Ефрем Каранфилов

Ако погледнем повърхностно, мъчно можем да си представим колко голяма е опасността от шаблонните и клиширани изрази не само за родния език, но и за самите творци на нашата литература. А толкова малко писано по този, така обикновен на пръв поглед и така сложен в същ ността си въпрос. Мнозина биха помислили, че проблемът за шаблонните изрази е само езиков. Всъщност това е проблем, който засяга пси хологията на литературното творчество, връзките на писателите с дей ствителността, отношенията им към тази действителност, културата им, способността им самостоятелно да мислят и да чувствуват, волята им да се борят за единство между съдържание и форма на своите произведения. С една дума - въпросът за шаблонните езикови форми един от немаловажните проблеми на нашата съвременна литература. Още повече, че ш блонните изрази и думи се срещат в писанията не само на младите, начеващи писатели, но и в произведенията на зрели, вече утвърдени и с име творци. Всред големия поток от книги, който непре къснато се излива в нашата литература, ние сме принудени често да се сблъскваме със сивите, груби и грозни шаблонни езикови форми, които зле нараняват както нашата любов към живата, свежа родна реч, така и дълбокото ни уважение към нашите писатели като истински творци. Защото няма нищо по-чуждо на творчеството от шаблона, в какъвто и образ и вид да се изявява той.

Правдивото чувство на поета може да се изяви непосредствено и стихийно, да обагри всяка дума, да зазвучи във всяка рима, да се прелее във всяка тръпка на ритъма. То може да бъде бурно или интимно, да увлича или да трогва, да кара читателя да се вълнува. Има поети обаче, при които чувствата винаги се явяват свързани със зъдълбочена и обобщаваща мисъл. От това те не изгубват силата си, но стават по-трайни, по-изяснени и по-целенасочени. Овладяни от волята на поета, чувствата не излизат на повърхността на фразата, не притежават ефектната, но твърде мимолетна красота на настроението, а увличащата, макар и не бурна сила на сдържаното вълнение.