Атина

Човек търси мото за статията. Не намира.... Няма обединяваща дума, мисъл, фраза от и за този конгрес (ако се не смята дълбокомислената сентенция на Алековия герой: „Свят широк - има ги всякакви"). Вината не е в многотемието на конгреса, макар че такова имаше за секционните заседания бяха оповестени седем теми. Наистина оповестена бе и една общоконгресна тема: „Състояние на естетическите проблеми днес". Но както се вижда, тя само очертава граници на конгресната тематика. Тя не поста вяше задача, която конгресът да се опита да реши. Пък и не можеше да постави Целият ход на конгреса, духът на разискванията, стилът и организацията на заседа нията му говореха съвършено ясно, че той не е от този тип научни конгреси, които имат за задача да решава т проблеми. Т. е. да установяват кое е вярно и кое не с кое е правилно и кое погрешно - да търсят с възможната за дадения момент на Подборът им е доста характерен и заслужава да бъде приведен: 1) Понятието за класичното и съвременни схващания за изкуството; 2) Изкуството и свещеното (сиреч религията); 3) Функционална и художествена стойност; 4) Изкуство и съвре менна техника; 5) Изкуство и психология на дълбочините (психоанализ); 6) „Нон фини то и завършване (на творбата), норми, стандарти и пр.; 7) Изследователски мето ди и нови схващания, теория на информацията, семантика и пр. 80 учна точност закономерността на изследваното явление. Тази амбиция беше чужда на конгреса като цяло. Така, както очевидно са го замисляли и такъв, какъвто се осъществи той, целта му беше не да се придвижи към решението на проблемите, не дори да сблъска становищата, а - да ги покаже. Конгресът бе един пъстър форум на мнения, един многолюден базар на теории и хипотези, една изложба-демонстрация на днешното състояние на естетическата мисъл в света, която понякога и доскучаваше. И това е първият, така да се каже, лек шок, който изпитва научният работник от социалистическа страна, когато попадне на подобен конгрес. Това, което за нас, при всичката му трудност и сложна историческа относителност, е главна грижа, страст и дълг - а именно да се доберем, в щракането на идеите, до вярна та идея - за тях очевидно отива на втори и трети план. За нас един научен конгрес е борба за научна правда, за тях - възможност да се изкажат мнения. Зад първото стои дълбокото убеждение, че истината е постижима, ерго - задължителна ; зад второто - че я няма или ако я има, непостижима е, пък и да е постижима - понякога и отчасти - не е задължителна. Патосът на научното търсене слабо гореше на четвъртия международен конгрес по естетика. И това не е за чудене, като се има предвид еклектико-релативистичната, обагрена с агностицизъм и дори мистика атмосфера на конгреса - повтаряме, на конгреса като цяло.