Библиографски раздел

Русское стихосложение XIX в. Материалы по метрике и строфике руских поэтов, сборник

Free access
Статия пдф
3015
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В края на 60-те и началото на 70-те години съветски стиховеди от различни градове започнаха да работят по една обширна програма за изучаването на руския стих, предложена от Л. И. Тимофеев. Нейната цел е създаването на история на руския стих, като проблемът за фактологичната база се решава чрез пълно и системно описание на стиховата форма на всеки поет. Хронологичен ред от метрически справочници, построени върху единен принцип и единна терминология, ще изясни фактите от еволюцията на руския стих и ще представлява основата на бъде щата му история. Естествено, че коментирането на получените данни ще стимулира нови теоретични обобщения в тази област на филологията. Първата реализация на част от тази програма е сборникът с метрически справочниц „Русское стихосложение XIX в. Възможността тя да се осъществи като колективен труд е само по себе си свиде телство както за сериозната професионална култура на по-младото поколение стиховеди, участници в сборника, така и за наличието на теоретично мислене с дългогодишна традиция и чиито задълбочени научни резултати са постигнати при решаването на конкретни въпроси, засягащи историята на руския стих. Пример за такъв тип разработки са изследванията на М. Л. Гаспаров, който има пряко отношение към сборника. Той е редактирал включените в него справочници, а част от текста на някои от тях е негов. Идеята на Б. Ярхо да се превърне обикновеният указател за употребата на стиховите размери, строфи и типове римуване от читателско пособие в средство за изслед ване на стиховата форма (вж. Н. В. Лапшина, И. К. Романович, Б. И. Ярхо. Метрический справочник к стихотворениям А. С. Пушкина. М. - Л., Academia", 1934, 142 с. с таблицами и диаграммами и „Из материалов „Метрического справочника к стихотво рениям М. Ю. Лермонтова". - Вопросы языкознания, 1966, № 2, с. 126-137) се актуали зира отново не само защото в руското стилознание винаги са били силни приемственността и интересът към собственото научно наследство, но и защото самото състояние на съвременното изучаване на руския стих го налага.