структури

Целта на настоящата статия е да предаде в обобщена форма резултатите от няколкогодишните ми изследвания върху някои видове ритмично-синтактични структури, срещащи се особено често в литературата на православните славяни от руските земи до Балканите, както и в някои други южнославянски области, по-специално в хърватската глаголическа област, през цялото Средновековие, чак до началото на модерната епоха. Не считам, че съм събрал изчерпателна доку ментация и преди всичко нямам намерение да поддържам каквато и да било определено становище. Бих искал даже да помоля читателя да обърне внимание преди всичко на фактите, а не на начина, по който аз ги представям и в някои случаи - обяснявам. Надявам се тези факти да станат обект на дискусия. В очакване именно на такава дискусия бих искал да предупредя изследователите да не обръщат внимание на евентуално допуснати неточности, а да се съсредоточат преди всичко върху същността на изследваните от мен явления, тъй като не толкова моите изследвания, колкото техният обект ми изглежда достоен за внимание. Уверен съм, че ако колегите-слависти се убедят във важността на посочената проблематика, други, по-добре от мен подготвени специалисти, ще успеят да и дадат още позадоволителна методологическа формулировка. Данните, които имам пред вид, могат да бъдат въведени, очертавайки в общи линии историята на моите изследвания. Моето любопитство бе привлечено от теоретическите и практическите наблюдения, които немалък брой слависти са посветили в миналото на формалната структура не само на староруската проза (върху нея и аз се спирам най-вече), но и на други литературни паметници - предимно български - от православно-славянската област.