близки

Твърде различни и сложни са пътищата, по които един писател прониква извъ границите на своята родина. Поел по техните криволици, художникът често полу чава от различни епохи и всред разни народи нови измерения, бива „открит от т кива страни, които неговото време дори не е подозирало. Има нещо твърде харак терно за съдбата на един писател в начина, по който той се усвоява извън роди ната си. По някой път, изразил ярко тенденциите на времето си, създал си непов торим почерк и стил, художникът завладява мощно умовете на своята епоха, твор чеството му се превръща в знаме, лозунг, платформа, а често на края - понеже последната степен от бурното усвояване на един своеобразен талант почти всякога е епигонството - и в литературна мода. Такава съдба имат някои големи худож ници от западноевропейската класика през миналия век (Байрон, Шилер). Има и кива писатели, които остават почти неоткрити от своята съвременност, за да мерят оценка от други епохи или сред други народи. Такава участ има Стенда Често литературната мода открива зелена улица за някои нездрави литературни яв ния, успели да подразнят преходните и най-често съмнителни вкусове на с време. Славата на такива литературни еднодневки, най-характерен пример мек които у нас еможе би Пшибишевски, свидетелствува само за естетическото равн на известни среди през епохата.

Една от характерните черти на съвременния литературен процес е неговото жанрово многообразие. Това важи в еднаква мяра както за художествената литература, така и за литературоведческата книжнина. Художествените домогвания и обобщения, тър сенията и прозренията на историко-литературната и критическа мисъл намират изява в различни жанрове и форми, понякога твърде хетерогенни, но затова пък интересни като свидетелство за богатството на литературния живот, за многообразието от творчески индивидуалности, за различните пътища, по които тръгват писатели и литературоведи, за да разкрият истини от идейно-естетическо, биографско-творческо, нравствено, емоционално естество.

В разговор с Блага Димитрова преди две години (който бе поместен в „Литературен фронт“) Багряна й разказала, че има вдъхновение за поетично творчество само когато е влюбена. „А когато липсва обект за влюбване?"-запи тала Блага Димитрова. - Тогава аз съм влюбена в света“ -отговорила Багряна. „Влюбена в света“ - този израз е типичен за Багряна. Но струва ми се, че тези две влюбвания преливат едно в друго. И от тях по-първично е влюб ването й в света. Когато тя е влюбена в някого, тя е влюбена и в света, а когато е влюбена в света, тази първична нейна любов дири най-ярко въплъщение в отделно любимо лице. Нека се върнем към корените на родословието й, осмислени в стихотворението „Потомка". Познавателен елемент не липсва още в първата фаза на проявите и под влияние на „скитническата непокорна" кръв. Тя обича необгледните поля, през които предполагаемата прабаба е минала с чуждестранен светъл хан, и жадно впива поглед в тях, но приобщаването и към тях още не е рязко очертано. То е очертано във втория етап, когато тя иска да разбере отделните подробности от света, който е обхванала в своя кръгозор. „Моите очи се не наглеждат, моите уши се не наслушват“, казва тя и прибавя, че като умре, кукувица бродница ще стане. Това вече е светът на кукувицата, диреща гнезда, 3 в които да снесе яйцата си. Тези два етапа обаче невинаги са дадени в хроноло гическа последователност, те съществуват паралелно и се реализират в борба помежду си, а в различни моменти побеждава ту единият, ту другият. Третият етап от развитието на отношението и към света се характеризира със стремежа да разшири значително своя кръгозор и Багряна насочва жаден поглед към далечни страни. Сега тя е обхваната от страстта да пътува. Този стремеж често се тълкува като склонност към разнообразие, като авантюризъм, но „приключенията" в стихотворенията на Багряна са интересни не сами за себе си, а като аспекти на разноликия свят, един свят с вътрешно единство и хармония. Насоката на пътя, който води към представата за това единство, наподобява насоката на пътя, който се разкрива пред моряка от пътеводната му звезда. Така се обяснява и заглавието на втората сбирка. Но несметното богатство от впечатления, които възникват при тези пъ тувания в дадени страни, вече не може да намери въплъщение в единствен реален индивид и поради това влюбването в света може да намери отражение в личност, която подобно на поетесата гледа по същия начин на света и желае да я придружава.

Главните аспекти на съвременните взаимоотношения между критиката И близките и сфери на духовна дейност се разкриват, когато разглеждаме историята на тяхната поява. Литературнокритическата мисъл се заражда вътре в поетическия текст, който придобива рефлексия за самия себе си и започва да включва най-напред в поемите на Омир, а впоследствие в ранната лирика и трагедия оценъчни мисли за сюжета, детайлите, степента на правдоподобие и художествените достойнства на произведението. Заедно с вътрешнопоетическите размисли за художественото творчество и в известен смисъл като тяхна противоположност в старогръцката култура се появяват (предимно във философията) първите теоретико-естетически принципи, които обобщават опита на изкуството. С други думи, критиката се заражда благодарение на „насрещното“ движение на науката и изкуството. От IV в. започват да се появяват реторическите школи, които формират нормите на ораторското изкуство, толкова необходимо за всеки гражданин на полиса, за неговото демократическо развитие. Демокрацията изисква ораторско изкуство, а понякога и приучване към демагогия и реториката идва, за да отговори на тези социални потребности. Реториката се опира на предшествуващия Литературно-художествен опит и се заражда процес на откъсване на литературната критика от реториката като самостоятелен вид при наличието на слож ните й и променливи отношения с философията. Значението на реториката като пораждащо начало по отношение на литературната критика емного съществено, за да може да се разберат нейната природа, функции и метод. „Възвръщането“ към опита на реториката или по-точно включването на нейния мисловен материал в арсенала на методологията на съвременната литературна критика се базира върху историята на появата на тази духовна дейност. Съперничеството между поезията и философията относно влиянието им върху формирането на литературната критика се сменя впоследствие със съперничеството между естетиката и реториката.