Кунчева, Рая
Институция
Institute for literature, BAS
Е-поща
[email protected]
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Българският осмосричник - метрика и ритмика

Free access
Статия пдф
2669
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Силаботоническото стихосложение се установява в българската поезия изведнъж и не нормативно. Както за повечето европейски литератури, така за българската то е чуждо влияние. В руската поезия, която по прозодически данни е най-близка до българската, силаботониката се появява в поетическата практика след реформата на Ломоносов и Тредяковски и рязко спира силабическата традиция. За българския стих такова нормативно решение на прехода към силаботоническо стихосложение не се наблюдава. Развитието на всеки национален стих се определя от два фактора: прозодията на езика и литературните традиции, включващи в себе си и връзките с чуж дите поетически култури. Въпреки влиянието на руския класически стих и независимо от наличието на прозодически данни, подходящи за осъществяването на силаботоническия принцип (свободно и смисловоразличително ударение), възрожденската ни пое зия в първите десетилетия след своята поява не приема безусловно силаботониката. Напротив, през този период съществуват различни, преходни и противоположни стихови организации. Изясняването на причините и формите на „съпротивлението" спрямо силаботоническите размери би показало специфични и важни особености от развоя на българския стих, още повече, че изключително оригиналният стих на най-големия ни поет Христо Ботев, невлизащ в рамките нито на силаботониката, нито на силабиката, потвърждава тази най-обща представа за стихотворната ни култура през втората половина на XIX в. Първите опити да се създаде теория на стиха и в България, и в Русия са имали нормативен характер. Както пише Б. Томашевски, теорията на руския стих се е родила в декретен, реформационен дух, съвсем малко заимствувайки от наблюденията. Теоретиците на стиха са се интересували от това, не как се пишат руските стихове, а как трябва да се пишат. Съществено за нас е, че те активно са се включвали във формирането и регулирането на литературните вкусове, докато българските сборници по поетика „Наука за песнотворчество и стихотворство" от П. В. Оджаков (Одеса, 1871), „Елементарна словесност" от Т. Н. Шишков (Цариград, 1873) и „Ръководство по словесност" от Д. П. Войников (Виена, 1874) фактически не са присъствували в литературния живот.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Български ямбически размери

Free access
Статия пдф
2922
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Както за Другите европейски литератури, така и за българската силаботоническото стихосложение е чуждо, привнесено отвън явление. Неговата поява е свързана с вътрешните тенденции в развоя на българския стих: литературният стих се обособява от народния чрез въвеждането на нов принцип на стихотворна организация, а успоредно с това усвояването на силаботониката е и приобщаване към европейския стихотворен опит. Началото на този процес е стимулирано от руския стих. Разпространеното мнение, че „силаботоническото стихосложение се въвежда у нас под влияние на руската поезия от Н. Геров, Д.Чинтулов, П. Р. Сла вейков и др.", може да бъде потвърдено с материали от архива на тези поети. Ето част от писмото на Н. Геров от 23. VIII. 1841 г.: „Аз имам няколко басни и вакхически песни и други работи в стихове сочинени, като сочиня още няколко, ще ги напечатам; размер съм употребявал като русите. "2 Едно бъдещо по-подробно изследване на генезиса на българската силаботоника би могло да даде поточна представа от тази, която имаме в момента, за начина, по който българската интелигенция през 40-те години на XIX в. е възприемала руския стих. Установяването на силаботоническото стихосложение в българската литература ни интересува в друг аспект, а именно как българските поети са реализи рали универсалната за повечето европейски литератури метрическа схема на силаботониката. Необходимостта от изясняване на това, какво представлява българският вариант на ямбическите размери, е посочена от К. Тарановски: „Българският 4-стъпен ямб още съвсем не е изучен. Ние не знаем как той се е развивал през ХІХ в., не знаем как изглежда теоретически очакваният 4-стъпен ямб в българския език и никакви заключения на основата на случайни извадки ние нямаме право да правим." Руският ямб се отличава от своя метрически първоизточник - немския ямб - по сравнително слабата удареност на иктовете. Средната големина на думата в руския език е три срички, а в немския - две или има допълнително ударение при многосрични думи. За да се реализира максимално бинарната алтернация в ямбичните и хореичните размери, са необходими предимно двусрични, едносрични или трисрични думи с ударение на втората сричка.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Русское стихосложение XIX в. Материалы по метрике и строфике руских поэтов, сборник

Free access
Статия пдф
3015
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В края на 60-те и началото на 70-те години съветски стиховеди от различни градове започнаха да работят по една обширна програма за изучаването на руския стих, предложена от Л. И. Тимофеев. Нейната цел е създаването на история на руския стих, като проблемът за фактологичната база се решава чрез пълно и системно описание на стиховата форма на всеки поет. Хронологичен ред от метрически справочници, построени върху единен принцип и единна терминология, ще изясни фактите от еволюцията на руския стих и ще представлява основата на бъде щата му история. Естествено, че коментирането на получените данни ще стимулира нови теоретични обобщения в тази област на филологията. Първата реализация на част от тази програма е сборникът с метрически справочниц „Русское стихосложение XIX в. Възможността тя да се осъществи като колективен труд е само по себе си свиде телство както за сериозната професионална култура на по-младото поколение стиховеди, участници в сборника, така и за наличието на теоретично мислене с дългогодишна традиция и чиито задълбочени научни резултати са постигнати при решаването на конкретни въпроси, засягащи историята на руския стих. Пример за такъв тип разработки са изследванията на М. Л. Гаспаров, който има пряко отношение към сборника. Той е редактирал включените в него справочници, а част от текста на някои от тях е негов. Идеята на Б. Ярхо да се превърне обикновеният указател за употребата на стиховите размери, строфи и типове римуване от читателско пособие в средство за изслед ване на стиховата форма (вж. Н. В. Лапшина, И. К. Романович, Б. И. Ярхо. Метрический справочник к стихотворениям А. С. Пушкина. М. - Л., Academia", 1934, 142 с. с таблицами и диаграммами и „Из материалов „Метрического справочника к стихотво рениям М. Ю. Лермонтова". - Вопросы языкознания, 1966, № 2, с. 126-137) се актуали зира отново не само защото в руското стилознание винаги са били силни приемственността и интересът към собственото научно наследство, но и защото самото състояние на съвременното изучаване на руския стих го налага.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Хорей и народни размери

Free access
Статия пдф
3187
  • Summary/Abstract
    Резюме

    През средата на XIX в. в българската поезия посредством руската се въ вежда силаботоническото стихосложение. То постепенно се възприема от съ ществуващата тогава стихова култура, формирана от литературни източници - гръцки, сръбски, руски; от молитвен стих и риторична проза; от народен стих. Усвояването на силаботоническия принцип, изразяващ се в регулирано разпре деление на ударенията и междуударните интервали, има характер на реформа, тъй като в края на века той става господствуващ за българската поезия. Т. нар. силабизъм, който се характеризира със свободен избор на даден тип стихова организация, с индивидуални стихови системи, е последван от господството на едно авторитетно стихосложение - силаботоническото. Дори и при общите повърхностни представи, които имаме за силабичния период, може да се конста тира голямото разнообразие на стихови форми. Достатъчно е да съпоставим един с друг стиха на Н. Бозвели, Г. С. Раковски, Хр. Ботев. С появата на силаботониката в българската поезия постепенно се стабилизира норма, която през края на ХІХ и началото на ХХ в. се проявява като общозадължителна. При възприемането на силаботоническия принцип и при създаването на национални варианти на силаботоническите размери участвува народният стих. Симетричният осмосричник (4+4), несиметричният десетосричник (4+6) Дванадесетосричникът (6+6) притежават хореична тенденция. Това означава, че ударенията се появяват най-често на нечетните места, но не изключва появата И хохаим и върху четни места от стиховия ред. Голямата ритмическа близост между тези размери и силаботоническия рей се коментира от някои изследователи като доказателство за народния рактер на българския хорей. Ем. Попдимитров посочва, че: от осмосричния стих на народната песен е произлязъл четиристъпният хорей на литературния стих, с двойна диподия, цезура в средата на стиха и с установени ударения. Това е обикнат размер у българските поети, внесен в литературата, както казах, под влияние на народната песен. "1 Подобна концепция разви по-късно и К. Топалов. същност под влияние на народната ритмика се създава хореична тенденция стиха още през периода на силабизма. За хорея като силаботонически размер можем да говорим след въвеждането на силаботоническата метрика, след осьществяването на тази метрична реформа.

    Ключови думи
    Хорей, народни, размери
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Перспективата на ранния структурализъм в изследването на интонацията. Понятието фонична линия на Ян Мукаржовски

Free access
Submitted on

60 години Институт за литература

Библиографски раздел
60 години Институт за литература

Институтът за литература при БАН и литературознанието като отговорност

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Over the period of its development - the second half of ХХ century and the first decade of XXI century - the Institute of Literature has established itself as a scholarly centre of literary research whose priorities correspond to the changes in society, the science and the world we live in. The conclusion related to the anniversary as well as the outline of its future development shows that literary studies are only possible as an opened field, where values of the critical humanism, personal responsibility and commitment to the truth acquire significance. Within the changed context within the Humanities, several future tendencies may be outlined: The impaired memory and identity. It is related to the study of the past and the present, of literary tradition and the contemporary events based on democratic values: tolerance, respect for the individual autonomy, critical and reflective stance, asserting the truth against the attempts to manipulate the society. Methodological pluralism. From a self sufficient discipline running the risk of being reduced to an illustration of certain ideological doctrine, to mere formalistic analysis or narrow views of the empirical biographic studies nowadays the literary studies are getting more and more a means for knowledge of Man. Open interdisciplinary field. In the transdisciplinary field of the Humanities Literature is a central object - a focus that gathers in its specific way ideas and behaviors, which imply certain religious, political, philosophical, professional and traditional attitudes. Literature voices certain group consciousness as well as the inner world of the man.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Изкушенията на националните идентификации и литературознание на аргумента

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Memory, heritage and identity are concepts that enjoy overuse and popularity very few other concepts do recently. At world, European and national level, they determine the framework of cultural policies and research projects. The name Cultural and Historical Heritage and National Identity was given to the field the institutes of the humanities work in during the reform of the Bulgarian Academy of Science in 2011. Thus, the Bulgarian Academy of Science is in unison with the contemporary situation, which many historians define as the age of heritage. How does science respond to the worldwide advance of cultural heritage? The concept “memory of places”, introduced by Pierre Nora, as well as the problems connected with the collective memory, have given an impetus to a series of concrete studies. Memory is selective, it mutates, it feeds myths and consolidates identities, and it builds differences. It is the historisation of memory that gives us the chance to show ideologically charged historical knowledge as deliberate construction of memory. Historians, sociologists and philosophers such as Pierre Nora, Anthony Smith, Benedict Anderson, Dominique Schnapper and Jürgen Habermas base this article on conceptions of the nation. The second part of the article studies the methodological contribution of Grażyna Szwat-Gyłybow to Bulgarian humanities with her view of Bogomilism as a place of memory. The definition of the West as the “significant other” in forming the national cultural consciousness of the Bulgarians is a serious refutation of the stereotypes in the way Bulgarian identity is thought of. Grażyna Szwat’s study shows that Bogomilism, the spirit of denunciation, the eternal heretic who never tolerates the power of institutions, is not an inherent Bulgarian trait, but a construct, which receives different meaning depending on what ideological suggestions are sought.
    Ключови думи
    Lieux de mémoire, cultural heritage, Bogomilism
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Анти/Модерност: образи на екзотичното и на земния рай в Европа през XIX век

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The book Anti/Modernität: Bilder des Exotischen und des Paradieses auf Erden in der ersten Hälfte des 19. Jh. in Europa deals with a social position in the first half of the 19th century in Europe, which is a reaction to economic and political changes, creating a feeling of insecurity and disharmony. Angelov defines it as anti-modern. What distinguishes his staging is that he does not develop this issue in the discourse of power. By looking at visual images and specific texts as social media, he challenges the aesthetic canon of modernity. In the line of the communitarian turn, his book is methodologically important and makes it possible, through a subtle analysis, to raise again the question of the problematic encounter with the other. The review seeks the context of Angelov’s research in Jauss’s hermeneutics.
Subscribe to Рая Кунчева