Резюме
Сякаш в съгласие с познатия Марксов девиз на Некрасов е бил отреден жребият на борбата. Борбата е станала съдба на поета, неотлъчен спътник от найранните до последните му години, творчески импулс и в радост, и в скръб, и в здраве, и в болест. Той се е борил с перо и слово, с мисъл и дело, с личен пример и със саморазкаяние - воин на своя пост. Има и други поети борци, поети воини. Изобщо в епохите на социални революции и народоосвободителни движения борческо-гражданското начало в поезията рязко се засилва. В наше време дори фалшиво и претенциозно зву чат съчетанията „кротка и тиха муза", „тих и незлоблив поет" - сякаш опитомен тигър в бална зала. Днес с войнствена революционност и граждански патос никого не ще удивиш. Недоумение буди по-скоро аполитичността, бягството от страстите на деня. И поезия, и стихотворец трябва да воюват за граждански идеали, за високи социални цели. Несъмнено в категоричното утвърждаване на тази истина огромен дял има Некрасов. Това е така. Но и най-новата история предлага все пак броени примери на такива монолитни, цялостни и всеотдайни борци в живота и в поезията като Некрасов. „Рицари на час", да, с всяка по-изгодна житейска конюнктура; герои на деня, на годината, естествено щом епохата ти повери мисията на идеен глашатай, макар и за относително кратък срок, но прицари без страх и упрек", воини творци от предния край на барикадата, готови да изгорят в борбата дори с цената на анонимна саможертва - никога не са били много. Какво да кажем за съчетанието на борец със силен поетически талант? Воин по рождение, воин по призвание, воин по съдба - именно такъв е бил Некрасов, такъв е останал и в нашето съзнание. За него е нямало минути на отдих и съзерцание, на бездейна поетическа мечтателност. Той никога не е бил спокоен мъдрец и хладен наблюдател. Самовглъбяването, равносметката, тези вечни предшественици на творческа парализа или на нов душевен подем за Некрасов са били проверка на достигнатото, преглед на поетическите амуниции - набиране на сили за ново сражение. Тъй боец, на крак превързал рана, влиза отново в бой. Още в ранни детски дни невръстното момче ще се опълчи срещу помешчическия произвол и беззаконие с далеч недетско безстрашие. И като юноша ще носи кръста на „унижените и оскърбените" в борбата за съществуване, за хляб насъщен, за място под оскъдното петербургско небе. Не ще закъснее борбата за правото на глас в изкуството, така скъпернически отпускано от силните на деня. Ще дойде и борбата с бюрокрацията, с порядките, с цензурата - за всеки писан ред, за всяка публична проява Некрасов ще се бори и срещу приятелите, откло 3 неговите поетически антиномии. В това диалектическо взаимопроникване ние бихме видели указание за трайно, непреходно значение на твореца. Само средните дарования са признати и неоспорвани. Бихме желали да видим противоборство на радикални обществени сили и естетически вкусове. Именно оспорваните поети са обект на кръстосан огън. И това несъмнено етака. Както ще видим покъсно, Некрасов действително е бил пробен камък за идеологически и политически позиции.