Roman im Gesprach. Beitrӓge aus sechs sozialistischen Lӓndern

Както се вижда от подзаглавието, книгата представлява сборник статии на литературни критици и литературоведи от шест социалистически страни. Материалите са общо 24 на брой, разпределени в четири големи раз- дела, които се предхождат от обширното и задълбочено типологично изследване на съ ветската литературоведка Ина Бернщайн Динамиката в развитието на романа в социалистическите литератури". Отделните статии са били вече публикувани, но това ни наймалко не снижава приноса и значението на книгата. Тя представлява пръв опит да се роведи от социалистическите страни. След като в ГДР това беше вече постигнато по отношение на романа в капиталистическите страни (вж. рецензия в сп. Литературна мисъл, 1981, кн. 2, за „Romane im 20. Jahrhundert. USA, England, Frankreich, BRD. Akademie- Verlag, Berlin, 1980), настоящата книга представлява закономерно и необходимо допъл нение, запълвайки празнина в литературната критика на ГДР. Литературните критици, на които е дадена думата в сборника, никога не са разговаряли на подобен форум. Тях ги свързва общата цел - да проучат какъв е приносът на романа за опознаване и художествено претворяване на социалистическата действителност. При постигането и те открито сочат постиженията, проблемите и слабостите в развитието на този жанр. Обект на техните проучвания са художе ствени творби в социалистическите страни през 60-те и преди всичко през 70-те години. Обобщаващо звено на сборника, което преосмисля и синтезира всичко, казано в отделните статии, е уводът от съставителите Илзе Зеехазе и Дитмар Ендлер. Дългогодишни преподаватели и научни работници в Лайп цигския университет в областта на литературите на славянските народи (на чешки, словашки и български език), те изхождат от Марксистките позиции на съвременното срав нително литературознание, за да обхванат както конкретните национални особености на отделните литератури, така и литератур ните взаимодействия. За тях социално-ико номическата структура на обществото опре деля функцията на изкуството и литерату рата. Оттук правилната им констатация, че разглежданите в книгата национални лите ратури - полска, унгарска, чешка, словашка, румънска, българска, - които са притежа вали изключително специфични черти в навечерието на социалистическата революция, проявяват днес общи черти - факт, дължащ се както на аналогични процеси в обществото, така и на взаимния литературен обмен в световен мащаб.