюз

В Съветския съюз съществува отдавна жив интерес към българската литература. Произведенията на българските писатели се издават и разпространяват нашироко по необятната съветска земя. Първо място тук заемат преводите на руски език. До 1944 г. в превод на руски език излизат няколко десетки книги с произведения на Вазов, Каравелов, Ботев, Смирненски, Гео Милев, М. Марчевски, Л. Стоянов и др. Руският читател се запознава с достойнствата на родната ни литература, обиква я, започва да я търси. Отношенията обаче по онова време с буржоазна България не спомагат за широко превеждане и разпространение на българската литература. Победата на народната власт на Девети септември отваря нова страница в отношенията на родината ни със СССР. Тръгнала по нов път, България завързва най-тесни братски отношения с великата Съветска страна. Оживените ни културни връзки благоприятствуват за разпространението на българската литература в Съветския съюз. Броят на преводите там бързо расте. Днес преводите на руски държат първо място всред всички други езици. За двадесет години в СССР на руски език са издадени 217 отделни книги с произведения на български писатели. Значителна част от творбите на нашите майстори на художественото слово са вече известни на руския читател.

Освободен от постулатите на компаративизма, проблемът за рецепцията на отделна художествена литература в една или няколко национални литератури естествено зае едно от челните места в интересите на съвременните литературоведи-марксисти. Иначе не можеше да бъде. След като марксизмътЛенинизмът прониза и обогати литературознанието със своята методология и с това го превърна в обективна наука, стана ясно, че историята на всяка национална литература може да бъде научно правилно изложена и естетически вярно разкрита само тогава, когато тя се изучава и във връзка с историята на другите страни и народи и техните литератури, когато бъдат изяснени взаимните връзки и влияния. Защо? Защото не друго, а общите, сходните закономерности на историческия развой, които за всеки народ (и всеки исторически период) имат свои, специфични черти, са основата, върху която расне и се развива дадено литературно течение и влияние. Тая зависи мост" установи Г. В. Плеханов, който писа, че влиянието на дадена литература от една страна върху литературата на друга е пряко пропорционално на сходството на общест вените отношения на тия страни. "

Българският стихотворен превод отдавна излезе от своята детска възраст и наближава своята зрелост. Благодарение на усилията на най-добрите български преводачи нашият читател вече разполага с такива преводи на редица от най-значителните произведения на световната поетическа класика, които не само го запознават със съдържанието им, но и представляват поетически постижения, факти на българската поезия. Струва ми се, че не е далеч времето, когато ние ще можем вече с пълно право да говорим, че съществува българска преводаческа школа. Но по отношение на теорията и критиката на стихотворния превод у нас положението е съвсем друго. Обстойните и компетентни рецензии на български стихотворни преводи все още са рядкост, а теоретичните обобщения на опита на българските поети преводачи се броят на пръсти. Ала няма съмнение, че без сериозни постижения в теорията и критиката на стихотворния превод у нас процесът на създаване на българска преводаческа школа няма да бъде завършен. Обилна светлина върху редица въпроси по теория на стихотворния превод могат да хвър лят самите поети преводачи. Всеки добър преводач, който има зад гърба си няколко десетки хиляди стиха, претворени и публикувани от него на български език, не може да не се е добрал до твърде ценни наблюдения, обобщения и изводи за спецификата и творческата същност на стихотворния превод. Разбира се, за да станат тези наблюдения, обобщения и изводи достояние на нашия читател, те трябва да бъдат написани и публикувани. За съжаление, що се касае до написването, примерите в това отношение засега са единични. Но може би редица наши поети преводачи просто трябва да бъдат подтикнати да споделят своя опит? Тъкмо тая идея ме накара да се обърна към редица от тях с въпросите на настоящата анкета. Следва да отбележа, че самото съставяне на въпросите не беше никак лека работа. Стре мях се да ги формулирам и подредя така, че от една страна, те да накарат анкетираните да пог леднат нещата отвътре", от гледна точка на собствения им опит; от друга - да обхванат найсъществените страни на стихотворния превод: от трета - да предизвикат отговори, които биха имали значение за теорията на стихотворния превод. По-долу привеждам самите въпроси, а след тях - отговорите на неколцина наши поети преводачи, чиито най-добри преводи според мен спадат към онези, които оформят физиономията на нашата преводна поезия.