Алексей

В резките спорове, които днес се водят около социалистическия реали зъм и неговите взаимоотношения с модернизма и критическия реализъм, осо бен смисъл придобива проблемът за формирането на новия герой у ония автори, които до социалистическия реализъм идват от модернизма през критическия реализъм. Правилното решение на тоя въпрос позволява да се даде по-цяло стна и вярна картина на съвременния литературен процес - от една страна, от друга - да се преодолеят като догматични редица концепции и мнения, които обективно снижават ролята на писателя като творческа личност, от късват проблема за формирането на новия герой от способността да се усвоява великият пример на класиката, от въпросите на новаторството, художестве ната форма и т. н.

Напоследък не само в СССР, но и в редица страни се проявява голямо внимание към проблемите на социалистическия реализъм. Интересуват се както прия тели, така и врагове. И основателно, защото днес това е едно от най-жизнеспособните прогресивни художествени направле ния в световната литература, намиращо се в центъра на ожесточени идейни схватки. Утвърждаването, развитието и теоретич ното осмисляне на социалистическия реа лизъм в руската съветска литература е основна тема в монографията на Ал. Метченко „Съкровено, извоювано". Живият интерес на автора към миналото и съвре менното състояние на световната маркси ческа и прогресивна литературоведска мисъл определя високото теоретично равнище на произведението. Днес изследователите на социалистическия реализъм се стремят да разглеждат проблемите въз основа на богат конкретен материал. Ал. Метченко използува многобройни факти, за да докаже закономерната победа на социалистическия реализъм, да посочи, че самото литературно развитие го налага като най-плодотворен метод за съветската литература. Доказателството си авторът гради, опрян на методологическите принципи, завещани от Ленин, и преди всичко на принципа за строг историзъм, който изисква не ограничаване с резултата, а изследване процеса на развитие на литературното явление в цялата му сложност и противоречивост. Отличителна черта на монографията е полемичният и стил. Ав 167 торът аргументирано и страстно спори със западните „съветолози", изобличава реви зионистите, осъжда онези естети, които се представят за марксисти, но отхвърлят Ленинската политика в областта на литературата и изкуството, пренебрегват социалистическия реализъм и определят водеща роля на декадентско-модернистич ните течения. Като взема под внимание общия литературен процес на епохата, авторът стига до извода, че появата на социалистическия реализъм е подготвена от целия ход на светов ното художествено разви т и е, както и от развитието на социалистическата мисъл" (с. 26). В глава първа Ал. Метченко отбелязва приноса на Маркс и Енгелс за научното обосноваване закономерната победа на реализма; решаващото влияние на Лени новата литературна мисъл за формиране основните принципи на социалистическия реализъм. Авторът не отминава и ролята на Плеханов в подготовката на новото естетическо отношение към действителността, заслугите му като „първовестител на пролетарския етап в руската литература". Всеобхващащият характер на ленинизма дава възможност не само да бъдат уточнени изпитаните принципи, но и да се изработят нови - принципите за народност и партийност. Верен на историческия подход към литературните явления, изсле дователят открива дълбоките традиции, които има проблемът за народност в ру ската литература.