Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Подготвено настъпление

Free access
Статия пдф
1147
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Името на Тончо Жечев съм срещнал за първи път на страниците на „Родна речи. Публикуваните от него статии нямаха нищо общо с разпространения тогава начин на тезисно, опростено излагане на фактите. И все пак трудно беше по тези статии да се предвиди литературно-критичното развитие на автора. По-скоро те подсказваха бъдеща изява в областта на естетиката. Авторът притежаваше умението да мисли върху естетическата същност на литературните творби. Но той все още беше далеч от способността да откликва с една пови шена емоционалност на творбите, които анализира. У него липсваше това, което обикновено наричаме литературно-критичен нерв.
    Ключови думи
    Подготвено, настъпление
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Открития и литературна техника в съвременната повест

Free access
Статия пдф
1435
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Повестите „Българи от старо време“, „Чичовци“ и „Гераците" са съхранили в себе си много от онова, което съставя колорита на нашия национален живот. Авторите възпроизвеждат не само човешките мисли и чувства, но и атмосфе рата на тогавашното време. Наситените с битови подробности повести имат своята историческа обусловеност. По силата на тази необходимост от плътно предаване на богатия външен свят и принципът на външната пластическа характеристика на героите играе определена доминираща роля. На преден план изпъква изображението на обстоятелствата, които влияят на жизнената съдба на хората. Характерът на изображението се определя от съдържанието на подбрания жизнен материал.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Повествователят в съвременния български разказ

Free access
Статия пдф
1484
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Съвременният български разказ в най-добрите си образци интерпретира жизнените явления от гледна точка на нравствените, политически и социални изисквания на социалистическото общество. Съвършено новаторската жизнена правда определя и социалистико-реалистичния характер на художествената правда на днешния разказ. Осъществяването на този стремеж е дело на самобитното участие на таланта, който при всички случаи се свързва със способността за наблю дение и с въображението на писателя. Някои твърдят, че талантът е мяра за художествената правда, която се постига чрез едно изображение, осъществено през призмата на личната точка на виждане на белетриста. Тъкмо този своеобразен Ъгъл на възприемане на действителността позволява да направим някои сериозни изводи относно художественото овладяване на жизнените явления. За нас разказът е ценен не с буквалното възпроизвеждане на жизнените факти, а повече с умението да поднася явленията от живота в особена светлина, излъчвана от пре мислено и изстрадано отношение към хора, общество и действителност. Всеки опит да се пренебрегне талантът води до неразбиране същността и спецификата на художествената творба. Процесът на осъществяването на художествената правда е немислим без усилието на писателя да утвърди себе си, като открие своята тема, своето виждане за света и своя личен начин на художествен изказ. В този смисъл за нас личното оцветяване представлява път към намиране художестве ната правдивост на литературната творба. Реализирането на съвременния разказ би било невъзможно без присъствието в него на сложната истина за живота. Особено място в създаването на нашия съвременен разказ има Павел Вежинов. Темата за някои все още живи симптоми на егоизъм се явява за Вежинов - писателят и човекът, основна тема. В битката срещу самотността на човешката личност се подвизава Вежинов. Всъщност той започна като художник на обще ствената среда от миналото, сред която човек често губи връзката си с нея. Отделните факти на прекъсната хармония във взаимоотношението на личност и общество са основа за писателя, върху която той художествено реализира истинни Драматични състояния.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Българският разказ между двете световни войни: новото в типологията на героя

Free access
Статия пдф
2198
  • Summary/Abstract
    Резюме
    От възникването си до Първата световна война българският разказ (с малки изключения) има за герои личности, които са представени в социалния контекст на действителността. Почти всичко се свежда до изнасяне на преден план тяхното отношение към обществените проблеми. Ето защо и акцентът се стоварва върху описанията на постъпките им, характеризиращи ги като хора, тясно свързани с бита и конкретните обществени задачи. Може би затова техните характери са уравновесени, цялостни, монолитни. Достатъчно е да се разкрият някои от основните чувства, изпъкващи в човешкия живот, за да се получи представа тези първично силни и цялостни характери. По тази причина индивидуалните черти, служейки като атмосфера за монолитното изграждане на тези характери, явяват едновременно и социални. за сe Затова си позволихме да заключим, че в българския разказ героите съществуват изключително посредством описанието на техните социални функции. Неслучайно чисто психологическите особености са така подбрани, че винаги открояват социалната функция на личността. Едва в годините на Първата световна война ударението на българския разказ се премести от събитието и действието към човешката душа, убежище на всички случки. Макар и с риск да се откъсне от социалната практика на хората, българският разказ се зае да направи от мъжете и жените, вълнуващи се от веч ните проблеми на смъртта и живота, любовта и изневярата, болката и радостта, красотата и грозотата, централни свои герои. B С „Песента на колелетата" Йовков откри едни по-затворени в себе си те И герои, които умеят да се вслушват в тишината. Тяхната способност да живеят света на мълчанието е нещо ново за разказа ни. В границите на този свят постигат уединение, което е необходимо за осмисляне на преживяното, за търсене смисъла в живота и щастието. 1,2,3 Простият и неук Сали Яшар е един самороден философ. Винаги при залез слънце той разговаря със себе си. Темата е една съща - личната човешка отговорност. Майсторът Яшар се чувствува задължен да остави след себе си следи. По този начин Йовков е в руслото на оная линия европейската литература, която от Гьоте до Горки поставя в центъра на живота творческото съзнателно изразходване на труда, необходим за благото на човешката общност.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Поетите на четиридесетте години и съвременната поезия

Free access
Статия пдф
2332
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Гонена, преследвана, цензурирана, забранявана - революционната литература и през 40-те години продължава да живее и възпламенява своите читатели. Тъкмо в тия черни години излиза стихосбирката „Моторни песни“, която истинска епоха в литературата. Нейният създател е прострелян, но песните му мобилизират хората да се борят за великата идея. Цял един отряд от съвсем млади тогава поети, като Веселин Андреев, Цветан Спасов, Христо Кърпачев, Кирил Маджаров, Атанас Манчев и др., в един или друг вариант въплътиха поезия девиза на епохата: „Сигнал за бой, атаката започва!" Повечето от тези певци паднаха в боя. Към това поколение принадлежат и поети, които от учебната скамейка попадат в професионалния литературен живот (Вутимски, Богомил Райнов, Александър Геров, Валери Петров, Веселин Ханчев, Иван Пейчев). По-голямата си част от споменатите поети са родени в големия град. Те дишат въздуха му и растат сред неговата атмосфера. В тревожното време на капиталистическия град, обзет от предчувствието за нов световен хаос от жестокости, преминава детството, юношеството и младостта на родените след Първата световна война поети. Те са лишени от контакта с природата. В замяна на това техен неразделен другар е книгата. Денем гледат филми, нощем четат големите книги на големите писатели. С урбанистичния поглед върху света, с хуманистична култура, с определени антифашистки настроения навлизат в литературата тези сърдити, направо гневни млади хора. Жизненият опит е малък, липсва революционната закалка и вой нишките навици на поетите от 30-те години. Уважавайки борбата и идеята, все пак тези поети поставят над всичко отделния човек. Пред техните очи е неизменната делнична действителност. И те като нейни поданици се мъчат да осмислят съществованието си. Затова техните стихове, превръщайки се в изповед на хора, освободени от догмите, изобилствуват от съмнения, противоречия и вът решна сложност. В техните урбанистични стихове има лукава насмешка, понякога откровеност до грубост, мъка до отчаяние. И най-важното, постоянно присъствуват дълбоката човечност, животът без проповеди. Младостта, интелектуалната им същност, а и жестокото време не им позволяват да превърнат стиха си в бойна лира. Но честната им непримиримост към фашизма и изстраданата вяра в изгряващия ден - светъл и трудов, никой не може да оспори. Те ежедневно с много мъки отстояват хуманизма. Младите поети на 40-те години ревностно се борят срещу всеки опит да се стесни и организира светът на емоциите. За дълго тях ната борба за отстояване неповторимостта и суверенитета на индивидуалността се определяше като индивидуализъм.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Промени в художественото мислене. (Наблюдения върху българския разказ между двете световни войни)

Free access
Статия пдф
2365
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Руската литература доказва, че реализмът отразява не само съдържанието на реалистичния процес на живота, но и формите - обективни и субективни, в които този процес протича и се отразява в съзнанието. Ако примерно до реализма художествените методи се насочват към отделните страни от действителността, то на реалистичната литература бе съдено за първи път да обхване сложната, многообразна действителност. За реализма е свойствено комплексното обхващане на действителността. Малкото и голямото, низкото и възвишеното, героичното и комичното са еднакво равноправни като предмет на реалистичната литература. В тази литература всяко лице независимо от характера и социалното си положение, всяко събитие, било легендарно, било политическо или битово, може да се пресъздаде сериозно, проблемно и трагически. Най-силната, най-определяща черта на реалистичното мислене е неговата съвсем нова природа, узаконяваща народа и битието му като основен предмет на изображение. Този истински реализъм усвоява първият наш разказвач Каравелов. Но ще бъдем неточни, ако сведем всичко до влиянието, което изпитва Каравелов от руската литература, от революционно-демократичната критическа мисъл. Без да омаловажаваме значението на литературното въздействие, дошло от Русия, ние сме длъжни да припомним, че по Каравелово време най-сетне след дългото робство имаме домашна литературна традиция. 1762-ра е годината на появата на Славянобългарската история на Паисий и на раждането на новата ни литература. Един неизвестен, болен, едновременно злъчен и патетичен в любовта си към България монах, като се рови в старите хроники, дамаскините, в чуждите исторически съчинения и в книгите на актуалните за тогава европейски просветители, решава да излезе пред своя народ с една неголяма по обем книга, в която заговорва не само за историческото минало, за вредата от гърчеенето, но и в която чертае програма на национално свестяване и пробуждане по пътя на народностното опознаване. Дръзко и пламенно, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си същество Паисий зове простите орачи, сеячи и занаятчии да усетят себе си като хора, имащи свой род, родина и народ.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Поети от първото следдеветосептемврийско поколение

Free access
Статия пдф
3101
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Победилата деветосептемврийска революция отприщи силите и енергията на народа. Десетки хора прописаха стихове, други рецитираха любимите поети на агитки и събрания. Въпреки продължилата война с фашизма, разрухата, наследена от третото царство, глада и купоните, хората живееха постоянно с поезия. За тях радиото излъчваше програми от сутрин до вечер. Тук работеха с ентусиазъм родените между двете войни поети Богомил Райнов, Александър Геров, Веселин Ханчев, Валери Петров, Радой Ралин, Божидар Божилов, Михаил Лъкатник, Иван Пейчев. По националното радио се излъчваха и стихове на млади поети, започнали да пишат в дните на свободата. Техният списък е многоброен: Георги Бицин, Славчо Чернишев, Йордан Милтенов, Давид Овадия, Иван Давидков, Николай Зидаров, Димитър Данаилов, Вътьо Раковски, Найден Вълчев, Иван Радоев, Климент Цачев, Слава Семирова, Димитър Светлин, Станка Пенчева, Добри Жотев, Пеню Лазаров. По това време се извършва и истинското откриване на Вапцаров. За първи път се заговорва за автора на „Моторни песни" като за обновител на българската поезия. Това не е без значение за онези, които правят поетически прощьпулник. Революционните поети на 30-те години Радевски и Мл. Исаев издават най-силните си книги: „Въздух не достигаше“ и „Огънят". Партизанският политкомисар Веселин Андреев публикува своите партизански песни през 1947 г. Цялата бъл гарска земя ехти от стиховете на загиналия партизански командир Хр. Кърпачев. Първият следдеветосептемврийски републикански поетичен випуск получава бойното си кръщение в бригадирските отряди. Роди се понятието бригадирска поезия" с главни представители Климент Цачев, Иван Радоев, Вътьо Раковски, Николай Соколов, Добри Жотев, Найден Вълчев, Станка Пенчева. Тога вашната критика недоволствуваше от бригадирската поезия, в която откриваше липсата на новия труд и на новите взимоотношения. Но самата тази критика признаваше фрагментарното и ярко изписване на образите, живописното фиксиране на мимолетните впечатления. А това от само себе си не е малко, като се има пред вид силното засушаване, настъпило в нашата поезия в годините на догматичната естетика. Тъкмо в дните, когато всички поети си приличат, като че ли са кръстени във водите на р. Йордан, бригадирските поети претендират за индивидуална изява. Време е да престанем да се отнасяме с крайно снизхождение към бригадирската поезия.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Чуждият разказ днес

Free access
Статия пдф
3313
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Във века на небивалия разцвет на романа разказът не само продължи да живее, но и предлага големи изненади и нови открития. По своята природа къ сият разказ е епизод от неизчерпаемия роман на човешките съдби. Това обуславя вечността на разказа. Независимо от промените в техниката на създаването и онова, което се нарича лиризация и драматизация на късия жанр, наблюдаваме нещо неизменно. При всички обстоятелства разказът е възпроизведена човешка история, възникнала от непредвидените прояви на човешкото сърце - обич, омраза, мъжество, достойнство, страст, жертвоготовност, самота, жажда за обшуване и т. н. B. И досега примерно разказът в американската литература има милиони чи татели. Самият американски разказ възниква през първата половина на XIX Той се ражда от прочутата стремителност на американския живот. Американската надпревара с времето роди кратката белетристична форма, която и в ерата на романа не залезе. Напротив, тя влияе на романното повествование, придобило новелистични черти. Американският разказ, чийто първомайстор е Едгар По, а истински родоначалник е Френсис Брет Хард, побира в себе си наблюдения над средния американец, зает в непосредствената жизнена деятелност, с неговите мисли, с неговата груба, често вулгарна лексика. Краткият разказ рисува Америка със специфичния и начин на живот, с нейния особен колорит. Прародител на късия американски разказ е веселият хумористичен откъс поднесен в анекдотична форма. Роден и разцъфнал в средата на улицата, на бакалницата, на кръчмата, американският анекдотичен разказ получава и литературна реализация. При своята обработка непосредствено жизненият хумор запазва точността, сбитостта си, оригиналността и неповторимата си индивидуалност. Всичко това е възможно благодарение на факта, че хуморът запазва дъха на определеното място, на определения диалект, на определени хора. Заедно с това тия хумористични откъси в началото се осъществяват било с размера на вестникарския абзац, или в най-добрия случай на половин страница машинописен текст, като запазват точността и мекотата на изображението. В характеристиката му влиза липсата на многословие, на емоционалните ефекти - в замяна на това тези хумористични откъси направо попадат в целта. Без всякакъв страх от обви нение в неблагоприличие и лошо възпитание хуморът преследва едно - оригиналността. Неусетно в тези откъси започват да се открояват епизоди и характери. В ня колко фрази се нахвърля портретът на цяла общност или на определена гру па хора. Точно тази лаконичност на литературната реализация, както пише споменатият родоначалник на същия жанр Хард, е съществена черта на американската литература.

    Ключови думи
    Чуждият, разказ, днес
Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Разказът и повестта в детската ни литература между двете световни войни

Free access
Статия пдф
3652
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Няма да сгрешим, ако посочим, че фолклорните години на българската дет ска литература са всъщност и години на обособяване на разказа и повестта ка то отделни равноправни жанрове. Каралийчев има щастието и в детския разказ да сътвори непосредствено неща от самия реален свят. Каралийчев, въпреки че е приказник, по виждане и по цялостна нагласа имаше възможността да въ веде и реални герои - старци, сираци. Вярно е, че героите му живеят в романтичен свят, но този свят поначало е светът на българската природа, на бъл гарското село. Каралийчев и в разказите си не се отдели от приказното, което се налага от присъствието на самата природа, от нежните поетични души, кои то обичат хората. Симеон Султанов е посочил, че Каралийчев винаги разказва със свежест и непосредственост, характерна за първото виждане. Критикът изследва езика на големия писател. Той доказва, че и когато приказникът навлиза в разказа, отново прибягва до думите, които са цветни като дъгата, звучни като старинна музика, дъхави като цветята. И в разказите му силата идва от дълбочината на вековете, през които българинът живее на своята земя. Главното действуващо лице на неговите разкази е всъщност българската нива. На нея се труди орачът, той милва с длан потните чела на воловците, които за тъват до колене в чернозема на Тракия и пъшкат из Дунавската равнина. Наред със земята Каралийчев предава как тупти топлото сърце на нашия селянию. И в детските си разкази той оживява пръстта, която ражда хляба на българите. Каралийчив с разказите си „Земята на българите“, „Сеитба“, „Сърце“, „Дру гари“, „Един чувал тикви“, „Една малка душа иска да лети“, „Малкият бе ломорец“, „Гостенчета“, „Българчета“, „Рибарите от Св. Иван" и особено с историческите си творби „Заветът на Хан Кубрат“, „Хан Омуртаг“, „Пустин- никът“, „Предател“, „Наказание" заставя малките си читатели да стоят на ко лене пред земята на българите и да целуват нейната корава невидима десница. Навсякъде се чувствува мирисът на нашата земя: „Слънцето, скрито зад високия хълм, където е кацнал манастирът „Света Марина", запали небесен пожар. Далечният бял манастир пламна. "
Submitted on

Пред 30-годишнината от априлския пленум и XIII конгрес на БКП

Библиографски раздел
Пред 30-годишнината от априлския пленум и XIII конгрес на БКП

Априлският спор в печата за пътя на литературата

Free access
Статия пдф
3777
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Тази статия няма за задача да обхване цялостно въпроса за развоя на литературната критика, литературната история и литературната теория след Априлския пленум. Тя цели да припомни някои спорове, които се водиха печата и които имаха значение в някаква степен и за литературното творчество, и за литературно-критическото мислене. Тези спорове възникваха естествено в онази атмосфера на търсене, на творческо дръзновение, която бе създадена след Пленума. Те определяха донякъде характера на духовния климат, бяха израз на творчески усилия за придвижване напред и за преодоляване на предишни грешки и слабости, завещани от времето на култа. Най-голямото завоевание на Април 1956 г. е откриването на способността за творческо прилагане на марксистко-ленинската естетика. В този смисъл са преоценките на изминатия път на критиката. Ярка проява е обемистият доклад на Георги Цанев, изнесен на конференция по случай 15-годишнината от 9. ІХ. 1944 г. Г. Цанев в самокритичен и критичен тон, с примери и имена, разглежда пораженията от догматизма и пътищата за връщането към ленинския подход в литературата. На практика се разгаря дискусионният огън. В споменатия доклад, който прерасна в изключително важната му книга „По пътя на реализма", Г. Цанев, без да подценява направеното от критиката и литературната история в периода, когато се наливаха основите“ на социализма и на ожесточената класова борба, решително заговори и за ненужното възприемане на догматичната редакция на марксизма-ленинизма, което помогна изкуството и литературата да се схематизират. Самият Цанев отново даде пример за онова изкуство на критика, което претворява марксистко-ленинските методологически положения през призмата на съпреживяването на литературата и поспециално през призмата на индивидуално неповторимата творческа личност. Разбира се, и други критици, като Пантелей Зарев, още в ранните априлски години възвърнаха сетивата си за литературата, без да игнорират решаващата роля на идеологическия момент. * Но нас специално ни интересува движението и съзряването на литературната мисъл по пътя на Април, като се базираме на един отрязък от време. Годината 1962 е забележителна с XXII конгрес на КПСС. Ето защо отглас от конгреса е онова партийно събрание на писателите, което се проведе под девиза „Могъща очистителна и вдъхновяваща сила". Всъщност в тези дни, т. е. на шестата година от ХХ конгрес на КПСС и Априлския пленум на БКП, се извършва окончателното сбогуване с рецидивите,
Submitted on

Пред 30-годишнината от априлския пленум и XIII конгрес на БКП

Библиографски раздел
Пред 30-годишнината от априлския пленум и XIII конгрес на БКП

Априлският спор в печата за пътя на литературата (Продължение)

Free access
Статия пдф
3786
  • Summary/Abstract
    Резюме
    И през 60-те години критиката се бори за сдобиване с чувство и артистич ност. Мъките на критиката да се превърне в самостоятелно изкуство се оглеждат и в портретната статия на Здравко Петров, печатана на страниците на сп. „Септември" през 1962 г. под заглавие, Превъплъщенията на Палечко". Каквито и слабости да се търсят, с тази статия се известява началото на едно почетивно, по-увлекателно, по-образно писане. Свикнали с нормативната кри тика, ние със сърцето си приемахме този нов за нас тип критика, но със съзнанието си я подлагахме на подозрителен анализ. Но в това време някои, които искаха да правят артистична критика, отидоха в другата крайност, като под цениха писателската позиция и съдържанието на творбите. Ще се опрем на прочутата рецензия на Цветан Стоянов, публикувана в сп. „Септември“, 1962 г., озаглавена „Драма и лирика". Авторът, като разглежда Васил Попов, възве личава тъкмо онова, което е умозрително и е плод на подражание. Че наистина нещо ново има в нашата критика на страниците на сп. „Септември", усещаме, като прочетем необикновено развълнуваната статия на Ефрем Каранфилов Жулиен Сорел на изпит пред йезуитите". През периода 1962-1966 г. сп. „Сеп тември" подпомага априлската линия най-вече с обогатяването на марксическия критически поглед по пътя на онова мислене, в което има горене, знания мащабност на откритията. И И ce Неслучайно се заговорва за стила на критическата книга (Тончо Же че в. Съдбата на критика. — Септември, кн. 1/1963). Авторът гледа на първата книга на Здравко Петров като на сборник от статии, печатани в списания вестници, които очертават ярка критическа физиономия. На Здравко Петров признава заслугата за обогатяване представите за литературната критика сред останалите жанрове на литературата. Т. Жечев е категоричен. Здравко Петров и с писанията си, и с разговорите си е част от самата литература. За Т. Жечев Здравко Петров е непримирим към битовото принизяване на жи вота. Цитира два стиха от Рилке: Защото има отколешна вражда Между живота и велики дела. Здравко Петров е вътрешно съсредоточен и вглъбен в литературата. Това не е поза, а негова същина - допълва Т. Жечев. Авторът на статията улавя и темперамента, и смелостта на Здравко Петров да пресъздава литературните за- болявания с рядка честност и откровеност. Тончо Жечев пластично очертава пътя на Здравко Петров от бригадирските дни и писания на ремсови инструкции в гимназията, през журналистическите изяви, до положението му на критик,
Subscribe to Михаил Василев