Илия Пачев

Когато оценяваме приносния характер на теоретическата мисъл на Луначарски, необходимо е да подчертаем, че борбата за утвърждаване на новия художествен метод се води в сложна и противоречива литературна атмосфера. Това е период, през който се преустрояват идейно-естетическите възгледи на редица творци, насочващи се към новите явления на действителността. Наличието на модернистични течения е в значителна степен пречка за развитието на социалистическото изкуство. Тази сложност на литературния процес Луначарски преодолява със забележителна прозорливост. Израз на това е непрекъснатата му грижа към младите таланти, в чието лице той съзира строителите на пролетарското изкуство. Не по-малка тактичност критикът проявява и към представителите на модернизма. При това основната му задача е да покаже не само че претендиращите за новаторство писатели са отдалечени от живота на пролетариата, но и да изясни смисъла на пътя, по който творецът трябва да служи на своя на род. Критикът последователно защищава възгледа, че е необходимо да се създават „истински художествени произведения, предаващи реалистично творческия живот“. Луначарски е не само пропагандатор на социалистическия реализъм, но и теоретик на новото изкуство. Постановката на социалистическия реализъм в доклада, който съветският критик изнася пред II пленум на Организационния комитет, подготвящ свикването на Първия конгрес на съветските писатели през февруари 1933 г., не съдържа принципно нови разработки, а е синтез на богатия опит, натрупан от теоретика на литературата през периода, когато се утвърждават идейно-естетическите основи на новото изкуство. Като потвърждава Лениновата мисъл, че „на пролетарската литература винаги ще бъде присъща огромна свобода на творчеството“, Луначарски категорично заявява : ... Въпросът за творческия метод на пролетарската литература във всичките му общи принципи и всички негови детайли представлява огромен интерес и естествено произтича от цялата политика на нашето културно строителство. "1 Критикът осъзнава добре необходимостта от реалистичното изкуство, което пролетариатът ще използува като могъщо оръжие в борбата си за изменение на действителността съобразно със своя класов идеал. Но верен на марксическия възглед за спецификата на изкуството, Луначарски се обявява решително срещу вулгарносоциологическите схеми, които някои автори се опитват да натрапят на теорията на социалистическия реализъм. Литературоведът аргументи1 Ан. Луначарски. За литературата. С., 1976, с. 178. 2 Литературна мисъл, кн. 10 17 рано отхвърля тези „указания" за овладяване на „диалектикоматериалистическия метод" като необходима предпоставка за истинско изкуство. Той твърдо посочва, че тук става дума за една специфична област, каквато е художествената литература. Луначарски обаче не отрича възможността новите писатели да изучават революционните постижения на марксическата философия, без това да означава догматичното им приложение в изкуството.

Научната проблематика, свързана с изследването на теорията на социалистическия реализъм, неведнъж е поставяна в основата на работите на съветските литературоведи и колегите им от социалистическите страни. Ще споменем само, че в литературната наука има интересни наблюдения, осъществени при анализа на социалистическо-реалистическата художествена литература, а това вече позволява теоретически да се обобщят проявите на метода. Монографията на съветския литературовед А. Н. Иезуитов е добро доказателство за непресекващия изследователски патос в изу чаването на естетиката и поетиката на социа листическия реализъм. Онова, което прави впечатление в подхода на автора към специ- фичната материя, ориентирана към изясняване на теоретическите особености на социалистическия реализъм, еметодът на литературо веда. Както сам отбелязва Иезуитов, изслед ването на социалистическия реализъм все 1 Ще посочим имената на автори като Д. Ф. Марков, А. И. Овчаренко, А. И. Мет- ченко, В. В. Иванов, С. М. Петров. Източно- Германските и чехословашките литературоведи също имат дял в разработката на теоретичес ките въпроси на социалистическия реализъм с книгите: Zur Theorie des sozialistischen Rea- lismus. Berlin, 1974; Einführung in den soziali- stischen Realismus. Berlin, 1975; Zb. O soziali- stickom realizme, Bratislava, 1976. 146 още има екстензивен облик (с. 4). Натрупан е богат и разнообразен материал, който трябва да бъде проучен с оглед на неговата съотноси мост с принципите на социалистическия реа лизъм. И въпреки немалкото изследвания на литературоведите-марксисти теорията на социалистическия реализъм е недостатъчно изявен аспект в литературознанието. В същ ност постигнати са значителни успехи в изу чаването на социалистическия реализъм, систематизирани са основните принципи в не говата естетика, а така също и своеобразието на формите в поетиката му. Все още обаче в литературната теория не епостигната онази резултатност, която покойният съветски лите ратуровед А. И. Белецки определя като проб лем за синтеза в литературознанието. Много основателна е загрижеността, с която Иезуитов посочва неизяснеността на категорията художествен метод в онтологи ческо отношение, което е предпоставка за възприемане на закономерностите и особеностите, проявяващи се при художественото усвояване на новаторските принципи в изкуството. Раз бира се, не само изследването на онтологията на метода определя перспективността на лите ратуроведческите проучвания. Споделяйки ста новището, че социалистическият реализъм е своеобразна естетическа система, авторът за става на здрава методологическа основа. Тази постановка се възприема от немалко съветски литературоведи, които откриват в нея потвърж дение на мисълта за новаторския характер на художествения метод. Приемливо е да се пристъпи към проучването на естетическото свое образие на метода с мярката на системно-струк турния анализ. Подобен подход към художествената литература е практически резултатен тогава, когато не се абсолютизира системността" на метода, а се използува това негово свойство, за да се проникне до същността на съставните компоненти, до структурата. Вниманието на литературоведа е насочено към изясняване на особено важни проблеми от теорията на социалистическия реализъм: анализ на основните компоненти на естетическата му структура, типология на връзките с останалите художествени методи, а така също и от носителната самостоятелност в развитието и обогатяването на естетическата система на метода. Така определени, насоките на изсле дователските задачи подчертават особената актуалност на труда.

Интересът към българската художествена и научна мисъл в братските социалистически страни расте все повече. На състоялата се в Берлин през 1979 г. научна конференция, посветена на разпространението на българската литература, се отчете, че в ГДР са преведени над двеста книги на наши автори. Този факт се възприема не само като убедително доказателство за нарастващата популярност на нашата култура, но и като едно солидно потвърждение на признанието, което получава българската художествено-творческа и научно-теоретическа мисъл от страни с богати духовни завоевания. Едно ново свидетелство за очевидно плодотворните научни контакти между българските и източногерманските литературоведи е отпечатаният неотдавна от академичното издателство в Берлин сборник със статии на български литературни теоретици и критицимарксисти, творили в периода 1891-1941 г. Нужно е да се спомене, че библиотеката „Литература и общество“, в която излиза сборникът, е една интересна поредица на акаде мичното издателство в столицата на ГДР. В тази библиотека е представено марксическото литературознание на редица социа листически страни и на някои несоциалистически страни. Несъмнено не само потребността да се разшири обхватът на популярната сред немския читател библиотека „Литература и общество“ е повлияла на редакционния и колектив да включи в серията „Текстове и документи" един сборник с избрани работи на известни наши литератори-марксисти. Дълголетната традиция на българската марксическа мисъл, отличаваща се с подчертана идеологическа ангажираност на оценките, е едно от особено важните условия тя да запази актуалността си и днес. И този факт е напълно достатъчен, за да се насочи погледът на чуждестранния читател към богатството на националните ни духовни постижения.

Новата книга на Иван Попиванов е плод на неговите дългогодишни и системни изследвания на жанровата теория. Сега той обобщава наблюденията си върху природата на жанровете и тяхното своеобразие, изпол зувайки разнообразни литературно-художе ствени явления. Всеки, който познава науч ните трудове на автора, няма да остане изне надан и този път от стремежа непрекъснато да се обогатяват съществуващите постановки, да се променят възгледите ни за жанровете в художествената литература. Още в началото на своя труд изследователят уточнява същността на понятието литературна морфология". Желанието на Ив. Попиванов е да преодолее остарелите гледища, използувани при жанровите проучвания, като за целта се използува терминът мор фология", който откриваме и в подзаглавието на книгата. Разбира се, едно название - традиционно или ново, - не може изведнъж да промени нашите представи за литературнохудожествените форми. В науката, както е известно, са въвеждани различни понятия и термини, но техният живот невинаги е бил траен. За резултатното им прилагане не е достатъчно само да се включат в литературовед ската практика, не по-малко важно еда се обоснове тяхната необходимост. Литературоведите използуват няколко на звания, които осмислят съдържанието и на соките на изследванията върху литературните жанрове. В зависимост от националната научна традиция по-широко разпространени са термините жанрология, генология и мор фология. Проследявайки употребата на последния термин, Ив. Попиванов анализира съдържателния обхват и подчертава неговата приложимост в съвременната литературна теория. За изследователя употребата на предложения термин е оправдана, защото с него се характеризират изследванията на жанровете върху една по-широка основа. Така е потърсена възможност да се преодолее стесненото разбиране за морфологията, която се занимава с творбата от гледна точка на жанровата й структура, от гледна точка на съотношението и с другите произкоито е в обща система и категория, както и с оглед на разликите и по отношение на други творби от различни системи и катего рии; има се предвид и развитието, изменението на жанра през различни стапи, при единството на съдържание и форма" (с. 8). И все пак авторът предупреждава: не трябва да се надценява всеобщността на категорията морфология, която не подменя установените вече възгледи за формите, а позволява литературоведите по-плътно да се приближат до същностните характеристики на жанровите формации, сложно преобразувани в развоя на художествената литература. Очевидно е, че авторът на книгата „Жанр и жанрова специфика" е привлечен от постановките на съветския теоретик М. Каган, разработващ настойчиво морфологията на изкуството. Ив. Попиванов обаче е от изследо вателите, които умеят разумно както да приложат определени страни от други научни насоки, така и да обогатят вече постигнатото. Нашият теоретик не само определя предмета на литературната морфология, но предлага и основни понятия, с които се работи в ней ната област: жанрова същност и специфика, жанрова форма и жанрови категории. Така, тръгвайки от определението на една научноизследователска проблематика, Ив. Попиванов ни въвежда и в системата на нейните категории, понятия и термини.

Макар и отдавна да е навлязло в езика на науката, понятието поетика продължава да привлича вниманието на теоретиците, които настойчиво разискват неговата същност, граници и функция в литературоведската практика. Фактите свидетелствуват за разнообразно приложение на това понятие: от название на теоретическа дисциплина до учение за литературно-художественото произведение. Очевидно е, че в литературознанието изходните възгледи за поетиката не могат да не се отразят и върху методологията и методиката на изследванията. Но ако все пак по-широкият обем на понятието насочва към приложна теория на литературата, то значително по-сложно е положението, когато се пристъпи към поетиката на художестве ното произведение. Затрудненията са не по-малко и поради факта, че изследвания на поетиката има и в западното литературознание. Представителите на немарксистката литературна теория особено в последните няколко десетилетия - засилиха интереса си към поетиката на отделното произведение. Разбира се, неслучайно се появиха литературоведи, утвърждаващи неговата преимуществена функция в литературноисторическия процес. Тези теоретически постановки на западните изследователи се основават на методологически прин ципи, които имат една цел: да се обезсили Марксисткият възглед за изкуството, като по този начин се отстранят редица важни понятия и категории, осмислящи динамиката на социалистическата литература. Естествено не може да се отрече значението на литературно-художественото произведение в литературноисторическия процес, но неговата оценка винаги трябва да се свързва с каузалния характер на художествените явления. За съжаление изследванията върху постиката, осъществени от западните литературоведи, 1 Вж. М. Б. Храпченко. Художестве нное творчество, действительность, человек. Изд. третье. М., 1982, с. 402. 2 В. И. К. Горский. Об исторической поэтике и сравнительном литературове дении. - Русская литература, 1983, №3, с. 95. 160 са предимно в областта на иманентния а на лиза Литературоведите от социалистическите страни въпреки научната традиция в област та на поетиката изграждат своите постанов ки, като очертават нейния предмет в съот ветствие със задачите на нашата съвременност. Така днес все повече се утвърждава възгле дът, че постиката - раздел на литератур ната теория - трябва да се обособи като учение за литературно-художественото про изведение. Тази позиция, изразена от съвет ския учен Г. Поспелов, е оформена и в прием лива теоретическа система за интерпретация на художественото произведение. Гледището на известния теоретик е перспективно не са мо със своята методологическа яснота, но и с практическата приложимост при изслед ване на художествените явления. Поетиката, насочваща ни към художествената система на произведението, е отрицание на формалистичните модификации, които са присъщи на авангардните западни литературоведски теории. Оказва се, че понятие с такъв широк обхват като поетиката в литературознание то може да получи определен научен смисъл, а следователно и да изяви подчертаната си действеност в изследванията на литературо ведите-марксисти