Подготвено

Името на Тончо Жечев съм срещнал за първи път на страниците на „Родна речи. Публикуваните от него статии нямаха нищо общо с разпространения тогава начин на тезисно, опростено излагане на фактите. И все пак трудно беше по тези статии да се предвиди литературно-критичното развитие на автора. По-скоро те подсказваха бъдеща изява в областта на естетиката. Авторът притежаваше умението да мисли върху естетическата същност на литературните творби. Но той все още беше далеч от способността да откликва с една пови шена емоционалност на творбите, които анализира. У него липсваше това, което обикновено наричаме литературно-критичен нерв.