постижения

В наше време трудно може да се каже къде Лев Толстой е по-популярен като писател - в родината си или извън нея. Неговото творчество отдавна принадлежи на човечеството. Художественото „моделиране“ на света, което той прилага в своите романи, ляга в основата на съвременната романистика. Много от неговите идеи днес звучат като анахронизъм, но поетическите му принципи на художествено претворяване на живота си остават като едно велико откритие в областта на литературата. И това откритие вече цяло едно столетие активно съдей ствува за формиране на поетическото съзнание на десетки творци. Разбира се, че въздействието" на Толстой е въпрос не само на преклонение пред неговия гениален талант, но и на душевна и национална психическа нагласа. Така например „типът“ художествено мислене на Л. Толстой се оказва много по-близък на българските писатели от Иван Вазов до Димитър Талев, отколкото този на Ф. Достоевски. Може би известно отклонение от него правят само Димитър Димов в първите си романи „Поручик Бенц“ и „Осъдени души“ и Емилиян Станев в романа „Иван Кондарев“, при които се наблюдава едно по-сложно творческо използуване романните традиции на двамата велики руски писатели. Лев Толстой със своето здраво отношение към човека и живота, със своето предпочитание към хармоничното и красивото в природата и обществото, със своето по-езическо" мислене повече е допаднал на нашите творци. Болното, патологичното и страдалческото у Достоевски ги е отблъсквало, макар и да са виждали в него велик хуманист и романист. Затова и преводите от Достоевски и писаното за него в нашия печат е значително по-малко, отколкото за Лев Толстой. Библиографските изследвания показват, че авторът на „Война и мир“ е най-популярният Руски писател у нас. Разбира се, че това не го прави по-модерен“ и актуален като романист от Достоевски, но това подчертава огромното му значение за формирането на естетическия вкус на българския читател и писател в миналото и днес. Без да създава някаква литературна „школа" в руската и световната литература, разбира се, и в нашата, Толстой често пъти невидимо и неуловимо, но затова пък изключително широко и многоаспектно - в истинския смисъл на думата творчески е влиял върху литературния процес. Това го еподчертал още на времето и Пенчо Славейков: „Никой не е простирал, в наше време, сянката си тъй далече, както Толстой. Какво мисли той, какво ще каже той - за това се интересуваха ония, които живеят там, дето слънцето изгрява, та чак до ония, дето залязва слънцето. "2 С тези думи П. Славейков е изразил оная зависимост, 1 Вж. В. Кехлибарева. Толстой у нас. - Литературен фронт, бр. 36, 5 септ. 1953. 2 П. Славейков. Съчинения в два тома. Т. II. С., 1966, с. 447. 87 в която попада литературната естетика като мисъл и художествена практика, от Толстой. Неговото присъствие поне в нашия литературен живот е много потрайно и по-широко, отколкото на който и да било руски писател. То не е въпрос само на личен вкус и предпочитание, но и пример за българския писател на обще ствен дълг, на национална отговорност пред народа и историята, на епично претворяване на нашето минало.

Опитаме ли се да дадем отговор на въпроса - какво определя интереса съвременния читател към различни видове анкети, публикувани срещи, беседи, разговори, навярно ще кажем: комплекс от причини, между които жаждата за истинност, за приобщаване към автентично-достоверното познание, необходимостта да се научи правдата, индивидуално-човешка, социалнопсихологическа, гражданско-политическа за станалите и ставащите пред очите ни събития, за личности с ярко персонално и социално присъствие. Тази жаж да и тази необходимост са закономерни в света на съвременния човек, живеещ сред парадокси и абсурди, и може би тъкмо затова преизпълнен с респект (мълчаливо или гласно признат) към логиката на фактите, към документално засвидетелствуваните или изповядани истини, към доминацията на, точните" науки и рационалното начало в духовната и обществената практика. Не е изключено в този интерес да се съдържа и своеобразна реакция на днешното читателско съзнание спрямо някои явления в заобикалящата го ху дожествена действителност. Все още възпитано в духа на традиционния класи чески тип художествено мислене, вярно на „фактите на самия живот“, на плав ната сюжетно-фабулна каузалност и плътна детерминираност на изображе нието, днешното читателско съзнание невинаги може и невинаги иска да привикне с повишената условност, метафорично-символна обремененост и семантична поливалентност, с композиционно-структурните предизвикателства" на съвременната проза и поезия. При цялата си толерантност към новите художествени трансформации то съхранява и доверието си към разума и волята" на реалното, събитийно човешко битие, изпитва нужда от „опорни точки" в документа, в хронологията и житейската аргументация; познава магнетизма на съпреживяването, на доверителната интонация, на уникалния човешки факт; не отрича емпиризма, стига да не е безкрил и самоцелен, стига да отвежда към самопознание и анализ. Без да бъде комплексно обяснен, интересът към анкетния жанр в наши дни е безспорен и симптоматичен за еволюцията на читателския вкус, изисквания, нрави. В него се съдържат съществени податки за проучване социоло гията и психологията на съвременната читателска култура, за разкриване ме ханизмите на нейното изграждане. В контекста на този общ интерес нараства щата популярност на днешните специализирани литературни анкети сред ши рок кръг читатели, литератори, социолози на културата, изследователи на литературно-историческия процес естествено насочва към аналитична равносметка, към осмисляне на натрупания анкетьорски опит и особености на триединството анкетиран-анкетьор читател.

Юбилейната 1984 г. бе напрегната и плодоносна за творците, ръководителите и изпълни телите от системата на преводното книгоиздаване у нас. В областта на неславянската проза се появиха над 150 книги, а реалният брой на представените автори и заглавия е около 200, за щото редица издания съдържат по две, три и повече самостоятелни творби. Тези 150 книги са преведени от 22 езика. Най-много - 50 от английски, по 25 от френски и немски, 9 испански и т. н., докато достигнем до норвежки, холандски, фламандски, фински, арабски, китайски, виет намски и пр. В Географията на превода са попаднали всички континенти. От Европа линсват само две национални литератури (исландската и албанската); същевременно все по-успешно се преодолява европоцентризмът и се срещаме не само с автори от Северна и Южна Америка, но и от Австралия, от Азия (Китай, Индия, Япония, Виетнам, Монголия) и Африка (Ангола, Кения, Судан, Египет, Сенегал), при това - с преводи от езика на оригинала. Българският превод енергично усвоява класиката и следи съвременния литературен процес. Белият цвят, който до неотдавна преобладаваше, сега ена път да изчезне от нашата литератур но-историческа карта, а имената на чуждестранните съвременници, които ежегодно дебютират у нас (през 1984 - над 40) вече станаха толкова много, че е трудно да ги запомним, камо ли да прочетем всичко. Българският читател е гладен за книга и дано апетитьт му не отслабва, но вече не е всеяден по принуда, а има богати възможности за избор. По жанрово-тематичното си обилие и разнообразие менюто на превода у нас вече може да задоволи и най-придирчивия вкус: то предлага не само класически образци на романа и разказа, на есето и мемоара, но и редица нови явления в художествената словесност, които възникват и се развиват пред очите ни. Преводът е своеобразна витрина на нашата нация, култура и политика: витрина пред света. Динамична и отворена система, която действува в такт със сложната и тревожна динамика на съвременния свят, българското преводно книгоиздаване е мощен идеологически и възпитателен институт, призван да сближава народа ни с културните постижения, с борбите и въжделенията на всички народи в името на човека и човешкото, на мира и цивилизацията. Ето защо постиженията на нашия творчески съюз, на сдружение „Българска книга", на из дателствата и отделните труженици са радост не само за нас самите, но и за милионната читател ска аудитория, те са постижения на българската култура и плод на социалистическата културна революция; по-точно, нашата работа е социалистическа културна революция вв действие. Годината бе юбилейна и за челното издателство за превод у нас - Народна култура", което е връстник на свободата. Този факт е знаменателен, защото благодарение и само благо дарение на Девети септември стана възможен качественият скок в подготовката на преводаче ските кадри, в творческата, материалната и техническата обезпеченост на българския превод