Книжка-1

1963 Книжка 1 Съдържание

Вгледаме ли се в разказите, поместени през последните няколко години в литературния печат, прави преди всичко впечатление фактът, че младите автори все по-малко се задоволяват с голите декларации, с шумното и плакатно изразяване на идеите, че все по-определено се налага тенденцията да се назовават нещата с действителните им имена, да се приближи писателят до действителността. Приближаването до живота не е вече лозунг, а изходна, художествена идейна позиция, без която не Може да се създаде действително художествено произведение. Далеч назад останаха измислените, подсладени герои, мъртвите добродетели. Оптимизмът в редица разкази за трудовото всекидневие се ражда като резултат от по-конкретно вглеждане в действителността. Все повече търсените, изключителни конфликти отстъпват на характери и изживя вания, на героизъм, който се ражда във всекидневието, в сферата на дребните, всекидневни случки, в обикновения трудов бит на хората. Две Основни отправни точки движат младите по техния творчески път: лич ното наблюдение, стремежът към набиране на пряк жизнен материал и голяма вяра в човека, в социалистическата правда. На основата на тоя реалистичен поглед все по-определено се очертава съчетанието между правдивото отражение на трудностите и героиката на труда, между реа лизма и романтичния патос

Новаторите и търсачите, аргонавтите на похода за ново изкуство вървят срещу течението. Те учат своите съвременници на най-трудния навик - да разчупват традиционните представи, да свикват с непознатото и необичайното. Еренбург поздрави 80-годишния Пикасо за неговата младост. Най-сигурен белег за младостта на един художник са споровете, които се разгарят около творчеството му. Новаторството не обича Фанфарите на единодушното признание, то не търпи тамяна на юбилейните славословия. Неговата амбиция е друга: да раздвоява умовете, да ги сблъсква и по този начин да кара новите и неподозирани истини да фосфоресцират. Брехт е между големите явления на съвременното изкуство, които са много оспорвани и срещу които естетическата инерция дълго упорствува. Неговата стойност се утвърждава през съпротивата на каноничните мнения и традиционните вкусове. Подобно на други свои събратя като Маяковски и Пикасо, той цял живот предизвиква естетически смутове поради твърдото си намерение да обнови езика на вековното сценично изкуство, да задоволи потребностите на една научна епоха и на едно диалектическо мислене. Когато Брехтовият театър гостува в Москва или Париж, той не поражда със своите спектакли всеобщо одобрение и признание. Публиката е далеч по-единодушна и възторжена, като аплодира естрадните вечери на Вико Ториани или номерата на виенското ревю върху леда. След Брехт обаче остава нещо друго: неспокойството, продуктивната тревога, че се разчистват вехтории в театъра. Глупците се размърдват, съюзяват се рутинерите. След Брехт започват дебатите.

Щабскапитан Михайлов от втория севастополски разказ („Севастопол през май") на Лев Толстой е скромен човек. Скромно е и неговото място в морето от критически писания за творчеството на великия писател. Там почти не се мярка високата, прегърбена фигура на щабскапитана. Тя сякаш се притаява зад едрия силует на дремещия фелдмаршал Кутузов, зад блясъка на неспокойния, вечно задъхан княз Андрей, зад романтичното очарование на Хаджи Мурат или най-после - зад барутния дим, обгърнал капитан Тушин. От всички интересни герои на писателя за щабскапитан Михайлов еписано най-малко. В това има и нещо закономерно. Защото той е един от ранните любимци на Толстоя. В него писателят езаключил много от съкровените си младежки наблюдения и мисли. Но именно затова ще видим как този характер многократно се превъплъщава с едни или други от своите качества в различни по-късни герои на Толстоя. Тези послешни герои засенчват първия.

Смелите фейлетони на Щастливеца се появиха през 90-те години на миналия век, когато овълчената за власт и богатства буржоазия вече беше хвърлила народа в ново робство. По това време управлява народняшката партия начело с Константин Стоилов. Стамболов е повален от власт, но неговият заместник угнетява народа със същите варварски средства. Жестоко е тъпкана демократичната за онзи момент Търновска конституция. Ето как Димитър Благоев характеризира тази кървава епоха: „По отношение към вътрешната политика народняшкият режим беше тъй също шайкаджийски и насилнически, както стамболовският. Стамболовският режим имаше много политически убийства чрез изтезания в затворите, чрез масови разстрелвания по изборите, чрез военни екзекуции и т. н. Но народняшкият режим към тези ужаси прибави политическите убийства от засада чрез подкупени разбойници и шайки. "1

Няма нищо чудно в това, че тъкмо след ХХ и ХХII конгреси на КПСС, в разведрената обстановка на литературния фронт се поставят широко и настойчиво проблемите на хуманизма в съвременната литература. Тези проблеми станаха предмет на няколкодневната дискусия в Москва, организирана от Съюза на съветските писа тели и Института за световна литература „М. Горки“. Докато на Запад изкуството преживява стремителен процес на дехуманизация, за която говори и Жан Пол Сартър в едно свое интервю, у нас, в социалистическите страни, растат хуманистичните задачи на литературата и изкуството. Строителството на комунизма - най-високият и завършен идеал на хуманизма - трябва да се осигури внравствено отношение. Висшата цел на нашето обществено развитие е всестранното ихармонично развитие на човешката личност, създаване на такива условия, при които напълно разцъфтяват и се разкриват способностите и талантите, най-хубавите нрав ствени качества на свободния човек. А това безспорно обогатява нашето изкуство, развива в него хуманистичните идеи.

Известният американски писател Джон Стайнбек получи Нобеловата награда за литература за романа си „Зимата на нашето недоволство". По този повод в американските вестници излязоха статии за творческия път и личността на писателя. Две от тях бяха поместени в съветския седмичник „За рубежом", откъдето ги вземаме за нашето списание. На бълг рския читател Джон Стайнбек е известен с романите си „Гневът на мравките“ и „Тортила Флет", а също и с повестта „Бисерът"

Биографичната литература за Хемингуей не е богата. Ето защо бе посрещната голям интерес излязлата тази година в САЩ книга за живота на Хемингуей, още повече, че неин автор е Лестър Хемингуей, брат на загиналия писател. Материалът, напълно достоверен, е събран от лични наблюдения. Целта на автора не еда изтъква литературното значение на Хемингуей. Неговата задача е да запознае читателите със семейството, с личния живот на писателя, с процеса на неговото творчество. Тази книга опровергава много от измислиците, които някои буржоазни журналисти създадоха около личността на Хемингуей. Както изтъква авторът, самият Хемингуей еизявил желание да бъде написана книга върху неговия живот. Лестър Хемингуей е шестнадесет години по-млад от брата си. Затова той е събирал сведения за детството и юношеството на писателя от майка си, сестрите и близките. За нас книгата е интересна като документ за живота на талантливия романист. Можем да се съгласим с изказването на известния изследовател на творчеството на Хемингуей Карлос Бейкър, който писа в седмичника „Сатърдей ревю": „Портретът на брата, обрисуван от автора на книгата, е достоверен, понятен и човечен." Голямо влияние върху младия Хемингуей са оказвали родителите му. Страстта към приключения, пътешествия и лов Хемингуей е наследил от баща си, по професия лекар. Майка му - енергична жена, обичала страстно музиката и продължавала да свири до старост.

С какво може да се помогне на българите“ („Чем можно помочь болгарам") е един от най-интересните документи, запазени в архива на Любен Каравелов (Народна библиотека „Васил Коларов“, Български исторически архив, фонд № 2, архивна единица 21, л. 6-11). Това е докладна записка до Московския славянофилски благотворителен комитет, в която се излага подробна програма за създаването на белградски филиал на комитета. Текстът, написан от Каравелов, е поправен и допълнен от руския революционен демократ Иван Гаврилович Прижов. Така че документът разкрива и нови страни в сътрудничеството между двамата революционери. „Чем можно помочь бол гарам" е привличал неведнъж вниманието на изследвачите. Документът има вече две издания. Първото е на акад. Михаил Димитров в „Публицистиката на Любен Каравелов преди излизането на вестник „Свобода", С. 1957 г., стр. 622-625, второто на съвет ския учен Л. В. Воробьов в „Известия на Института за литература при БАН", кн. ІХ, 1960 г., стр. 275. Изданието на акад. М. Димитров отразява почти изключително текста на Каравелов. Наистина отбелязано е, че върху него има поправки от друго лице. Казано е също така, че според Л. В. Воробьов това лице е руският публицист И. Г. Прижов.

Съветският съюз е страната, където за първи път побеждава пролетарската ре волюция. С успешното изграждане на социализма в него се осъществява заветната мечта на човечеството - построяването на безкласово общество. Пътеводна звезда, образец и пример - ето какво представлява страната на съветите за угнетените иексплоатирани маси от целия свят! На една от основните задачи, стоящи пред пролетарския и антифашистки печат от 30-те години - да се покаже истината за СССР, да се пропагандират неговите успехи - е подчинена и специалната задача на „РЛФ" - да инФормира своите читатели за културното развитие на СССР и по-специално за успехите на съветската литература. Вестникът организира първата по рода си у нас анкета за съветското кино, посвещава два специални броя на съветската книга.

Повестта на Елин Пелин Нечиста сила" е едно от тия литературни произведения, които могат чрез своите варианти и редакции да ни въведат в тайните на писателското майсторство, в развитието на един творец, да ни покажат законите, които той - осъз нато или не - непрестанно следва. Интервалът от време между първия вариант на повестта „Нечиста сила" (кн. 1, 2 и 3-4 на сп. „Слънчоглед" от 1909 г.) и окончателния вид на първата глава от тая повест, който намираме отпечатан след смъртта на писателя в сп. „Септември", кн. 4 от декември 1949 г. и за който знаем, че е написан не по-рано от 1947 г., а може би и през 1949 г., този интервал от 40 години емного по-голям, от колкото между всеки две редакции на друго произведение на Елин Пелин. Следователно тук разликите ще бъдат много по-отчетливи, по-контрастни и представата за тия две състояния - много по-ясна. Пред нас са две литературни произведения, които имат общ замисъл, тема, действуващи лица, фабула, но са различни по осъществяване. Остава да изясним как едни и същи събития и случки се превръщат от блед и неизразителен разказ в едни от най-съвършените страници на българската проза, за да си обясним една от загадките на художественото творчество, за да видим кое създава силата на литературното изкуство.

Всеки непредубеден читател не може различните поколения. да не забележи, че в новата си книга литературно-критически статии „Писатели и време" Пенчо Данчев подхваща твърде интересна беседа за значителните постиже ния и мъчителни нови търсения, за неизбежните трудности, експериментаторски увлечения и пречки в развитието на съвременната ни поезия. Той не скрива основателния си възторг от обстоятелството, че в нашата съвременна литература съще ствуват различни и много добри поети, отразяващи нашироко живота, неговите стълкновения, остри конфликти и бързи промени. Споделя собствените си разсъж дения, породени от творческото своеобразие на един такъв изтъкнат майстор в лириката, като Никола Фурнаджиев. Анализира най-значителното в творчеството на постите Веселин Ханчев, Валери Петров, Радой Ралин и Пеньо Пенев. Радва се на неудържимите пориви и на възбу деното откривателство у младите" - Любомир Левчев, Владимир Башев, Хри сто Фотев и Дамян Дамянов. Със загриженост и обич напътствува „най-младите" - Стефан Цанев, Иван Динков, Никола Инджов, Иван Тренев, Атанас Мочуров, Константин Павлов, Александър Миланов, Христо Кацаров, Кръстьо Станишев, Минко Цоневски, Слав Хр. Караславов..

По, въпросите на комичното енатрупана доста теоретическа литература. Но коме дията като литературен жанр и по-специално развитието и съвременното състоя ние на българската комедия не са изслед вани обстойно. Дори статиите, посветени на различните прояви на българската комедия, се броят на пръсти. Ето защо инициативата на Иван Богданов да проучи пътищата, по които се е развивал този жанр у нас, е похвална. Той епоискал да бъде пионер в една сложна и неразрабо тена област. И като пръв именно неговият труд предизвиква интерес както сред ли тераторите, така и сред театралните дейци Но независимо от особените трудности при подобен пръв опит, Богданов не с разрешил успешно задачата си.

Взаимообусловеността и взаимовръз ката между идейно-естетическите и литературно-художествени ценности на различните епохи налагат необходимостта Всестранно да бъдат изучени и творчески използувани завоеванията на предход ните поколения. Да се види при какви условия са се появили едни или други постижения на националната творческа мисъл, от какви потребности са били извикани, какво въздействие са оказали за разширяване кръгозора, за насочване по правилен път търсенията на ума, вълненията на сърцето на тогавашните хора, несъмнено се явява първостепенна задача на нашата съвременност. Това се явява толкова по-необходимо за онези завоевания, появили сев преходни епохи, когато са се трасирали пътищата към нов живот, когато духовните сили на народа са били Особено напрегнати, за да се извоюва и утвърди правото за свободно национално съществуване и развитие. Такава епоха несъмнено представлява и Българското възраждане. В онова време на политиче ско робство и духовен мрак, когато бъл гарската националност ебила поставена на големи изпитания, малобройната ни интелигенция етрябвало да напряга до сетен предел интелектуалните си и нрав ствени сили, за да даде вярна насока на пробуждащата се творческа енергия на българина, да заложи здрави основи на формиращата се народностна литература и култура. Да се издири и събере книжов ното наследство на тези първи пионери на културната ни нива, всестранно да се изучи и осветли, та да може то наистина да стане опора за по-нататъшното разви тие на научно-теоретическата литературнохудожествена мисъл, несъмнено пред ставлява едно от задълженията на днеш ното марксистко-ленинско литературо знание. Мисълта на Белински - за да се разбере настоящето и предугади бъдеще то, трябва да се изучи миналото, мисъл, припомняна настойчиво от мнозина хора на творческите дирения, не трябва да се забравя и от днешните поколения.

Библиотека „Избрани романи" в издателство „Народна култура" навлиза в своята пета годишнина. Този срок е напълно достатъчен да се направи преценка на досегашните и достижения и слабости, да се посочат някои пропуски в подбора на съвременните романи. Едва ли енужно да изтъкваме колко полезно начинание се оказа тя. НайДоброто свидетелство за това е големият интерес на читателите към нея. Тя можеше да се роди и осъще стви в новата и ведра атмо сфера след ХХ конгрес на КПСС, след който рухнаха култовските прегради и сковаващи догми, в обста новка на обективен поглед към художествените ценности на световната литература. Чрез нея нашият читател се приобщава към всичко хубаво в литературата, създавано от различ ните народи по света.

В края на 1961 г. излезе „панорама" на съвременните литератури в света, твърде луксозно издадена в Париж на френски език от познатата издателска къща Ашет. Книгата е включена в една поредица, озаглавена „Из света", под редакцията на Жан-Клод Ибер, с предговор от известния френски есеист Роже Кайуа, директор на отдела за литеparvoa и изкуство при ЮНЕСКО. „Съвременните литератури в света" е колективно дело, осъществено със сътрудничеството на двадесет и един писатели, между които фигурират имената на изтькнати френски критици и познавачи на чуждите литератури.

В началото на м. ноември 1962 г. науч ният съвет на института проведе разшире но заседание, на което бяха обсъдени Известията на Института за литература (брой 7 брой до 11 включително). Доклад за Известията изнесе ст. научен сътрудник Стойко Божков. Той проследи историята на това институтско издание, неговия характер и задачи, кръга на неговите сътруд ници, характерните му постижения и слабости. След това бяха зададени въпроси на докладчика, на които той отговори. В изказванията взеха участие 11 научни сътруд ници. Искра Панов а сподели свои впечатления от последните книжки на Известията. В тях има един дял материали, които са ясно определени по жанр - публи кациите и научните съобщения. По тяхната научна стойност не може да се спори. После идва един раздел студии и статии, които се намират на по-първичен стадий на научна обработка. Те са нещо средно Между документални материали и историко-литературни изследвания. Това са работите, които заемат главния дял от публикуваната продукция в Известията. Съв сем липсват материали на съвременна тема, а също и теоретични изследвания Получава се впечатление за тематичен разнобой. Единствено томът, посветен на Смирненски, е тематично целенасочен. Получава се така, че статиите и изследванията, които са свързани с по-актуални въ проси, отиват в сп. „Литературна мисъл", по-крупните трудове се публикуват като отделни книги, а за Известията остават неща, които са свързани преди всичко с по-старата литература.

На 20 декември м. г. се състоя разширено заседание на научния съвет, на което се отчете работата на Института за литература през 1962 г. В отчетния доклад на ръководството, изнесен от директора на института Георги Цанев, се разгледаха подробно научно-изследователската и научно-организационната дей ност на института, дадоха се преценки за работата на секциите, отделите и музей Иван Вазов", изясни се въпросът за състоянието на кадрите, за материалнотехническата база и пр. Работата на научните работници през 1962 г. протече в светлината на ХХII конгрес на КПСС, на Априлския и Ноем врийския пленум на нашата партия. Това беше година на голямо напрежение и остри спорове, преломен етап, в който от виската трибуна на историческия Осми конгрес на БКП окончателно се ликвидира култът към личността и свързаните с него Догматизъм, схоластика, псевдонаучно тълкувателство, безстрастно регистраторство на фактите, доктринерството... Забележителна година, в която прозвуча с огромна сила правдивото слово на партията, даде се обилна светлина на дей ствителността, изтъкна се голямото значение на целия идеологически фронт, на нашата литературна наука. Историческите Марксистко-ленински решения на Осмия конгрес на БКП разкриха пред научния колектив на института широко поле за спокойна, самостоятелна работа, внесоха пълна демократизация в споровете, мо билизираха силите на научните работници за още по-активна, безпощадна борба срещу ревизионизма и влиянието на буржоазната идеология, срещу остатъците от култа. Това беше година набърз, оздра вителен процес, който разведри атмосфе рата и обстановката в института и даде Възможност да се преодолеят всякакви дребни, лични амбиции, да заякне единен, сплотен научен колектив. Решенията на Априлския и Ноемврийския пленум имат голямо значение и научните работници в института се стремяха да ги прилагат конкретно в задачите, които им предстояха за разглеждане.

В две заседания (на 15 и 22 ноември м. г.) на научния съвет при Института за литература бяха обсъдени трудовете за Славистичния конгрес на Емил Геор гиев - Общи закономерности в развитието на славянските литератури"; Кую Куев - Идеята за славянско единство в поезията на Петър Прерадович" и на Георги Димов - „Тра дициите на руската революционно-демократическа естетика във формирането и развитието на българската литературна критика". На заседанията присъствуваха повече от 30 научни работници, сътрудници и литературоведи, които взеха активно уча стие в разискванията. Двете обсъждания се председателствуваха от директора на Института за литература Георги Цанев По докладите за Славистичния конгрес се изказаха: Кр. Генов, Б. Ничев, П. Динеков, Л. Минкова, В. Смоховска-Петрова, Г. Вълчев, Ефрем Каранфилов, Ст. Каролев, Ил. Конев, Ив. Цветков, М. Николов, А. Тодоров и др. Накрая председателствуващият Г. Цанев обобщи изказванията. По доклада на Ем. Геор гиев той изтъкна, че авторът се е заловил с много трудна задача - да установи общи закономерности в развитието на славянските литератури и затова може би не е разрешил всички въпроси по темата. Нужно е Ем. Георгиев да заостри още повече вниманието си върху социалистическия реализъм и марксистиленинската методология, да изтгели на преден план специфичните закономерности в разви тието на славянските литератури, да изясни някои неточни положения, да се съкратят дългите цитати и авторът да се съобрази с бележките на изказалите се. По доклада на К. Куев председателству ващият отбеляза, че работата е актуална и интересна, наситена с материали из живота и творчеството на Петър Прерадович. Г. Цанев изказа мнението, че трудът би спечелил повече, ако е систематизиран по проблеми, но и в тоя си вид работата трябва да се сбие и стегне. Изтъкна се, че докладът на Георги Димов е правилно построен, убедителен, не се посочват само факти, а се разработват задълбочено въпросите за влиянието на руската революционно-демократическа естетика във формирането и развитието на българската литературна критика. Препоръча се на автора да направи някои допълнения.