оръжие

Поезията, ако се погледне като уред, който измерва разместването на обществените и вътрешно-психологическите пластове в душевността на човека, ще трябва да решим, че това е преди всичко най-чувствителният уред, пригоден за такива измервания. Тя може би няма да даде пълната и задълбочена картина на събитието, както ще направи един роман, но затова пък тя ще реагира първа, ще реагира непосредствено, като остане най-близко до автентичността на човешките, подчертавам човешките преживявания. Те няма да са намерили убе дително съпоставяне в мащаба на цялостното движение на причинните връзки, но винаги ще имат свежестта на директния магнитофонен запис. Този уред", по такъв начин, може да се сметне за най-точен и в мащабите на науката, за щото улавяйки най-точно състоянието на един сборен човек в един сборен миг, той ще може да се приближи най-точно до вярната картина, до непре къснатото движение на света, на неговата идейна цялост, проектирана като свободно трактовано изкуство.

The article is a theoretical examination of the modern Bulgarian vision about West (Europe) as a legitimizing instrument in the native/nonnative art debate in the Bulgarian cultural context after World War I. The analysis is focused on critical and culture-scrutinizing articles published in Bulgarian periodicals in the 1930s which display the ways of perception/resistance to the west European cultural standards. Studying the relationships between native (taken as cultural traditions) and European (understood as „high norms" and criteria for commensurability) the paper discusses the parameters of the above-mentioned debate, which played an important role in Bulgarian cultural life in the next years and became an important issue of Bulgarian national self-vision and self-perception.