Катя Станева

Всяка литературна творба съдържа себе за в си образа на аудиторията, която е предназначена, съдържа портрета на своя читател. През последните две десетилетия се засили научният интерес към „читателската програма" на литературните произведения, към читателя в текста („имплицитен“, „виртуален", „предполагаем“, „въображаем“, „потенциален“, „вътрешен"). Между реалния читател и „въображаемия" читател съществува сложна диалектическа връзка. Творецът обективира в текста представата си за читателя, която е изградена въз основа на исторически определена реално съществуваща читателска публи ка. На свой ред „Въображаемият читател влияе и на процеса, и на крайния резултат на писателския труд... "3 Повечето от изследванията за читателя имат програмно-теоретичен характер, например книгата на Ханелоре Линк „Изследване на рецепцията. Въведение в проблемите и методите“ и статията на Хенрих Маркевич „Възприемането и възприемателят в литературните изследвания. Перспективи и трудности". Х. Линк разглежда автора и читателя като комуникативно-теоретически категории и прави ценни терминологични уточнения на понятията реален читател, имплицитен (абстрактен) читател и експлицитен (фиктивен) читател; тяхното изследване трябва да се провежда съответно на извънтекстово ниво, на вътретекстово ниво и на равнище „фиктивна комуникативна ситуация". Х. Маркевич отличава имплицитния читател от традиционно въображаемия читател, който се явява художествен образ или конкретно лице в текста. Според Маркевич имплицитният читател е по-обобщен тип читател; той присъствува в текста или като установка на писателя върху определен тип читатели, или като най-общо обръщение на автора към потенциална ауди тория.

На 20. ХІ. 1985 г. в Института за литература при БАН се проведе Национална науч на конференция, посветена на възрожден ския общественик и писател Неофит Бозвели по случай 200 години от рождението му. В нея взеха участие изтъкнати изследователи на литературата, културата и борбите на нашия народ през епохата на Възраждането. Конференцията бе открита от акад. П. Дине ков. Във встъпителното си слово той очерта мащабите на личността и делото на Бозвели, набеляза редица неизследвани и слабо проучени проблеми, свързани с неговия живот и творчество, изтъкна трудностите при анализирането на литературните изяви на народ ния трибун. В доклада си „Книжовното дело на Бозвели - трагично-бунтовна летопис на народна и лична съдба“ проф. д-р Г. Димов проследи развитието на Бозвели като творец и общественик, разширяването на неговия политически и литературен опит и извисяване то му като изключително богата индивидуал ност, която дълбоко въздействува върху умовете и сърцата на съвременниците си. Наблюденията и изводите на проф. Димов бяха подкрепени и доразвити от доклада на проф. д-р В. Трайков. В него задълбочено бяха осветлени взаимоотношенията между Бозвели и неговия бележит съгражданин, ученик и последовател Г. Раковски. Проф. Д. Леков в своя доклад „Бозвели в диалога на поколенията" анализира присъствието на писателя и общественика в ду ховното и творческото битие на различните генерации преди Освобождението, ролята му при формирането на школско-педагогическата интелигенция от 20-те и 30-те години и на литературното поколение от 40-те 60-те го дини. Проф. д-р Ил. Конев в доклада си изтък на, че диалозите на Бозвели отразяват рази скваните до него в дискусионен план акутни въпроси на българската действителност и това определя приноса му в изявата на дискусионното начало в книжнината ни от втората четвърт на миналия век, а също така поя снява своеобразието на диалозите и представя в по-пълна светлина сродството му с кни жовници като Н. Рилски, К. Фотинов, К. Огнянович, Г. Кръстевич и други автори на типично дискусионни произведения, 178 В доклада „Н. Бозвели и гръцкото просве щение" ст. н. с. к. и. н. Надя Данова чрез редица нови данни, получени при задълбо чен анализ и текстуални сравнения на книги от Свищовското читалище и „Славеноболгарское детоводство", значително разшири кръ га от гръцки автори, четени и използувани от Бозвели, с което се обогати характеристиката му на широко образован за времето си творец. В тази насока бяха и изводите на ст. н. с. к. ф. н. Ил. Тодоров. В доклада си „Н. Бозвели и руската литература" авторът изнесе изключително интересни факти за запазени непубликувани архивни материали, които са свидетелство за задълбочена работа на Бозвели с руски източници и разкриват неговите трайни литературни интереси, ши рок литераурен кръгозор, формиран и под непосредственото влияние на руската кул тура. В доклада на Н. Аретов също бяха на правени някои нови уточнения - след Бероновия буквар повествователните творби в „Славеноболгарское детоводство" (1 ч.) са втора печатна публикация у нас на антични автори. В докладите на Данова, Тодоров и Аретов литературното дело на Бозвели бе разгледано в по-широк литературен контекст, бяха потърсени връзките му с чужди лите ратури и бе изтъкната голямата художестве на култура на писателя. Ст. н. с. к. ф. н. В. Смоховска актуали зира делото на Бозвели, превърна го в наш съвременник. Чрез анализ на диалога „Любо питнопростий разговор" тя откри Бозвели като критик на обществено-политическия жи вот, обърна внимание на някои специфични черти на българската възрожденска действи телност и литература, поднесени във форми, които трябва да се разшифроват, за да се види тяхната връзка с общоевропейски идеи илитературни направления. В доклада „Първата биография на Н. Бозвели" патосът на авторката ст. н. с. С. Баева беше насочен към нов прочит на последното произведение на П. Р. Славейков, започнал своите литературни изяви под влияние на великия котленец и останал негов последо вателен ученик до края на живота си. Н. с. к. и. н. В. Димова разгледа връзките на Н. Бозвели със сръбската общественост през 30-40-те години на миналия век и изне се нови данни за отпечатването и разпространението на „Славеноболгарское детоводство" в Сърбия.

The article comments on the denial of the Ottoman heritage in the Bulgarian culture and the marginalization of the love poetry during the Bulgarian National Revival. Subject to the observations are song books from the past three decades before 1878, containing Turkish songs printed in Cyrillic alphabet. On The grounds of factology we can summarize, that under the pressure of national ideology the reception of love songs is depreciated and the role of the Turkish literature and vocabulary is denied radically in the cultural transfer in the Balkans in the 19th century. The reprinted "most used" Turkish folk songs are a testament to the multi-faced and multi-voiced Bulgarian Revival period; they emphasize the conceptual significance of the regional and marginal in the genre preferences during the specific political and socio-cultural context.