Сидер Флорин

Основното значение на думата НОНСЕНС според английски тълковни, англо-български и англо-руски речници е абсурдни или безсмислени думи и мисли, нелепости, глупости"; обаче по-нататък четем, че НОНСЕНС БУК е „книга, предназначена да забавлява със своята абсурдност" (?), и „книга, която съдържа забавни нелепости" - така е от строго езиковедско и лексиколожко гледище. Според „Енциклопедия британика" ПОЕЗИЯ НА НОНСЕНСА са „хумористични или чуд новато-своеобразни стихове, които се отличават от други забавни стихотворения с това, че не се поддават на никакво логично или алегорично тълкуване. Макар в тях да се използуват често измислени, нищо незначещи думи, те не приличат на безсмислените рими, употребявани от децата при техните игри, понеже в тези думи се долавя известно съдържание. Бих дръзнал веднага да възразя на „Енциклопедия британика", първо, че и детските „римушки“, „броенки" и пр. от детския фолклор също спадат към поезията на нонсенса, и, второ, че в много случаи не в самите думи в тесен смисъл „се долавя някакво съдържание", а цялата синтактична единица благодарение на флексиите, афиксите и свързващите служебни думи (предлози, съюзи и пр.) подсказва дадено логично положение, целенасочено действие. Безспорен е комичният характер на нонсенса. Различни народи възприемат като смешни и забавни разни неща, случки и положения: не говорим ли за френски, английски и друг хумор, а и в една народностна група се открояват местни разлики - у нас има „габровски хумор", шопски хумор" и др. Интересно е определението на английската поезия на нонсенса, дадено от Анемари Шьоне: „Безсмислицата тук не бива в никой случай да се отъждествява с отричане на смисъл. И по-нататък: „Поезията на нонсенса не спада напълно към категорията, която ние в Герма ния определяме във философско-естетичен смисъл като хумор; от друга страна, тя рязко се отли чава от иронията и сатирата, както и от подчертаното остроумие, но и от глупавите нелепици. "1 Английският поет и литературовед Уолтър де ла Мар (1873-1956), писал между другото и в този жанр, също заявява, че „сатирата и пародията сами по себе си са смъртни врагове на нонсенса"2. Не по-малко интересни са и заключенията на Жаклин Флешър, че съществуващата или подразбиращата се в нея последователност е това, което отличава безсмислицата от абсурда, Отклоняването и от последователността е пък това, което отличава безсмислицата от смисле ното“, и още - това сливане на въображението с хумора може лесно да обясни факта, че докато във Франция съществуват отделни примери на нонсенса, той не е станал там част от литературната традиция, както в Англия"3 Може би тъкмо този комизъм заради самия комизъм, без някаква определена отправна точка и насоченост, тази липса на изострен, макар и често пъти скрит подтекст (морализиращ и поучаващ), които сме свикнали да търсим дори и в най-безобидния нашенски виц, да правят поезията на нонсенса по-трудна за възприемане у нас, както е казала това Жаклин Флешър за Франция.