неславянски

Когато се опитах да намеря обобщителен модус за настоящата тема, неволно, но настоя телно в съзнанието ми заседна знаменитият „афоризъм“ на Козма Прутков: „Невъзможно да се обозре необозримото.“ През двата месеца, които и посветих, купищата книги, стоварени в подножието на работното ми бюро, ми действуваха по-скоро потискащо и обезсърчаващо, защото те съставяха нормалния ми годишен капацитет за прочит (а вероятно има хора, които и за десет години изчитат по-малко книги)... Така че нека ми бъде позволено да започна с една необходима уговорка: настоящият доклад ще бъде по необходимост лишен от достатъчна изчерпателност. Някои книги (а мисля, че сред тях ще има и много добри, заслужаващи внимание) няма да бъдат дори споменати. Предварително моля за извинение всички колеги, които ще счетат, че не е обърнато достатъчно внимание на усилията им, че преводите им не са оценени по достойнство. Дали техният упрек ще бъде мълчалив или явен, е все едно. Аз ги разбирам и им давам право още отсега. Но, както казват древните: „Dixi et salvavi animam meam, dixi et animam levavi." B От само себе сиси се разбира, че оценката на едногодишната продукция на преводната худо жествена литература не е и не може да бъде оценка само на книгите, които я съставят. Взета съвкупност, преводната художествена литература е съществен елемент от цялостната културна политика на партията, мощна идеологическа съставка в единния комплекс художествена култура естетическо възпитание, който в условията на изграждането на зрялото социалистическо общество ще придобива все по-голямо значение. И Нека припомним, че почти всекидневните опашки пред книжарниците, които така поразяват въображението на чужденците (та България е комай единствената страна в света, в която има такъв естествен и ненаситен глад за книги!), са по правило за новоизлезли преводни книги. Почти не са ми известни случаи книгофилите да се тълпят, за да си купят романа на известния български писател или стихосбирката на поета..., но нека не ги назоваваме. Нямам намерение да разглеждам сложната диалектика на взаимодействието между родна ичужда (преводна) литература. Не може да не се отбележи обаче, че каквито и да са перипетиите 98 на това взаимодействие, преводната литература никога не остава „чуждо тяло" в целокупната национална литература, тя се асимилира, интегрира, става органична съставка от всяка национална култура. Това са естествени, органични процеси, които обогатяват културата на всяка нация и я приобщават към световния общокултурен процес. Нация, която се самоизолира и самоогражда от въздействието на чуждата литература и култура (да припомним само печалния опит на китайската „културна революция" в края на 60-те години), се обрича на безплодие и духовна нищета.

Някога Блез Паскал беше казал: „Едва когато завършим произведението си, намираме онова, с което трябва да го започнем. В началото на пътешествието си из света на преводната литература аз се чувствувам в подобно положение - ще успея ли да изразя най-важното, да поставя онези проблеми, заради които си струва да се обединяват толкова разнолики автори и заглавия. В навечерието на партийната конференция за качеството на преден план с особена острота излизат въпросите за идейно-художествените достойнства на подбора при представя нето на преводни творби и за пълноценното използуване богатствата на българския език при преводите. Все по-често се чуват гласове, които предвещават, че ще потънем в океана на превеж даната литература: наистина днес морските бездни са отровени от какви ли не остатъчни про дукти, та не е зле и ние да филтрираме своята „ловна" територия, да отделим „заразената риба" (ако има такава) и да преценим, тежестта на улова". Дълго размислях върху гледната точка, която ще определи патоса на следващите страници. Накрая си наложих маската на всеяден читател и захванах да поглъщам вкусотиите", които ми предлагаха над 150-те книги (от 10 издателства). Приличах повече на дегустатор, отколкото на хищен гастроном - понякога вкусът на едно книжно ястие" ме принуждаваше с гримаса да го отстраня, случваше се тук-таме да ме подразнят пикантните подправки, но преобладаваха случаите, когато по цели нощи оставах с все по-услаждащия ми се деликатес, а след това бързах да го отделя сред онези книги, към които неизбежно ще се връщам и по-късно. Не вярвам на критиците, които бъркат в художествения текст като в двигател на автомобил - все още се стремя към съпреживяването, към необяснимата тръпка, която те кара да тръгнеш след героите, особено когато в перспективата на техния път мъждука онзи светлик, който е тъй необходим в напрегна тия ни живот. Естествено не можеше да не се съобразя и с техническите подробности" - че тях с молив, където бе възможно сверявах с оригиналите, разполагах с вътрешни рецензии за една част от книгите - в крайна сметка се оформи една определена представа, която ще се помъча да споделя, като държа да подчертая нейната субективност. Без съмнение ще бъда прис трастен към книгите, които обикнах, ще изразя оценки и мнения, които търпят критика, ще про пусна заглавия и преводачи (дано ми простят!) не защото искам да ги пренебрегна, а защото човешките възможности (уви!) имат предел и не бих могъл да повторя след Маларме: „Прочетох всички книги." Да говоря за качествения скок, който в последните години направи нашето книгоизда ване, едва ли има смисъл. Всеизвестни са фактите около попълването на белите петна" от картата на световните литератури, новостите при осмислянето на издателската политика ипр. Неоспорима еи ролята на СПБ за това щастливо развитие на преводното дело у нас. По-рядко обаче отчитаме ефекта от взаимовлиянията между национална и преводна литература, нямаме сериозни изследвания за богатствата, които преводачите внасят в златния езиков фонд, недостатъчно познаваме реалните литературни интереси на читателите. А това са все проблеми от изключително значение за повишаване социалната ефективност на съвременната ни художествена култура.

Юбилейната 1984 г. бе напрегната и плодоносна за творците, ръководителите и изпълни телите от системата на преводното книгоиздаване у нас. В областта на неславянската проза се появиха над 150 книги, а реалният брой на представените автори и заглавия е около 200, за щото редица издания съдържат по две, три и повече самостоятелни творби. Тези 150 книги са преведени от 22 езика. Най-много - 50 от английски, по 25 от френски и немски, 9 испански и т. н., докато достигнем до норвежки, холандски, фламандски, фински, арабски, китайски, виет намски и пр. В Географията на превода са попаднали всички континенти. От Европа линсват само две национални литератури (исландската и албанската); същевременно все по-успешно се преодолява европоцентризмът и се срещаме не само с автори от Северна и Южна Америка, но и от Австралия, от Азия (Китай, Индия, Япония, Виетнам, Монголия) и Африка (Ангола, Кения, Судан, Египет, Сенегал), при това - с преводи от езика на оригинала. Българският превод енергично усвоява класиката и следи съвременния литературен процес. Белият цвят, който до неотдавна преобладаваше, сега ена път да изчезне от нашата литератур но-историческа карта, а имената на чуждестранните съвременници, които ежегодно дебютират у нас (през 1984 - над 40) вече станаха толкова много, че е трудно да ги запомним, камо ли да прочетем всичко. Българският читател е гладен за книга и дано апетитьт му не отслабва, но вече не е всеяден по принуда, а има богати възможности за избор. По жанрово-тематичното си обилие и разнообразие менюто на превода у нас вече може да задоволи и най-придирчивия вкус: то предлага не само класически образци на романа и разказа, на есето и мемоара, но и редица нови явления в художествената словесност, които възникват и се развиват пред очите ни. Преводът е своеобразна витрина на нашата нация, култура и политика: витрина пред света. Динамична и отворена система, която действува в такт със сложната и тревожна динамика на съвременния свят, българското преводно книгоиздаване е мощен идеологически и възпитателен институт, призван да сближава народа ни с културните постижения, с борбите и въжделенията на всички народи в името на човека и човешкото, на мира и цивилизацията. Ето защо постиженията на нашия творчески съюз, на сдружение „Българска книга", на из дателствата и отделните труженици са радост не само за нас самите, но и за милионната читател ска аудитория, те са постижения на българската култура и плод на социалистическата културна революция; по-точно, нашата работа е социалистическа културна революция вв действие. Годината бе юбилейна и за челното издателство за превод у нас - Народна култура", което е връстник на свободата. Този факт е знаменателен, защото благодарение и само благо дарение на Девети септември стана възможен качественият скок в подготовката на преводаче ските кадри, в творческата, материалната и техническата обезпеченост на българския превод