народи

Твърде различни и сложни са пътищата, по които един писател прониква извъ границите на своята родина. Поел по техните криволици, художникът често полу чава от различни епохи и всред разни народи нови измерения, бива „открит от т кива страни, които неговото време дори не е подозирало. Има нещо твърде харак терно за съдбата на един писател в начина, по който той се усвоява извън роди ната си. По някой път, изразил ярко тенденциите на времето си, създал си непов торим почерк и стил, художникът завладява мощно умовете на своята епоха, твор чеството му се превръща в знаме, лозунг, платформа, а често на края - понеже последната степен от бурното усвояване на един своеобразен талант почти всякога е епигонството - и в литературна мода. Такава съдба имат някои големи худож ници от западноевропейската класика през миналия век (Байрон, Шилер). Има и кива писатели, които остават почти неоткрити от своята съвременност, за да мерят оценка от други епохи или сред други народи. Такава участ има Стенда Често литературната мода открива зелена улица за някои нездрави литературни яв ния, успели да подразнят преходните и най-често съмнителни вкусове на с време. Славата на такива литературни еднодневки, най-характерен пример мек които у нас еможе би Пшибишевски, свидетелствува само за естетическото равн на известни среди през епохата.

Немският народ и с него човечеството чествуват тая година (1978) немския писател, философ и историк Йохан Готфрид Хердер и припомнят неговото дело по случай 175 години от смъртта му. Развил голяма книжовна дейност, той обогатява с нови идеи немския народ и народите изобщо. В трудовете си обсъжда пътя на човечеството и сочи висока цел на развитието му: хуманността. Поставя проблемите на народността във всевъзможните им аспекти и с цялото им значение в периода, когато се формират голяма част от европейските нации. Защи щава демократични принципи в народния и международния живот. „Открива" народното творчество и призовава за събирането и издаването му. Свързва името си с развитието на литературата и по-специално с развитието на немската литература. Дава тласък за развитието на славянските народи, особено на помалките от тях, които в епохата се пробуждат за нов живот и се нуждаят от сред ства и опори за утвърждаването и развитието си. Прави принос за въвеждането им в европейската обществена, политическа и културна общност със свой характер и свои национални и културни изяви. Значението на Хердер за развитието на славянството и особено за възраж дането на по-малките славянски народи лежи както в целия концептуален склад на неговото книжовно дело, така и в отношението му към славянството, което е сгрято от необикновена топлота и което е съгласувано с търсенето на обществен идеал за народите изобщо. Обръщането му към славянството става в един момент, когато то излиза из своята феодална затвореност и се устремява да догони европейските народи, които са го изпреварили в историческото развитие. Онова, от което то най-много се нуждае, са хуманността, народността и свободата, прогласител на които е немският мислител и писател. Нека припомня, че Хердер е роден в 1744 г. и възмъжава в годините, в които започва националният подем на руси и поляци и възраждането на по-малките славянски народи - чехи и сло ваци, хървати и словенци, българи и сърби, а по-късно и на лужичаните.

Реализмът в литературите на балканските народи има по същество характера, който има и в другите европейски литератури. Но поради особените условия на живот и развитие в балканската зона той има и своя специфика, свой релеф и свои развойни линии. Изследвайки реализма в литературите на различни народи, желая найнапред да отбележа, че не може да се приеме доста разпространеното в някои среди мнение, според което съществували народи с романтично художествено съзнание и народи с реалистично художествено съзнание и съответно национални литератури с предимно романтичен характер и национални литератури с предимно реалистичен характер. Като направления романтизмът и реализмът са исторически категории, те не могат да бъдат „трайни“ направления в отделни литератури, при което едното представяло отклонение от другото и обратно, а се появяват в съответен момент от литературно-историческото развитие.

The Ottoman legacy is a curious topic in Bulgarian cultural studies. Despite the overall quest for prestigious legacies and heritages (Antique, Thracian, even Byzantine, not to mention Slav and Proto-Bulgarian), it is still neglected and even rejected. Mass consciousness admits some traces and influences in the field of material culture, in cuisine, rarely in traditional costumes and even more rarely in customs. The Ottoman legacy is often seen as a "legacy of shame" from which modern Bulgarians should deliberate themselves. The paper is trying to deal with some aspects of the complex problem of interferences, border phenomena, mechanisms and arguments that deny the Ottoman legacy. It focuses on some cases in which rejection in fact appears to be confirmation, like when one's own identity is based on the rejection of some other identity (Ottoman, Turk, Muslim) using its proper matrix. Not infrequently own "high" traditions are succeeded by foreign "low" traditions in a text and a situation. In other instances one could trace curious coexistence of rejection and glorification of the alien and Turk in particular. This was typical for some canonical literary works, dedicated to the struggle for national independence (such as the memoirs of Zachari Stoyanov), and for modern text of culture too. The author attempts to see these phenomena in the context of national mythology. All of us are inclined to think of national mythology as built mainly on the basis of narrations of the great ancestors' glorious deeds. The narrations of suffering and traumatic events that consolidate the community through other mechanism supplement the general picture. It is not so obvious that some important events in which "ours" overcome "enemies" are either missing, or appear later, or are presented modestly. Other victories, either real or easy to imagine, do not have the place we expect them to have. The present paper points at some similar cases in Bulgarian context and some possible explanations. Bulgarian national mythology's main plot is the abducted treasure narrative - Bulgarians were first and foremost victims and then liberators and avengers. This plot has its inverted mirror image variations in which heroic Bulgarians abducted "other's" women, books, faith. It had its ground in history, but its presence in national mythology is limited, the reasons for that being rather complex and not so clear. In certain cases they have to do with so called ressentiment. One of these inverted mirror image variations of the abducted treasure plot unexpectedly became actual in the late 20th century in connection with the name change of the Muslims in Bulgaria. These events have enormous myth-generating capacity that can go in diametrically opposed directions and have not yet fully shown its potential.