Romane

Основание да разглежда литературите на развитите капиталистически страни заедно в един сборник съставителят Гюнтер Клоц на мира в следните обективни факти от общест веното им развитие. Положението на работни ческата класа в тези страни еподобно, нейните врагове и управляваните от тях икономически иполитически институции са на почти еднаква степен на развитие, а силите, борещи се срещу монополите, преследват подобни стратегии за постигане на обществени промени. Западните страни притежават и редица общи исторически обусловени характерни страни, като например парламентаризъм и участие в коалицията сре щу Хитлер (с изключение на ФРГ). По изброе ните точки съществуват принципни прилики, неизключващи различия, които са особено важни при очертаване на специфичните осо бености на националното развитие в рамките на обществото, а оттук и в литературата. Различия се откриват и в исторически несъвпадащите пътища на икономическо и политическо развитие на отделните страни, и в неравномерния им дял в империалистиче ското разделение на света, но преди всичко в различната сила и особеностите на борбата за революционни преобразования. Докато в Англия и ФРГ вантиимпериалистическата борба доминира социално-реформистко (социалдемократическо) влияние, а във Франция наред с него и с еднаква сила и комунистическо, което ускорява борбата, то в САЩ тези две тенденции са твърде слаби. Съставителят на сборника поставя изброените обективни условия според нас правилно и от верни марксистки позиции като предпоставка за изследване на актуални тенденции във функцията и развитието на литературата в тези страни. За изходен пункт за разбиране и тълку ване на литературата е взето наложилото се в последно време в ГДР и излизащо извън академичното знание схващане, че вникването в литературата не е само механично разбиране на произведенията й, а така също установяване степента на въздействието им в действителността, проучване ролята на обществените инсти туции, които произвеждат, разпространяват, подкрепят или критикуват, поощряват или затормозват литературното развитие (срв. излезлите в ГДР книги: „Функция и въздействие. Социологически изследвания в областта на литературата и изкуството“, Берлин, 1978; „Реализмът през Ренесанса. Възприемане и отражение на света чрез художествената проза", Берлин, 1977). Подобно схващане на литературата и функцията й създава непосредствен контакт с обществената действителност и поражда нов интерес към реализма. Ако желаем Литературата да помогне за промяна на съще ствуващите обществени отношения и да съдействува за развитие на по-висше политическо съзнание, за нейна изходна точка не ще бъде достатъчно наложилото се в края на 20-те години понятие за реализъм.

Наред с многобройните си научноизследо вателски и издателски начинания Институтът за история и теория на литературата „Г. Калинеску" при Академията за обществени и поли тически науки в Букурещ извършва и една дейност, на пръв поглед чисто техническа, регистрационна, но всъщност извънредно важна и безусловно необходима за развитието на литературовед ските изследвания - библиографско проучване на изворите за историята на румънската литература. Когато се изпълнява от специалисти литерату роведи (както е в случая), тази работа не е нищо друго освен първата, основополагаща фаза на литературно-историческите проучвания. Убедително доказателство за това е издадената преди десетина години от сътрудниците на същия инсти тут Михай Морару и Каталина Велкулеску под непосредственото научно ръководство на проф. Йон Кицимия аналитична библиография на така наречените „народни книги" в старата румънска литература - едно ценно справочно издание, превърнало се в настолна книга за всички, които се интересуват от този род книжнина (М. Моraru, C. Velculescu. Bibliografia anali- tică a cărților populare laice. Sub îngrigirea ştiintifica a lui I. C. Chitimia. Partea I. Buc., 1976, 243 р. Partea a II-a. Buc., 1978, 568 р.). Подобен характер има и издаваната сега „Биб лиография на връзките на румънската литера тура с чуждите литератури в периодичния печат". По своя замисъл това е едно мащабно дело, в което са обхванати всички публикации в румън ския печат, свързани с чуждите литератури и с чуждия фолклор, както и всички преводи на литературни и фолклорни творби. Началната хронологическа граница на библиографията с 1859 г., тъй като за предходния период съще ствува изчерпателен библиографски репертоар Bibliografia analitică a periodicelor româneşti", vol. 1-2 (1790-1858). С издадения неотдав на том трети фактически приключва първият етап от работата - обхванат е периодът 1859-1918 г.; следващият етап ще бъде библиографското покритие на периода 1919-1944 г. Материалът в издадените три тома е разпре лелен по следния начин: първият том е посветен на англоезичните и немскоезичните литератури, вторият - на романските литератури (френскоезичните, испаноезичните, италианската и португалската), а третият - на всички останали лите ратури. За нас естествено представлява най-голям интерес последният том, тъй като именно тук • отразено присъствието на българската литература и на българския фолклор в румънския печат. Третият том есъставен от Ана-Мария Брезуляну, Катринел Плешу, Михаела Шопу и Корнелия Щефанеску със сътрудничеството на Симона Чокулеску, Медея Фрайберг, Михаела Хашегану, Виорика Йонеску-Нишков, Дину Пилат и Евге ния Попянга; изработен е под ръководството на Йоан Лупу и Корнелия Щефанеску. В самото начало на книгата, непосредствено след краткия предговор и упътването, как да се използува биб лиографията, с поместен списък на разработе ните аналитично периодични издания, на брой повече от 500, подредени азбучно. Самата библиография се състои от четири дяла: първият е посветен на латиноезичните и гръцкоезичните литератури (обхваната е класическата и средновековната литература на латински език, старогръцката, византийската и новогръцката литература); вторият дял представя рецепцията ан славянските литератури в Румъния (руската, полската, чешката, словашката, Югославските и бъл гарската); най-голям е третият дял, където са представени повече от 20 литератури в следната последователност: индийска, циганска, персийска, афганска, келтска, арменска, албанска, халдейска, вавилонска, еврейска, арабска, египетска, монголска, татарска, киргизка, турска, унгарска 141 Финландска, кавказки, китайска, индокитайска японска, корейска, африкански, индоамерикански, малгашка. Последният, четвърти, дял на библио графията представя рецепцията на румънската Литература в другите литератури според отзи вите в румънския печат през съответния период. Накрая е поместен общ за трите тома показалец на имената, в който са посочени не само чужде странните, но и румънските писатели и преводачи. Всяка от отразените в библиографията лите ратури е обособена в специален раздел, подчинен на следната структура: I- студии, статии и бележки (литературна история и критика), подредени както следва: а) общи въпроси; б) лите ратурни жанрове; в) персоналия; II - преводи и преработки: а) поезия; б) театър; в) проза; III - фолклор: а) фолклористика; б) фолклорни тек стове (народни песни, народни приказки, легенди и др.). Важно достойнство на разглеждания библиографски труд е наличието на насочващи анотации. Изработени с необходимата компе тентност и прецизност, те ни помагат бързо да се ориентираме за характера на всяка от включе ните публикации.