Резюме
Повестта на Елин Пелин Нечиста сила" е едно от тия литературни произведения, които могат чрез своите варианти и редакции да ни въведат в тайните на писателското майсторство, в развитието на един творец, да ни покажат законите, които той - осъз нато или не - непрестанно следва. Интервалът от време между първия вариант на повестта „Нечиста сила" (кн. 1, 2 и 3-4 на сп. „Слънчоглед" от 1909 г.) и окончателния вид на първата глава от тая повест, който намираме отпечатан след смъртта на писателя в сп. „Септември", кн. 4 от декември 1949 г. и за който знаем, че е написан не по-рано от 1947 г., а може би и през 1949 г., този интервал от 40 години емного по-голям, от колкото между всеки две редакции на друго произведение на Елин Пелин. Следователно тук разликите ще бъдат много по-отчетливи, по-контрастни и представата за тия две състояния - много по-ясна. Пред нас са две литературни произведения, които имат общ замисъл, тема, действуващи лица, фабула, но са различни по осъществяване. Остава да изясним как едни и същи събития и случки се превръщат от блед и неизразителен разказ в едни от най-съвършените страници на българската проза, за да си обясним една от загадките на художественото творчество, за да видим кое създава силата на литературното изкуство.
Път към непознатото
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:122-129Брой страници8ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеПовестта на Елин Пелин Нечиста сила" е едно от тия литературни произведения, които могат чрез своите варианти и редакции да ни въведат в тайните на писателското майсторство, в развитието на един творец, да ни покажат законите, които той - осъз нато или не - непрестанно следва. Интервалът от време между първия вариант на повестта „Нечиста сила" (кн. 1, 2 и 3-4 на сп. „Слънчоглед" от 1909 г.) и окончателния вид на първата глава от тая повест, който намираме отпечатан след смъртта на писателя в сп. „Септември", кн. 4 от декември 1949 г. и за който знаем, че е написан не по-рано от 1947 г., а може би и през 1949 г., този интервал от 40 години емного по-голям, от колкото между всеки две редакции на друго произведение на Елин Пелин. Следователно тук разликите ще бъдат много по-отчетливи, по-контрастни и представата за тия две състояния - много по-ясна. Пред нас са две литературни произведения, които имат общ замисъл, тема, действуващи лица, фабула, но са различни по осъществяване. Остава да изясним как едни и същи събития и случки се превръщат от блед и неизразителен разказ в едни от най-съвършените страници на българската проза, за да си обясним една от загадките на художественото творчество, за да видим кое създава силата на литературното изкуство.