Библиографски раздел

Около проблема за стиловия анализ

Free access
Статия пдф
278
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Струва ни се, едва ли ще бъде преувеличено, ако кажем, че всеки, който рече да пише за стила в изкуството, изпитва глождещото чувство: а дали съм напипал именно стила? Дали съм навлязъл в собствената си тема ? Разбира се, изследователската самоувереност има степени - може някого и да не гложде това съмнение. Ала опасността, да тръгнеш не по собствено-стиловата, а по съседната, макар и успоредна ней пътека; да напипаш нещо близко до стила - може дори по-широко и по-дълбоко, но все пак не точно това, което ти трябва, - тази опасност реално съществува, независимо от това, съзнава ли я изследвачът или не: тя се обуславя преди всичко от неразработеността на въпроса и вече на второ място от личните качества на изследвача. Може би само понятието художествен метод" и особено въпросът за взаимоотноше нието между него и стила съперничат по неизясненост с понятието „стил": не случайно стил и метод се водят ръка за ръка в естетиката като две сирачета, които все още търсят своя си дом и своите си родители. Необходимостта от една прадварителна и елементарна методологическа изясненост, па била тя и най-скромната работна хипотеза, не щади и конкретния стилов анализ на даден автор или автори. Въпросът и тук е: какво ще търсиш? И къде ще го търсиш? Т. е. въпросът е за предмета и пътя на стиловия анализ.

    Проблемна област

Проблеми на съвременната литературна наука

На дискусията върху реализма в Москва

Free access
Статия пдф
117
  • Summary/Abstract
    Резюме

    ,,А имаше такива случаи - продължи същият оратор - например за типичното. В такива случаи ние, литературоведите, можехме да драснем по едно кръстче пред въпроса и повече да не мислим за него. Оказа се обаче, че в нашата наука не може да се слагат кръстчета... Главната заслуга на нашата конференция е, че се научихме да не се отнасяме фетишистки към въпросите". Може би тези думи звучат остро за нашите български уши: това е вече лична особеност на автора им Б. Бялик - остроумен, т.е. остър и умен, - както винаги. Много по-важно е, че те звучат вярно и, ако гледаме духа, а не буквата - с пълно основание характеризират атмосферата на дискусията, вътрешния патос на всички доклади и на всички почти изказвания, независимо от острите спорове и непримиримо противоположните становища.

    Ключови думи