periodice

Наред с многобройните си научноизследо вателски и издателски начинания Институтът за история и теория на литературата „Г. Калинеску" при Академията за обществени и поли тически науки в Букурещ извършва и една дейност, на пръв поглед чисто техническа, регистрационна, но всъщност извънредно важна и безусловно необходима за развитието на литературовед ските изследвания - библиографско проучване на изворите за историята на румънската литература. Когато се изпълнява от специалисти литерату роведи (както е в случая), тази работа не е нищо друго освен първата, основополагаща фаза на литературно-историческите проучвания. Убедително доказателство за това е издадената преди десетина години от сътрудниците на същия инсти тут Михай Морару и Каталина Велкулеску под непосредственото научно ръководство на проф. Йон Кицимия аналитична библиография на така наречените „народни книги" в старата румънска литература - едно ценно справочно издание, превърнало се в настолна книга за всички, които се интересуват от този род книжнина (М. Моraru, C. Velculescu. Bibliografia anali- tică a cărților populare laice. Sub îngrigirea ştiintifica a lui I. C. Chitimia. Partea I. Buc., 1976, 243 р. Partea a II-a. Buc., 1978, 568 р.). Подобен характер има и издаваната сега „Биб лиография на връзките на румънската литера тура с чуждите литератури в периодичния печат". По своя замисъл това е едно мащабно дело, в което са обхванати всички публикации в румън ския печат, свързани с чуждите литератури и с чуждия фолклор, както и всички преводи на литературни и фолклорни творби. Началната хронологическа граница на библиографията с 1859 г., тъй като за предходния период съще ствува изчерпателен библиографски репертоар Bibliografia analitică a periodicelor româneşti", vol. 1-2 (1790-1858). С издадения неотдав на том трети фактически приключва първият етап от работата - обхванат е периодът 1859-1918 г.; следващият етап ще бъде библиографското покритие на периода 1919-1944 г. Материалът в издадените три тома е разпре лелен по следния начин: първият том е посветен на англоезичните и немскоезичните литератури, вторият - на романските литератури (френскоезичните, испаноезичните, италианската и португалската), а третият - на всички останали лите ратури. За нас естествено представлява най-голям интерес последният том, тъй като именно тук • отразено присъствието на българската литература и на българския фолклор в румънския печат. Третият том есъставен от Ана-Мария Брезуляну, Катринел Плешу, Михаела Шопу и Корнелия Щефанеску със сътрудничеството на Симона Чокулеску, Медея Фрайберг, Михаела Хашегану, Виорика Йонеску-Нишков, Дину Пилат и Евге ния Попянга; изработен е под ръководството на Йоан Лупу и Корнелия Щефанеску. В самото начало на книгата, непосредствено след краткия предговор и упътването, как да се използува биб лиографията, с поместен списък на разработе ните аналитично периодични издания, на брой повече от 500, подредени азбучно. Самата библиография се състои от четири дяла: първият е посветен на латиноезичните и гръцкоезичните литератури (обхваната е класическата и средновековната литература на латински език, старогръцката, византийската и новогръцката литература); вторият дял представя рецепцията ан славянските литератури в Румъния (руската, полската, чешката, словашката, Югославските и бъл гарската); най-голям е третият дял, където са представени повече от 20 литератури в следната последователност: индийска, циганска, персийска, афганска, келтска, арменска, албанска, халдейска, вавилонска, еврейска, арабска, египетска, монголска, татарска, киргизка, турска, унгарска 141 Финландска, кавказки, китайска, индокитайска японска, корейска, африкански, индоамерикански, малгашка. Последният, четвърти, дял на библио графията представя рецепцията на румънската Литература в другите литератури според отзи вите в румънския печат през съответния период. Накрая е поместен общ за трите тома показалец на имената, в който са посочени не само чужде странните, но и румънските писатели и преводачи. Всяка от отразените в библиографията лите ратури е обособена в специален раздел, подчинен на следната структура: I- студии, статии и бележки (литературна история и критика), подредени както следва: а) общи въпроси; б) лите ратурни жанрове; в) персоналия; II - преводи и преработки: а) поезия; б) театър; в) проза; III - фолклор: а) фолклористика; б) фолклорни тек стове (народни песни, народни приказки, легенди и др.). Важно достойнство на разглеждания библиографски труд е наличието на насочващи анотации. Изработени с необходимата компе тентност и прецизност, те ни помагат бързо да се ориентираме за характера на всяка от включе ните публикации.