Димо Минев

Писмото ви, заедно с материала, получихме. Драго ни е, че нашата младеж, Макар и в чужди страни е заета с трудната наука на курсовете, пък не забравя великата исвящена длъжност към милото и скъпо отечество, а това явление показва, че нашия народ иска да живее дълъг и траен живот - дай боже! Работете, братко, работете, догдето силите ви са пресни, енергията силна и въображението пламенно: недейте пропуща това огнено и крилато време да излетява безополезно в безвъзвратната вечност на вечността. Нам ни е драго това явление и трудовете ви ще поместиме в Труд с голямо удоволствие. Полската литература е богата с повести, а вий сте там между нея: от нея, от немската и д. избирайте цвета и то онова, което е съобразно с нашето възраждаяще нашата млада литература - неща, които ще принесат осъзяема полза на нашия народ. От самото писмо и от материала се види, че вий се трудите съвестно и акуратно. Нека послужи вашия пример и на другите млади! Ако и да се непознаваме лично, но ний видим, че у вас има дух и талант: недейте оставя таланта да пропадне - явете го пред света и, дай боже, да се укрили и да лети над българския живот, като го въодушевлява и води към прекрасното и моралното полезно.

В Окръжния държавен архив - В. Търново се намира един „Дневник на Па найот Василев Типографов" (Фонд 65, архивна единица 221), в който откриваме интересни сведения за общественика и учителя Петко Р. Славейков. Авторът на тоя дневник е описал накратко живота си и предназначава писаното за своите наследни ци. Той е роден в Търново през март 1854 г. Учил се до първи клас и през 1866 г., когато умрял баща му, напуснал училището. Майка му го дала да учи абаджийския занаят, на който той чиракувал 4-5 месеца. Тогава той се запознал с П. Р. Сла вейков и следният откъс от неговия дневник разказва за връзките на Панайот В. Ти пографов със Славейков в Цариград и Одрин.

Георги П. Стаматов, роден в Русия и прекарал там първите тринадесет години на детинството си, е живял след това в България 55 години, към които се прибавят още пет години студент в Швейцария. След ученето във Военното училище, кратковременната му служба като офицер и следването му по право, от 1902 г. нататък Стаматов станал съдия и тогава по-плодовито е проявил писателския си талант. Служил е в София, Пловдив, Трън и най-продължително в Кюстендил. Служебната му кариера като член-съдия в Кюстендилския окръжен съд, извлечена от архивата на съда, е следната: от 1 август 1905 г. до 31 септември 1907 г., от 1 февруари 1908 г. до 31 януари 1911 г., от 1 март 1914 г. до 31 юли 1919 г. и от 1 октомври 1919 г. до 31 май 1921 г.

След завършъка на Първата световна война (1914-1918 г.), от която България излезе победена, осакатена и с покрусени национални идеали, в недрата на интелигенцията са зароди стремеж към обнова чрез просвета и нравствено усъвършенствуване. Тогава се проявиха и добиха разцвет идейните течения: комунизъм, анархизъм, толстоизъм, въз държателство и туризъм. Много добре е изразил това ново един от неговите апостоли: „пробуждане към духовен живот, копнеж по нещо по-горно от онуй, в което грижите, всекидневните суети и борби притискат душата." Поканен от настоятелството на читалище „Надежда" в Търново да държа няколко беседи по своята специалност, аз приех поканата с известно смущение; струваше ми се, че времената съвсем не подхождат за лекции по биология и химия и че в изсушените в злободневията на политически разпри и грижи за поминък сърца съвсем не би намерило отклик словото на един лабораторен работник.

Името на единия писател почти винаги ни насочва към името на другия - дотолкова ти чувствуваме свързани по време и по характера на тяхното творчество. Елин Пелин и Йовков са почти връстници: първият е три години по-възрастен от втория и живя дванадесет години след него. И двамата са родени и отрасли в село, но в различни български краища, които не си приличат. Елин Пелин е от Западна България, чедо на упорита шопска среда, сред която той е изградил основния си мироглед и характер, макар че след двадесет и третата си го дина (1900 г.) е живял само в столицата, докатото Йовков има по-продължителни и яки ко рени в селото. Последният е закърмен и прекарал детинството си в дебрите на Балкана - Жеравна; - а зрялата си възраст - в равна Добруджа, край границата, гдето е учи телствувал до Балканската война, та му се събират към трийсетина години живот на село.