Realismus

„Период в културното и идеологическото развитие на някои страни в Западна и Цент рална Европа, обусловен от зараждането на капиталистически отношения в тях. Така започва кратката статия за Ренесанса в една енциклопедия. Зад тези сухи изречения са Скрити колосални постижения на човешкия дух, върхове в наука, изкуство, литература и философия, плодовете на които днес са неотменна част от общочовешката култура. Един кратък експеримент" ни доказва това. Зад думата период откриваме няколко стотици години - от начало и първи прояви през XIII в. до разцвет през XVI в.; под някои страни" намираме цяла Европа - от Италия до Нидерландия, от Германия до Англия, 146 влияние и дори първи подтици именно в славянските страни. „Културното развитие" обхваща делото на такива днес всепризнати титани на четка, перо и длето като Данте, Джото, Петрарка, Леонардо, Рафаело, Микеланджело, Бройгел, Дюрер, Еразъм, Рабле, Сервантес, Мор, Шекспир и десетки други. „Идейното развитие е плод на научните завоевания на Коперник, Бруно, Галилей, Парацелз, на великите географски открития и на изобретението на Гутенберг. А на „зараждането на капиталистическите отношения" Маркс посвещава томове. Такъв е парадок сът на човешката абстракция чрез словото. Една дума съответствува на епохи, на хиляди човешки живота, на колкото противоречиви, толкова и закономерни прояви на световното развитие. И на една страница от културната история на човечеството - усвояването, възприемането и осъзнаването на действи телността чрез художествената проза през периода на Ренесанса - е посветен сборникът, издаден от Роберт Вайман. Макар че книгата е плод на работата на седем автори, Тя се възприема като едно цяло, като една мо нография върху тази тема. За това допринася не само съдържанието, но и самата структура на тома. В увода Роберт Вайман защищава обосновано концепцията на книгата - да обобщи историческите и естетическите основи и пред поставки за възникването и развитието на реалистичните методи в прозата на ХVI в. Това обобщение се явява особено актуално и необходимо за две страни на социалистическата литературна наука: по-пълното осветляване на теорията на реализма и доизясняване на историята на ренесансовата литература, като при това литературнотеоретическият и литературно-историческият аспект влизат във взаимодействие и се допълват. В книгата са намерили място студии за едни от най-значителните произведения на световното литературно наследство: на родните книги за Ойленшпигел и Фаустус, произведенията на Бокачо, Рабле и Серван тес, т. е. повечето от най-важните творби на западноевропейската литература през епохата на Ренесанса. Тези студии представля ват самостоятелни изследвания, същевременно в рамките на тази книга те са прекрасен илю стративен и доказателствен материал за тео ретическите обобщения на Р. Вайман в пър вата част на книгата, в която той наред с уводните думи излага задълбочено и от Марксистки позиции основните черти на тео рията за ренесансовия реализъм, извлича образа на човека в литературата от взаимоотношенията между индивид и общество и доказва връзките между идеология и общест вено съзнание.