Научни съобщения, документи и спомени

Библиографски раздел

Георги Бакалов като преводач на Н. А. Некрасов

Free access
Статия пдф
698
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В обширната дейност, която развива Г. Бакалов за популяризирането и утвърж даването на руската литература у нас, особено важно място заема творчеството на Н. А. Некрасов. Критикът-марксист познава и обича поета на руската революционна демокрация още от ранна юношеска възраст. Той се възхищава от неговото високоидейно изкуство, вдъхновява се от дълбоката му обич към народа, от страстната омраза към враговете му. Подобно на Некрасов той цени в литературното произведение преди всичко неговото идейно съдържание - връзката му с живота, с революционните идеали на времето.

Библиографски раздел

Лириката на Тютчев от Милка Бочева

Free access
Статия пдф
3211
  • Summary/Abstract
    Резюме

    След като Петър I според поетичната метафора на Пушкин откри за Русия „прозорец към Европа", руската литература започва да се развива в най-тясна връзка със западноевропейската, сливайки се с нея в общ кул турен процес. Но докато през XVIII в. погле дът на Русия е насочен предимно към Фран ция, която по това време е духовният хеге мон на Европа, то през XIX в. особено се засилват културните и връзки с господству ващата по това време на Запад немска философска и естетическа мисъл, изявена особено ярко в трудовете на Хегел, Шелинг, Кант. Един от онези, които приобщават руската култура към духовните търсения на Запада, 159 създавайки нова по тип философска поезия, е Фьодор Иванович Тютчев. И Макар и да влиза в литературата с твърде ограничен брой творби, макар и сам никога да не се е стремял към литературна слава да е възприемал стихотворенията си по-скоро като своеобразна „изповед на душата", той с основание може да бъде отнесен към найголемите руски поети на XIX в. наред с Пушкин, Лермонтов, Некрасов. За това говорят извънредно високите оценки за творчеството му на такива изтъкнати майстори на словото като Лев Толстой, който му отрежда първо място сред руските поети на XIX в., на Достоевски, за когото той е велик пост“, на Тургенев, който е уверен, че стихотворенията му ще надживеят творбите и на най-известните поети на времето му. Високо ценят творчеството на Тютчев и изисканият стилист Фет, и идеологът на гражданската поезия Некрасов, и титанът на революционната мисъл Ленин. И все пак Тютчев все още не е намерил своето пълно признание като творец и съще ствуващата за него критическа литература е несравнено по-малка от тази на всепризнатите лирици на XIX в. Въпреки отделните оценки за поета от страна на такива изтъкнати литературоведи като Ю. Н. Тинянов, Д. Д. Благой, В. В. Хипиус, А. Е. Горелов и редица други, все още монографията на К. В. Пигарьов е единственото досега крупно изслед ване върху Тютчев, проследяващо цялостния му жизнен и творчески път. От друга страна, интересът към творчеството на този голям руски поет през последните години все повече нараства, тъй като поезията му, обърната с лице към големия философски проблем човек -вселена, се оказва все по-съзвучна на съвременната научна мисъл, устремена към великите тайни на космоса.


Проблеми на художествения превод

Библиографски раздел

Някои наблюдения върху съвременните преводи на руска стихотворна класика

Free access
Статия пдф
3431
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Въпросът за превода на руската стихотворна класика в България е толкова обширен, ако се разглежда в исторически аспект, би станал предмет на редица монографични изследвания. Ето защо ще се спра само върху преводите на отделни руски класици - Пушкин, Лермонтов, Некрасов, и то представени само в последните им сборници на български език, а именно: „Алек сандър Пушкин. Стихотворения и поеми", 1977, съдържащ наред с поемите и драматичните миниатюри на поета „Скъперникът рицар“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“, както и две от приказките му; „Михаил Лермонтов. Стихотворения и поеми", 1978, и „Н. А. Некрасов. Стихотворения и поеми", 1979. Тези сборници отразяват съвременното равнище на преводаческото ни изкуство, тъй като основните преводи са правени през 70-те години, като някои от тях са включвани вече в по-големи издания, други са подготвени специално за тези сборници, а поемата „Коробейники" дори се представя за пръв път на българския читател в сполучливия превод на Любен Любенов. В сборниците са поместени и някои преводи отот 30-те и 40-те години на Людмил Стоянов, Ангел Тодоров, Бленика и др., както и редица преводи от 50-те и 60-те го дини, продължаващи да звучат съвременно и художествено убедително. Само Вазовият превод на Лермонтовата творба „Выхожу один я на дорогу" („Сам излязох на поле широко"), направен още през 90-те години на миналия век, има по-архаично звучене с остарелите си езикови форми хорати, чувства жежки, фолклорното поле широко. Предмет на настоящия анализ ще бъдат няколко основни въпроса, пряко свързани със спе цификата на стихотворния превод: 1) как преводачите са пресъздали характера на лиричното преживяване, типа на героя и свързаната с тях поетична образност и 2) доколко са запазили рит мично интонационното звучене на оригинала. Трябва веднага да отбележа, че в повечето от преводите на Пушкин, Лермонтов и Некрасов убедително е пресъздадена специфичната за всеки един от тях изява на лирическото чувство. Багряна вярно отразява Пушкиновия романтичен копнеж по далечното и непознатото („Загасна дневното светило"), Георги Джагаров - тихата и „светла" Пушкинова печал („По хълмите на Грузия"), Димитър Методиев - жизнеутвърждаващия Пушкинов оптимизъм („Вакхическа пе сен"), Радой Ралин - поезията и красотата на любовното преживяване („На А. П. Керн"), Кузман Савов - изящно-хуманното“ Пушкиново чувство в превода на „Обичах те". Добре е отразена основната емоционална гама в преживяванията на Лермонтовия лирически герой със страстния му стремеж към волност и свобода („Затворник"), с горчивите му размисли за съдбата на съвременното поколение (, Размисъл"), с ненавистта и презрението към окръжаващата го светска тълпа („Как често от тълпа..."), със странната" му обич към родината (Родина"), с пророческото му предчувствие за ранна смърт („Не смей се ти“, „Сън"), много добре предадени в преводите на Людмил Стоянов, Е. Багряна, Григор Ленков, Любен Любенов, Йордан Ковачев. От своя страна убедително са пресъздадени в преводите на Ангел Тодоров, Андрей Германов, Христо Радевски, Върбан Велчев характерните за Некрасов чувства на гражданска пасивност („Размишления пред скръб, породена от страданието на народа и безропотната му 91 парадния вход“, „Забравеното село", „Елегия"), безпощадната му сатира срещу народните вра гове (Съвременна ода“, „Люлчина песен“, „Нравствен човек"), изостреното му съзнание за граждански дълг (Поет и гражданин") и мъчителните му самообвинения да изтръгнат от ли рата му неверен звук („Рицар за час“, „Аз скоро ше умра").


Научни съобщения

Библиографски раздел

Българското битие на древноруския паметник Слово о полку Игореве

Free access
Статия пдф
3875
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1985 г. световната литературна общественост отбеляза чрез редица научни сесии, монографич н и изследвания и популярни статии, радио- и телевизионни предавания 800-та годишнина на една от най-бележитите творби на европейското средновековие - древноруския паметник „Слово о полку Игореве", станал отдавна достояние на общочовешката култура чрез стотици преводи на най-раз лични езици и томове от изследователски трудове на учени от целия свят. Характерът на сюжетното повествование, художествено пресъздало неуспешния исторически поход на Новгород-Северския княз Игор срещу куманите, откроява една от най-съществените проблеми на ста рата руска литература - проблемата за борбата срещу външните врагове на народа, а златното слово" на киевския княз Светослав, представляващо идейният център на произведението, издига най-прогресивния за времето призив за обединение срещу феодалната разпокъсаност на князете. Образът на руската земя, обширна и богата, но изтерзана от междуособните разпри на князете, „полята с кръв“ и „засята с кости", по която не се чува песента на орача, руската земя, в името на която неизвестният автор призовава към обе динение, преминава като лайтмотив през цялата творба и определя идейното и художественото и единство. „Слово о полку Игореве", отразило върха на средновековната естетическа мисъл, обединява в свое образно художествено цяло патоса на ораторската реч с емоционалната успокоеност на епоса и лиричната задушевност на песента. В него хармонично се съчетава литературната езикова култура на автора със сти ловата поетика на народното творчество. То представлява нов тип на прозаично повествование с ритмич но организирани фрази, наподобяващи стихова структура. В това единство на разнородната си художест вена същност „Словото" и досега предизвиква най-различни, често едностранчиви творчески решения в пресъздаването му както на съвременен руски, така и на всеки друг славянски и неславянски език. Но случайно толкова пъстра е картината на съществуващите досега многобройни руски преводи на„Словото написани в стихове или в ритмизирана проза, близки по тип до народната песен с тоничния стих на руски те билини или създадени по принципа на литературното стихосложение; вариращи от близкия до народната ритмика четиристъпен хорей до тържествения „александрийски стих" на ямба или характерния за антич ната поезия хекзаметър; преводи, които придават архаизиран колорит на оригинала или които го ось временяват, и т. н. В България досега са известни седем пълни превода на „Словото“ и няколко на отделни откъсн от него, обхващащи периода от Възраждането до наши дни: три, излезли от печат преди 9. ІХ. 1944 г. - на Райко Жинзифов, Ефрем Каранов и Бойчо Липовски, два след 9. ІХ. - на Людмил Стоянов и Кирил Кадийски и два неиздадени досега превода на Андрей Германов и Михаил Михайлов. Тези преводи (като се спрем дори само на излезлите от печат) представляват също така твърде пъстра картина на преводачески решения. Макар че преводачите са се ръководили в една или друга степен от руски те преводи, те отразяват индивидуалния им творчески почерк, имат различна историческа съдба и създават едно SATE твърде SK богато coobe s и разнообразно битие на паметника в развитието на нашата култура.