Библиографски раздел

За българо-сръбските литературни отношения през XIX в. и по някои въпроси на сравнителното литературознание

Free access
Статия пдф
1136
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Интересът, който проявява нашето литературознание към връзките ни с нашите съседи в миналото, е отраден факт. Той свидетелствува за вниманието, с което лите ратуроведите у нас се обръщат към найхубавите и ползотворни прояви на дружба и приятелство между балканските народи. Освен това тоя факт свидетелствува, че се разширява тематичният периметър на нашето литературознание; той е израз на стремежа на нашата литература да намери свое място в един по-широк литературен контекст. Затова първият въпрос, който възниква при запознаването ни с наскоро излязлата книга за българо-сръбските литературни отношения през XIX в., е дали тя отговаря на изискванията на една толкова важна и сложна задача. Трудът на Конев се състои от две части. Първата - Голямото начало" съдържа четири глави: 1. Книжовен обмен между българи и сърби. 2. Преведени и побългарени произведения. Характер и значение. 3. Творческият път на П. Р. Славейков и сръб ската литература. 4. Сръбски учители в България. Книжовна и културно-просветна дейност. Във втората част, която се нарича В подкрепа на реализма в литературата", са включени главите: 1. Прикосновения с драмата. 2. Любен Каравелов в развитието на сръбската реалистична повест. 3. Преди изгрева на свободата.

Научни съобщения и документи

Библиографски раздел

Елин Пелин и Йордан Йовков. Литературни отношения и влияния

Free access
Статия пдф
1272
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Името на единия писател почти винаги ни насочва към името на другия - дотолкова ти чувствуваме свързани по време и по характера на тяхното творчество. Елин Пелин и Йовков са почти връстници: първият е три години по-възрастен от втория и живя дванадесет години след него. И двамата са родени и отрасли в село, но в различни български краища, които не си приличат. Елин Пелин е от Западна България, чедо на упорита шопска среда, сред която той е изградил основния си мироглед и характер, макар че след двадесет и третата си го дина (1900 г.) е живял само в столицата, докатото Йовков има по-продължителни и яки ко рени в селото. Последният е закърмен и прекарал детинството си в дебрите на Балкана - Жеравна; - а зрялата си възраст - в равна Добруджа, край границата, гдето е учи телствувал до Балканската война, та му се събират към трийсетина години живот на село.