Библиографски раздел

„Литературна естетика” от Томас Ман, т. I и II

Free access
Статия пдф
2539
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Възприемането и въздействието на произведенията на един автор в чужда страна е сложен процес, който обхваща различни аспекти и който може да се разглежда от различни изходни позиции. Тази сложност е ре зултат, от една страна, на многообразието на активния културен обмен на нашата епоха, а, от друга - на различните страни на рецепцията на един автор. Тук спадат както преводите на литературни произведения и тях ното интерпретиране от страна на литературната критика в съответната страна, така и личните контакти на представители на тази страна с автора и обратно. Не на последно място трябва да се спомене и научноизсле дователската работа по отношение творчеството на автора и проблеми в негови произведения. 1 До преди няколко години не можеше да се говори, че Томас Ман се ползува с осо бена популярност в България. Специалистите работеха над различни проблеми на неговото творчество, но фактът, че бяха преведени някои от най-големите му произведения, както и няколко новели, не даваше повод да се мисли, че този писател от световен мащаб е представен в достатъчна степен на бъл гарския читател, макар че наближаваше стогодишнината от рождението му. Чув ствуваше се липсата на онази част от творчеството на великия писател, която с езика на друг жанр разкрива зародиша и дълбо чината на цялостното му творчество - есета, мисли, разговори, дневници. Липсваше това, което при Гьоте съдържат „Разговори с Екерман" или „Писмата" при Ван Гог. Тази пролука в литературния и философския портрет на Томас Ман беше запълнена с превода и издаването на два тома литературна есеис1.Настоящата статия съдържа елементи от изнесения от автора доклад на конфе ренцията по случай 100-годишнината от рождението на Т. Ман във Ваймар, ГДР, през май 1975 г. 11 Литературна мисъл, ки. 4 тика на писателя. Но това доведено вече почти до пълнота (все още не е преведен на български един от шедьоврите на Томас Ман - тетралогията „Йосиф и неговите братя") опознаване на представителя на световната литература от страна на българската читателска публика има своята свое образна история. При рецепцията на Т. Ман в България се установяват два различни периода, точ ната граница между които трудно може да се определи. Като такава бихме посочили времето около 1956 г. Двата периода се намират в тясна връзка помежду си и трябва да се разглеждат като две части на едно цяло. Най-важните различия между тях се състоят в следното. Първият период, през който бъл гарският читател за пръв път се запознава с Т. Ман, може да се означи като „подгот вителен период". През това време се превеж дат предимно разкази, новели или откъси от по-големи произведения, макар че писателят е написал вече някои от гениалните си произведения. Този период обхваща близо 40 години. Излязлата през 1956 г. на бъл гарски език книга „Буденброкови" трябва да се разглежда като край на първия период и постепенен преход към втория период, който продължава и понастоящем. През него българският читател се запозна с повечето значителни произведения на писателя, а литературоведите, германистите и философите в България му посветиха задълбочени изследвания. През първия период до българския чи тател достигат новелите „Луизка" (1914), „Тристан“, „Разочарование“, „Тонио Крьогер" (1930), разказите „Знаменитото дете“ (1931), „Тежък час" (1933) и др. През този период самият писател изминава сложно развитие - той преодолява някои грешки в мирогледа си, достига до правилни обществени позиции и взема отношение спрямо конкретни събития и световни проблеми, в това число и срещу надигащия се фашизъм. Вторият, основен период от рецепцията на Т. Ман в България е в същност още недовършен етап, отворен за по-нататъшно проникване в света на писателя-философ. „Избрани новели" (1964), „Доктор Фаустус" (1967) и „Вълшебната планина" (1972) са само няколко брънки от процеса на възприемане на Т. Ман от българския читател. Скоро след първите преводи Т. Ман беше открит и от българската литературна критика. Неин обект станаха цялостното творчество на автора, по-големите му произведения и развитието му като творец. По този начин и българската литературна критика се включи в процеса на запознаване на българската общественост с творчеството и личността на Т. Ман.

Библиографски раздел

„Realismus in der Renaissance”, сборник

Free access
Статия пдф
2712
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Период в културното и идеологическото развитие на някои страни в Западна и Цент рална Европа, обусловен от зараждането на капиталистически отношения в тях. Така започва кратката статия за Ренесанса в една енциклопедия. Зад тези сухи изречения са Скрити колосални постижения на човешкия дух, върхове в наука, изкуство, литература и философия, плодовете на които днес са неотменна част от общочовешката култура. Един кратък експеримент" ни доказва това. Зад думата период откриваме няколко стотици години - от начало и първи прояви през XIII в. до разцвет през XVI в.; под някои страни" намираме цяла Европа - от Италия до Нидерландия, от Германия до Англия, 146 влияние и дори първи подтици именно в славянските страни. „Културното развитие" обхваща делото на такива днес всепризнати титани на четка, перо и длето като Данте, Джото, Петрарка, Леонардо, Рафаело, Микеланджело, Бройгел, Дюрер, Еразъм, Рабле, Сервантес, Мор, Шекспир и десетки други. „Идейното развитие е плод на научните завоевания на Коперник, Бруно, Галилей, Парацелз, на великите географски открития и на изобретението на Гутенберг. А на „зараждането на капиталистическите отношения" Маркс посвещава томове. Такъв е парадок сът на човешката абстракция чрез словото. Една дума съответствува на епохи, на хиляди човешки живота, на колкото противоречиви, толкова и закономерни прояви на световното развитие. И на една страница от културната история на човечеството - усвояването, възприемането и осъзнаването на действи телността чрез художествената проза през периода на Ренесанса - е посветен сборникът, издаден от Роберт Вайман. Макар че книгата е плод на работата на седем автори, Тя се възприема като едно цяло, като една мо нография върху тази тема. За това допринася не само съдържанието, но и самата структура на тома. В увода Роберт Вайман защищава обосновано концепцията на книгата - да обобщи историческите и естетическите основи и пред поставки за възникването и развитието на реалистичните методи в прозата на ХVI в. Това обобщение се явява особено актуално и необходимо за две страни на социалистическата литературна наука: по-пълното осветляване на теорията на реализма и доизясняване на историята на ренесансовата литература, като при това литературнотеоретическият и литературно-историческият аспект влизат във взаимодействие и се допълват. В книгата са намерили място студии за едни от най-значителните произведения на световното литературно наследство: на родните книги за Ойленшпигел и Фаустус, произведенията на Бокачо, Рабле и Серван тес, т. е. повечето от най-важните творби на западноевропейската литература през епохата на Ренесанса. Тези студии представля ват самостоятелни изследвания, същевременно в рамките на тази книга те са прекрасен илю стративен и доказателствен материал за тео ретическите обобщения на Р. Вайман в пър вата част на книгата, в която той наред с уводните думи излага задълбочено и от Марксистки позиции основните черти на тео рията за ренесансовия реализъм, извлича образа на човека в литературата от взаимоотношенията между индивид и общество и доказва връзките между идеология и общест вено съзнание.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Funktion und Wirkung. Soziologische Untersuchungen zur Literatur und Kunst

Free access
Статия пдф
2808
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В днешно време социологията се ползува от повишения интерес на всички слоеве на обществото. Като неотменна съставка на марксизма-ленинизма тя подхранва различ ните нива на общественото управление с теоретическа и емпирическа социологическа информация за явления, процеси и тенденции в живота на обществото и съдействува за социалното планиране, прогнозиране и усъвършенствуване на социалистическия начин на живот. Характерна е всеобхватността на социологическите изследвания, които са еднакво важни в политическата, духовната или чисто практическата сфера. Оформила се в България като самостоя телна обществена наука преди около 20 години, социологията си извоюва бързо полагащото и се място в нашата страна. За кратко време бяха предприети крупни емпирични социологически изследвания в национален мащаб, като по-важни от тях бяха на религията през 1962 г. и на града и селото през 1968 г. Последното представляваше един от първите опити в световната практика да се обхване социологическата структура на обществото и се очертае неговият абстрактен модел. Не по-малко важни бяха социологическите изследвания в промишлени предприятия, имащи за цел да проверят емпирически концепцията за същността на промишленото предприятие като специфична социологическа система и да разкрият силата и въздействието на значимите за функционирането и развитието на отделното предприятие и трудовия колектив фактори. Институтът по социология, Инсти тутът по съвременни социални теории и сп. „Социологически проблеми" са онези научни звена, които осъществяват ползотворна дей ност в областта на социологията.

Библиографски раздел

За литературната рецепция

Free access
Статия пдф
2863
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Съвременното марксистко сравнително литературознание има твърде обширен предмет на изучаване, който обхваща както конкретните национални особености на отделните литератури, така и литературните взаимодействия, които са специфична черта на нашата действителност, произтичаща от засиленото обшуване между народите, от масовите преводи, от неимоверното разрастване по брой и тираж на средствата за масова информация, от изучаването на чужди езици и т. н. Гамата от изследвани проблеми обхваща литературните контакти и формите на взаимодействие между литературите, въпроси от психологията на творчеството и рецепцията на литературата от страна на читатели и критика, творческото общуване между писатели и творци и проучването на общи сюжети и мотиви, издирване на обусловеността на литературните взаимодействия - исторически, социологически и психологически предпоставки. Всеки от споме натите проблеми не е прост, еднопланов, а многопластов комплекс от много компоненти и различни аспекти. Специфичен проблем на сравнителното литературознание е проникването (усвояване, възприемане, рецепция) на литературата на една страна в друга. Това е закономерен процес, който се отличава с многообразие на форми и изходни точки. Неговата сложност произтича както от широката гама от явле ния, които културната обмяна в настоящата епоха обхваща, така и от факта на непримирима борба на идеологическия фронт. Към процеса на рецепцията на една литература ние причисляваме преводите на различни литературни произведения и тяхната интерпретация от страна на литературната критика, контактни връзки между литературите, вкл. личните контакти на авторите със съответната страна и нейни представители, явления от типологично естество, влиянието на литературата на едната страна върху тази от другата, тенденциите на разви тие на съответната литература, изборът на определена тематика от страна на издателствата и т. н. Взаимодействието на съвременните литератури не протича в затворена сфера като междулитературен обмен на художествени ценности. Този процес се осъ ществява по различни начини, докосвайки много страни на обществения живот. Особеностите на епохата - стремежът на народите към мирно съвместно съще ствуване и непримиримата идеологическа борба - дават също своето отражение върху сферата на културата и изкуствата.
    Ключови думи

Библиографски раздел

„Positionsbestimmungen.Zur Geschichte marxistischer Theorie von Literatur und am Ausgangs des 19. Und Beginn des 20. Jahrhunderts”; „Dimityr Blagoev. Das Leben und die Literatur, Kritische Aufsatze zur bulgarischen Literatur”

Free access
Статия пдф
2904
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първата книга „За марксистки позиции в литературата и изкуството съдържа статии, посветени на литературнокритическата, художествено-теоретическата и културно-политическата дейност на забележителни социалисти от края на миналия и началото на настоящия век. Основен мотив за издаването на този сборник е липсата в ГДР на обща история на марксистката теория на литературата и изкуството, както и на културно-просветната дейност като част на международното работническо движение. Отделните материали разкриват позициите на изтъкнати представители на марксизма от споменатия период. Като основен критерий на подбора е послужило заниманието на тези личности с литература, като, разбира се, техните възгледи са разкрити и далеч извън рамките на литературната критика и естетиката. Чрез подбраните студии се цели изясняване на основни проблеми, дискусионни въпроси и мо менти на конфронтация в процеса на изграж дане на борческа материалистическа естетика и литературна критика в национален и интернационален мащаб. При това дейността на представителите на социалистическата мисъл в тази област се разглежда в непосред ствена връзка с конкретното обществено-политическо положение и с особеностите и културните традиции в съответната страна. Както е известно, пълното и последователно изследване на връзката на творчеството на К. Маркс и Фр. Енгелс с изкуството и литературата започва едва през 30-те години на ХХ в. Техните естетически възгледи, известни и преди това, без да са системно описани и изследвани, получават стойност и ва лидност през ленинската епоха на развитие на марксистката теория и оттогава определят в значителна степен всички процеси на развитие и утвърждаване на социалистическата естетика. В България принос в това отноше ние представлява книгата на Иван Славов „Марксовото естетическо наследство - комплексен проблем"(С., 1972). Налице са и статии за други представители на немската социалистическа мисъл.

Библиографски раздел

Romane in 20. Jahrhundert. USA. England, Frakreech, BDR, сборник

Free access
Статия пдф
2999
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Основание да разглежда литературите на развитите капиталистически страни заедно в един сборник съставителят Гюнтер Клоц на мира в следните обективни факти от общест веното им развитие. Положението на работни ческата класа в тези страни еподобно, нейните врагове и управляваните от тях икономически иполитически институции са на почти еднаква степен на развитие, а силите, борещи се срещу монополите, преследват подобни стратегии за постигане на обществени промени. Западните страни притежават и редица общи исторически обусловени характерни страни, като например парламентаризъм и участие в коалицията сре щу Хитлер (с изключение на ФРГ). По изброе ните точки съществуват принципни прилики, неизключващи различия, които са особено важни при очертаване на специфичните осо бености на националното развитие в рамките на обществото, а оттук и в литературата. Различия се откриват и в исторически несъвпадащите пътища на икономическо и политическо развитие на отделните страни, и в неравномерния им дял в империалистиче ското разделение на света, но преди всичко в различната сила и особеностите на борбата за революционни преобразования. Докато в Англия и ФРГ вантиимпериалистическата борба доминира социално-реформистко (социалдемократическо) влияние, а във Франция наред с него и с еднаква сила и комунистическо, което ускорява борбата, то в САЩ тези две тенденции са твърде слаби. Съставителят на сборника поставя изброените обективни условия според нас правилно и от верни марксистки позиции като предпоставка за изследване на актуални тенденции във функцията и развитието на литературата в тези страни. За изходен пункт за разбиране и тълку ване на литературата е взето наложилото се в последно време в ГДР и излизащо извън академичното знание схващане, че вникването в литературата не е само механично разбиране на произведенията й, а така също установяване степента на въздействието им в действителността, проучване ролята на обществените инсти туции, които произвеждат, разпространяват, подкрепят или критикуват, поощряват или затормозват литературното развитие (срв. излезлите в ГДР книги: „Функция и въздействие. Социологически изследвания в областта на литературата и изкуството“, Берлин, 1978; „Реализмът през Ренесанса. Възприемане и отражение на света чрез художествената проза", Берлин, 1977). Подобно схващане на литературата и функцията й създава непосредствен контакт с обществената действителност и поражда нов интерес към реализма. Ако желаем Литературата да помогне за промяна на съще ствуващите обществени отношения и да съдействува за развитие на по-висше политическо съзнание, за нейна изходна точка не ще бъде достатъчно наложилото се в края на 20-те години понятие за реализъм.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Kulünstlerische Avantgarde von Karlheinz Bark, Dieter Schlenstedt und Volfgang Thierse

Free access
Статия пдф
3043
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „От края на 60-те години насам както в социалистическите, така и в капиталистиче ските страни отново се поде дискусията по въпроси, които се смятаха исторически приключени" - с тези думи започва уводът на книгата, която представлява сборник от статии, посветени на „авангарда" в литературата и изкуството и е първата обширна публи кация в ГДР по въпросите на авангардното изкуство. Целта на сборника еда оживи дискусията върху тази спорна и незавършена глава от историята на литературата, музи ката и изобразителното изкуство, както и на естетическите им основи. Днес тези проблеми са отново предмет на изследване, за щото идеите от първата третина на ХХ в. се възкресяват от авангардизма на съвременността. Ако прелистим коя и да е обща енциклопедия от наши дни, ще открием опростено определение на понятието „авангардизъм" като проява на кризата на буржоазната култура, като разрив с предшествуващата традиция на реалистичния художествен подход, като търсене на нови изразни средства и формална структура. В същност „авангардното изкуство" предполага противоречиви аспекти на тълкуване. Буржоазният критик би говорил тук за културно постижение на капиталистическото изкуство, социалистиче ският, но догматично настроен теоретик би го разглеждал като упадък на буржоазното изкуство, но същевременно би отрекъл вся каква потенциална възможност то да се развие до социалистическо реалистическо изкуство. Сложността на проучване на този феномен в изкуството произтича от характера на разглежданите проблеми: Какво е авангардно в изкуството, Самото желание за експериментиране или стремящото се към художествено обновление творческо съзнание, съпътстуващо всяко прогресивно течение в историята на изкуствата? Или това е исторически фиксирано и обобщено название на теченията в изкуствата през първата третина на нашия век? За да се отговори на тези въпроси, е необходимо да се проучи характерното в историческото развитие на авангардизма, неговото положение спрямо револю ционния процес на епохата, взаимовръзката му с прогреса в изкуствата и не на последно място - с прогресивните социални идеи.

Библиографски раздел

Типологични аналогии на Нощем с белите коне с романите Кипенберг на Дитер Нол и Хомо фабер на Макс Фриш (Наблюдения върху някои преводи от немски език)

Free access
Статия пдф
3118
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Типологичните аналогии принадлежат към предмета на сравнителното литературознание, което изследва двете страни на всеобщия литературен процес: особеностите на националните традиции и условия и междулитературните връзки. Този клон на литературната наука се разви бързо през последното десетилетие. От началото и средата на 60-те години насам взаимното влияние и връзките между националните литератури все повече излизат на преден план в сферата на марксисткото сравнително литературознание, при което се вземат пред вид новите условия на развитие на световната социалистическа система и постоянно нарастващият дял на социалистическите литератури в световния литературен процес. Изследванията в областта на българско-немските литературни отношения обхващат доста дьлъг период. У нас се появиха няколко студии, посветени на рецепцията на класическата немска литература (Гьоте, Хайне, Т. Ман и др.) в Бъл гария. Налице са статии за възприемане на литературата на ГДР в България и на българската литература в ГДР. Същото не може да се каже за останалите немскоговорещи писатели или обратно - за българската литература в останалите немскоговорещи страни. Взаимните връзки между литературите на ГДР и България са облагодетелствувани от подобното развитие на двете страни от социалистическата общност. Общият им път към социализъм, сближаването на техните национални култури и сътрудничеството в духовната сфера се проявяват и чрез някои паралелни линии на развитие на националните им литератури. Т

Библиографски раздел

Един живот като роман

Free access
Статия пдф
3120
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Мадам дьо Стал отдавна принадлежи към имената-легенда. Не само поради странната си и малко скандална слава, но и защото малцина у нас я познават. От творчеството й, издадено от нейната дъщеря посмъртно в 17 тома, на бъл гарски не е преведен нито един. Самото и име, което възхожда към общогерманската дума „стомана“, излъчва някакво тъмно обаяние и мамеща загадка. Каква е наистина тази странна чужденка, чието име се налага властно във френската история през най-бурните десетилетия около революцията? Писателка или авантюристка? Обзета от амбиции за успех на политическото поприще или обикновена неудачница в личния си живот, която прикрива несполуките си зад цинична разпуснатост? Единствена след Волтер, Дидро и Русо мадам дьо Стал има съдбата книгите и да бъдат преследвани и изгаряни. Единствена измежду френските писатели от онази епоха мадам дьо Стал има „привилегията" да бъде считана за личен враг на Наполеон и да живее в изгнание, прогонена от него. Почти 40 години преди да се роди Жорж Санд, мадам дьо Стал поразява въображението на простолюдието с любовните си истории и я предшествува в отстояването на духовната пълноценност на жената, което много по-късно французите ще нарекат „Феминизъм". Изминалите повече от 160 години след смъртта и са деформирали истинския й образ на писател и човек. Твърде малко са антологичните страници в обемистото и творчество. Поизлинял е и споменът за блестящата дама, майстор на остроумния светски диалог и домакиня на най-изтънчения (но и най-злословния, нека добавим) салон в Париж в годините около Великата френска буржоазна революция. Всяка епоха преосмисля завещаните и от миналото ценности. Много от духовното наследство на мадам дьо Стал принадлежи безвъзвратно на миналото. Но дори най-великите класици не са пощадени от безмилостния ход на вре мето. И все пак мадам дьо Стал запазва мястото си в пантеона на френската култура. През мъглявините на времето все още съзираме привлекателния и образ на жена, отдадена на житейските и литературните си страсти. Тя ни напомня баналната истина, че великите грешници може би не са най-приятните спътници в живота, но те са, които пишат историята с кръвта си. Полувековният живот на мадам дьо Стал преминава на фона на най-бурните десетилетия от историята на Франция, предшествували и последвали Великата френска революция. Тя е свидетелка и на изпълнените с трескав ентусиазъм години, предшествували щурма на Бастилията, и на революционния терор, на Директорията, Империята и Реставрацията.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Roman im Gesprach. Beitrӓge aus sechs sozialistischen Lӓndern

Free access
Статия пдф
3195
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Както се вижда от подзаглавието, книгата представлява сборник статии на литературни критици и литературоведи от шест социалистически страни. Материалите са общо 24 на брой, разпределени в четири големи раз- дела, които се предхождат от обширното и задълбочено типологично изследване на съ ветската литературоведка Ина Бернщайн Динамиката в развитието на романа в социалистическите литератури". Отделните статии са били вече публикувани, но това ни наймалко не снижава приноса и значението на книгата. Тя представлява пръв опит да се роведи от социалистическите страни. След като в ГДР това беше вече постигнато по отношение на романа в капиталистическите страни (вж. рецензия в сп. Литературна мисъл, 1981, кн. 2, за „Romane im 20. Jahrhundert. USA, England, Frankreich, BRD. Akademie- Verlag, Berlin, 1980), настоящата книга представлява закономерно и необходимо допъл нение, запълвайки празнина в литературната критика на ГДР. Литературните критици, на които е дадена думата в сборника, никога не са разговаряли на подобен форум. Тях ги свързва общата цел - да проучат какъв е приносът на романа за опознаване и художествено претворяване на социалистическата действителност. При постигането и те открито сочат постиженията, проблемите и слабостите в развитието на този жанр. Обект на техните проучвания са художе ствени творби в социалистическите страни през 60-те и преди всичко през 70-те години. Обобщаващо звено на сборника, което преосмисля и синтезира всичко, казано в отделните статии, е уводът от съставителите Илзе Зеехазе и Дитмар Ендлер. Дългогодишни преподаватели и научни работници в Лайп цигския университет в областта на литературите на славянските народи (на чешки, словашки и български език), те изхождат от Марксистките позиции на съвременното срав нително литературознание, за да обхванат както конкретните национални особености на отделните литератури, така и литератур ните взаимодействия. За тях социално-ико номическата структура на обществото опре деля функцията на изкуството и литерату рата. Оттук правилната им констатация, че разглежданите в книгата национални лите ратури - полска, унгарска, чешка, словашка, румънска, българска, - които са притежа вали изключително специфични черти в навечерието на социалистическата революция, проявяват днес общи черти - факт, дължащ се както на аналогични процеси в обществото, така и на взаимния литературен обмен в световен мащаб.

    Ключови думи

Библиографски раздел

Werner Herden, Wege aur Volkfront Schriftsteller im antifaschistischen Bündnis

Free access
Статия пдф
3247
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Вниманието ни към книгата беше привле чено преди всичко от една от главите и, посветена на „Приноса на Георги Димитров 150 за създаване на Народен фронт в ан стката литература", която разкрив разглеждан досега аспект от многос дейност на българския революционер тег на международното комунисти работническо движение. Този повод кара да се запозная по-задълбочено гата на В. Херден. Основната й тема, съдържаща се в заглавието, са връзките и съвм работа на социалистически и прогр буржоазни писатели, обединени от на Народния фронт в Германия и по време на фашисткия режим. Този означава за областта на културата и турата още по-тясно да се свърже про на буржоазните немски писатели и х изкуството с борбата на прогресивното циалистическо течение в тази област. обединение, намерило своето място в бата срещу фашизма и войната, дава измерение на търсените от буржоазни сатели хуманни алтернативни позиции мо съществуващото общество и им раз възможност да се издигнат до „револю но самосъзнание“, което Ленин опре като основен принцип и въздействие на с ната стратегия. В отделните глави на книгата, които обединяват от общата изходна точка на следване и вътрешна обусловеност на мите, се разглеждат позициите на писател в емиграция, съпротивата срещу фаши кото варварство в областта на култура както и ролята и дейността на редица ан фашистки списания, антологии и други дания. Приведените многобройни прим и някои досега малко известни факти изя ват активния дял на литературата в борби и идейното израстване на масите, свърза с Народния фронт. Сред всички студии с циално място се пада на тази, която разгле да приноса на Г. Димитров за изгражда на Народен фронт между немските писател защото дейността на българския комунист чески деец в тази област е от организацио но и методологическо естество и значенн т. е. тя служи като теоретическа основа бъдещата съвместна работа на немски с циалистически и прогресивни буржоазни сатели.


Преглед

Библиографски раздел

Eduard Bayer, Dietmar Endler, Bulgarische Literatur im Überblink

Free access
Статия пдф
3499
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Зад доста скромното название обзор" се крие в същност история на българската ли тература от нейните наченки до наши дни. Самото томче респектира със своите 400 страници. И затова още в началото на нашата рецензия ще отбележим със задоволство, че в такава компактна и удобна за ползуване форма е събрано, изложено и коментерано богатството на българската литература. Именно в това трябва да търсим и основ ното предназначение на тази книга, Българ ската литература - съвременна и историческа, проза, поезия и мемоарна - е добре застъпена в книгоиздаването на ГДР. Всяка година се превеждат заглавия, които веднага намират своите читатели и почитатели. Досега обаче липсваше онази брънка в процеса на възприемане на българската литература, която трябваше да даде на читателя необхо димата представа и знания за цялостното развитие на националната българска литература, без които всяко литературно произведение е ограничено по въздействие и обречено на спорадичност и откъснатост. Именно тази пролука успешно се запьлни от новоизлязлата книга.
    Ключови думи

Преглед

Библиографски раздел

Оратори на немската Реформация. Мартин Лутер, Томас Мюнцер, сборник

Free access
Статия пдф
3662
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сигурно е случайност, но точно преди 110 години за пръв път в България се появява откъс от съчинение на Лутер, предназначен за по-широка общественост. Това е „Писмо до всички господари у Германия", третиращо проблеми за нуждата от училища, библиотеки и книжарници. Преводачът не е известен, но е очевидно, че необходимостта от чужд опит е накарала издателя да се насочи към един от изворите на образованието и педаго гическата мисъл в Немско. След това първооткриване настъпва отново забрава за името Лутер в българския обществено-културен живот, ако се изключат някои косвени споменавания. Едва юбилейната 1983 г. - 500 години от рождението на Мартин Лутер - донася раздвижване преди всичко в средствата за масова информация. Делото на Лутер продъл жава да е недостатъчно осветлено, творчес твото му - непознато. Не може и да се от рече, че в България лутеранският протестантизъм е оказал сравнително малко влияние. Нека се обърнем най-напред към „Енциклопедия А-Я" на БАН от 1974 г., където лаконично и в сбита форма се дава основ ната характеристика на Мартин Лутер: .....родоначалник и виден деец на Рефор мацията, основател на протестантизма (лутеранството)... Превежда Библията на немски език, което има голямо значение за развитието на единен немски книжовен език 1 Мартин Лутер. Писмо до всички господари у Германия. - Училище, г. IV, кн. 8-9, 31 юли 1874, 60-61. 11 Литературна мисъл, кн. 3 (с. 455). И така Лутер е бил и остава един от титаните, които определят облика на цял век, на цяла епоха в европейската история и култура. „Лутер е една от движещите сили на немската история" (Ерих Хонекер). Затова трябва да се приветствува издаването на настоящата книга, на която е отредена завидна роля да информира, да обогати, да предостави материал за изследване, т. е. да попълни празното място в огромната библиотека на България от образци и шедьоври на световната култура в превод. Всъщност такава задача си поставят със тавителят и двамата преводачи - да представят за първи път в превод на български език творби на Мартин Лутер и Томас Мюн цер - най-видните дейци на немската Ре формация, на онова важно социално-поли тическо и културно явление, обусловило настъпването на „новото време" чрез преодоля ване на феодалния католически догматизъм (с. 5). Веднага се съгласяваме и подкрепяме мисълта, че преводът на техни творби с акт на едно крайно необходимо и за жалост дълго бавено културно посредничество. Същевре менно книгата ще даде възможност за критическа преценка и научна интерпретация на изложените от Лутер и Мюнцер идеи от страна на български научни работници. На първо място трябва да отбележим, че са преведени (с незначителни съкращения) прочутите 95 тезиса на Лутер от 1517 г., които са свързани с мисълта за необходи мост от реформи в религиозната дейност и с идеите за духовно разкрепостяване от сред новсковната схоластика и католическия дог матизъм. Това дава основание на Фр. Енгеле още през 1850 г. да види в тезисите на Лутер мълнията, която запалва революцията. А правото на католическата църква да управлява с абсолютната си власт божията милост Лутер отрича в съчинението си „За вави лонския плен" от 1520 г., в което застъпва тезата за демократично равенство на всички вярващи.