Модерният

В статия, посветена на преображенията на днешната ни лирика, аз се опи тах да рамкирам новия човешки и новия поетически статут у нас. Сегашната тема е нейно продължение. Модерният лирически тип не обема цялата поезия, но нейно значително ядро. Ядро с най-неспокойна поетическа физиономия. Пораждащи сили са статутът на подвижния човек, лабилността на бит и психика, изтръгването на сетивата и мислите от старите леговища, усещането за кризис ност от това, че една отколешна хармония рязко, на места и брутално се разру ши и на нейно място няма подобен заместител. При поетите от други национални школи изтръгване от корените или не съществува, или не е болезнено. Не е маловажна другата основа на модерния лирически тип: художественият климат по света, състоянието на психиката и моралът на човека днес. Те безспорно ни влияят. Но не бива да забравяме, че европейските литератури имат други извори, продукт са на други развойни насоки. Както и на друг език. В тези ли тератури езикът се е огъвкавил безкрайно, минал е през „стресовете" на барока, класицизма, романтизма, изживени като самостоятелни течения и етапи на културата и изчерпали възможностите на съответния художествен тип в областта на езика. B В рецензии и статии на български критици се разсъждава къде смътно, и къде в поставена тема върху принципите на модерното лирическо мислене, което отдавна съществува по света. Шествието не ни е много познато, то се поназ найва. Нямаме и критическо самосъзнаие за него. Едва напоследък влязохме по-обстоен диалог. Имената на модерни поети за нашата публика вече не звучат „заклинателно", думите по техен адрес невинаги и по задължение са ругателни. Днес приемаме не само поети като Лорка и Маяковски, но и други творци на мо дерната лирическа мисъл, въпреки че в биографиите нямат „смекчаващи вината обстоятелства". Разполагаме и с книга по някои въпроси на естетическите преображения. Тя е „Естетически прелом в поезията на 20-те години" от Розалия Ликова и зася га началния етап от нашето приобщаване към модерния лирически тип. Наскоро след това се запознахме и с есетата на Томас Елиот, с манифестите и статиите на символистите, със Сеферис, с Алейсандре, Елитис, Рилке, със Сен-Джон Перс, Ален Боске, преди това с Куазимодо, Нели Закс, Емили Дикинсън, Незвал, Пастер- нак. Ако думата приобщаване не ви харасва (на мен лично не), бих предложил друга дума - аспектиране на този тип с наши средства, със средства, породени от обстоятелства, за които намекнах.