Резюме
В литературата интересът на Чавдар Добрев е към прозата, за поезия пише рядко. Изглежда малко странен фактът, че критикът се е заел с труд върху лирична драма, върху драматургия на поети. Аз лично никога не съм споделял специа лизирането на критика в една жанрова област, но предпочитанието към един жанр е нормално. От пренебрежението към останалите жанрове страда вдълбочаването в единствения жанр, на който са посветени усилията. Същото е в по-широк план: познаването единствено на литературата (при непознаване спецификата на остана лите изкуства) от литературоведа вреди на проникновеното навлизане в същината й. В труда на Ч. Добрев не се „сблъскват театроведът и литературоведът. Това е книга на литературоведа. Трудът е посве тен на драматургически жанр, който синте зира в литературния процес „усилията" на два литературни рода - драма и лирика. По-естествено е, разбира се, тази книга да се напишеше от литературовед и театровед, само литературовед трудно би се заел: нужно е специално познаване тънкостите на театралното развитие, на сценичното „звучене“ на лиричната драма преди години. Въпреки че в книгата на Добрев е дума за текстовете, анализът е съобразен с вкуса на театроведа, с отношението му към театралната проява на този литературен жанр. Трудът обединява усилията на критик, написал досега три книги за литература и три за театър. Жанрът „Лирична драма“ е явление, интересно не само в драматургията. Той е един от необичайните жанрови синтези в литературата ни след Девети септември. По хронология - първият. В трудния литературен род драма работиха дълго време поети като Иван Пейчев, Ва лери Петров, Георги Джагаров, Иван Радоев, Добри Жотев (слабост на конкрет ните анализи на Ч. Добрев е, че Д. Жотев не е разгледан като характерен пред ставител на жанра), Божидар Божилов, работят и днес поети като Първан Стефа нов, Недялко Йорданов, въпреки че след т. нар. поетична вълна жанрът не е така синтезен и качествен - от литературноисторическо гледище нещо нормално. Друг синтез на два жанра бе осъществен с прозата на поетите“ - едно също така масово явление, по-късно от поетичната драма. И тук, както и в лиричната драма има върхове и увлечения, случайни прояви. „Поетична проза“ се създава от автори като Александър Геров, Богомил Райнов, Иван Давидков, Блага Димитрова, Иван Динков, Анастас Стоянов, Невена Сте фанова, Николай Христозов, Лиляна Сте фанова, Добри Жотев, Давид Овадия, Ве селин Андреев, Никола Инджов. И последното жанрово синтезно ядро - писа тели-прозаици в драмата - Георги Караславов, Драгомир Асенов, Йордан Ра дичков, Кольо Георгиев, Георги Мишев, Рангел Игнатов, Лада Галина, Дончо Цончев, Станислав Стратиев. Интересен, но не за тази статия е въпросът, какви жанрови модификации настъпиха в лите ратурата, защо настъпиха, как обогатиха цялостната „картина" на художествения процес.