Jahrhundert

Основание да разглежда литературите на развитите капиталистически страни заедно в един сборник съставителят Гюнтер Клоц на мира в следните обективни факти от общест веното им развитие. Положението на работни ческата класа в тези страни еподобно, нейните врагове и управляваните от тях икономически иполитически институции са на почти еднаква степен на развитие, а силите, борещи се срещу монополите, преследват подобни стратегии за постигане на обществени промени. Западните страни притежават и редица общи исторически обусловени характерни страни, като например парламентаризъм и участие в коалицията сре щу Хитлер (с изключение на ФРГ). По изброе ните точки съществуват принципни прилики, неизключващи различия, които са особено важни при очертаване на специфичните осо бености на националното развитие в рамките на обществото, а оттук и в литературата. Различия се откриват и в исторически несъвпадащите пътища на икономическо и политическо развитие на отделните страни, и в неравномерния им дял в империалистиче ското разделение на света, но преди всичко в различната сила и особеностите на борбата за революционни преобразования. Докато в Англия и ФРГ вантиимпериалистическата борба доминира социално-реформистко (социалдемократическо) влияние, а във Франция наред с него и с еднаква сила и комунистическо, което ускорява борбата, то в САЩ тези две тенденции са твърде слаби. Съставителят на сборника поставя изброените обективни условия според нас правилно и от верни марксистки позиции като предпоставка за изследване на актуални тенденции във функцията и развитието на литературата в тези страни. За изходен пункт за разбиране и тълку ване на литературата е взето наложилото се в последно време в ГДР и излизащо извън академичното знание схващане, че вникването в литературата не е само механично разбиране на произведенията й, а така също установяване степента на въздействието им в действителността, проучване ролята на обществените инсти туции, които произвеждат, разпространяват, подкрепят или критикуват, поощряват или затормозват литературното развитие (срв. излезлите в ГДР книги: „Функция и въздействие. Социологически изследвания в областта на литературата и изкуството“, Берлин, 1978; „Реализмът през Ренесанса. Възприемане и отражение на света чрез художествената проза", Берлин, 1977). Подобно схващане на литературата и функцията й създава непосредствен контакт с обществената действителност и поражда нов интерес към реализма. Ако желаем Литературата да помогне за промяна на съще ствуващите обществени отношения и да съдействува за развитие на по-висше политическо съзнание, за нейна изходна точка не ще бъде достатъчно наложилото се в края на 20-те години понятие за реализъм.