норма

Критическото ни самосъзнание страда от една трудно излечима, здраво вкоренена болест: приемането на чуждата норма като мерило за собствените неща. На ниско самочувствие ли, на малко години живот на това самосъзна ние ли се дължи - не се наемам да отговоря, защото не е толкова просто. Налагането на чуждата норма върху собствените явления е открито и скрито, съзнателно и несъзнателно. Открито е, когато се градят изкуствени постройки за съответни на европейското художествено мислене и нашето, когато съизмерваме културното си развитие с идеи, жанрове и периодизации, заети отвън. Най-парадният израз на това съображение е понятието на Г. Гачев ускорено развитие". Произнасяме го с небивало, с несекващо въодушевление, и то точ но защото е любезно и сервилно съобразено с чуждата норма. Развитието ни е ускорено, защото в кратко време сме изминали пътища, които Европа измина за столетия - оттук и формите на разминаването са конфузни, несъобразни, със странни струпвания на черти. В друг труд пък, обратно, цялата ни възрожденска литература беше наречена романтизъм. Така изглежда и ратуването за хилядолетно единство на литературата ни. И тук думите са толкова по-едри, колкото вътре е по-дребно. Тоест - колкото повече условни и приблизителни неща се вземат за мярка и за точни понятия. Големият проблем пред нас е издирването, доказването и мотивирането на собствената ни културна норма, на собствената ни моделна система. Културата ни съществува естествено според тази норма, но ние не я знаем. Лошото е, че дори не правим опит да я знаем. Всъщност опити има, по те са малко. И преди, и сега. На един такъв опит ще спра вниманието си. Всъщност то не е опит, а може би един цял жизнено-професионален път, една трайна амбиция, едно дълго усилие на наш учен. Той е Боян Ничев. Става дума за кни гите му „От фолклор към литература“ и „Съвременният български роман". Това са проучвания на много сериозни, щекотливи и даже, бих казал, дра матични за културата ни въпроси. Случайно ли Боян Ничев се зае тъкмо с тях, случайно ли посвети десетилетие именно на тях? Мисля, че не. В тях най-добре се отразяват възможности за идеи, които го вълнуват сериозно. Двете му кни ги са два различни ъгъла, от които той погледна към едно. Това едно е де фицитната стока" в критиката ни: собствената норма.

Establishing the food norm is perhaps the most important study in the Renaissance world. Its fluctuations are connected with the most significant change in regulations reaching the highest possible social context. The base change in the manner of feeding was connected with the fasting periods after the Bulgarians were converted into Christianity when the transition from one culture to another was realised. As a specific model of fasting in the Christian Orthodox community the behaviour of the Greeks whose Patriarchy was also the leading one for the Bulgarian Christians during the Renaissance. The fasting norm was observed and recovered by foreign travellers across the Bulgarian lands during this period. Fasting periods are the most stable religious ritual, which has remained essential in the Bulgarian mentality. During the period of the Turkish dependence the external signs of the Christian Orthodox church were strongly decreased. Some protection measures for preserving the fast were taken. A religious discourse was formed, nevertheless and it included some influences of ancient studies of Esculapus and Galaenus. By the respective food a given body status was achieved: prognosis and warnings to rule and regulate the body through following certain food and religious regime. This regime was based on a wide scope of hygiene, prophylaxis, feeding and labour habits. The food control grew into everyday control. Thus gradually a church and monastery discourse was formed based on the requirements of the Christian Orthodox church in order to keep the fast in the first place. The fast dogmas were gradually slackened in the 10th century due to the penetration of the ideas of the European Enlightenment from Serbia, Greece, etc. It is worth noting the food norms of the Bulgarian craftsmen's guilds as well as the introduction of Turkish administrative food portions and forms of Islamic charity, connected with the feeding of the population irrespective of their faith.