Марин Жечев

„Съвременността" на един писател не винаги е достатъчен критерий за оценка на неговото творчество. Особено важно еда се види какво писателят връща на епохата, която го е създала и издигнала, каква е творческата лихва, която плаща - произведенията, идеите, героите, които той е взел от епохата си и ги е претворил като истински представители на една историческа реалност.

Целият брой 12 от 1971 г. на съветското списание Вопросы литературы", орган на Съюза на съветските писатели и на Института за световна литература „Максим Горки“ към Академията на науките на СССР, е посветен на българската литература. Самият факт говори за големия интерес, за силата връзките между нашите два народа, тръгнали по пътя на социалистиче ското и комунистическото строителство. Всеизвестно е вниманието, което обръща на многонационалната съветска литература в България. За него говорят огромните тиражи на съветските книги, интересът на читателската публика у нас към постиженията на руската и особено на съветската литераce тура. В резултат на укрепването на дружбата и взаимните връзки между на шите страни напоследък все по-често в съветските вестници и списания се появяват имена на наши прозаици, поети, литературни и театрални критици, които не само поднасят плодовете на своето творчество, но и споделят мне нието си по животрептящите въпроси на литературния и идеологическия живот. Сега обаче съветският читател има в ръцете си отделна книжка от теж кото" теоретично списание, посветена изцяло на проблемите и най-значителните явления в литературата на съвременна България, може да проследи тенденциите на нейното развитие, да си състави по-пълна представа за лите ратурно-критическата мисъл в България. Целта, която си поставя редакцията на списанието - в съвместен разговор на съветски и български поети, белетристи, критици, литературоведи, журналисти да се осветят основните тенденции и закономерности в разви тието на българската литература през последните години, да се разкрие свое образието и неповторимостта на нейния облик в кръга на социалистическите Литератури, да се уловят новите моменти в изявата на българските творци, - е постигната. Свободно оперирайки с възможностите, които списанието дава, в броя са привлечени да участвуват много български и съветски писатели, които се спират на отделни страни от литературния живот, на дружеските връзки между двете страни. Давайки Съюза зелена улица на тази инициатива, първият секретар на на съветските писатели Георгий Марков отбелязва: „Появяването на такива броеве е закономерно. Те отразяват укрепващите от година на година връзки между литературите на социалистическите страни, многостранните и плодотворни контакти между нас. Разглеждайки този брой от списанието, зачитайки се в неговите рубрики, отново и отново мислиш за нашата дружба, която, както вече посочих, има вековни традиции. " 99 на „Гостоприемството, което списание „Вопросы литературы" оказва на бъл гарската литерура - споделя Георги Джагаров, председател на Съюза българските писатели, - предизвиква у мен не само горещо чувство на бла годарност, но и радостно съзнание, че е намерена още една форма за братско общуване, сътрудничество и взаимодействие между нас." на Твърде интересна постановка дава редакцията на списанието в своята уводна бележка, постановка, която има принципно значение: „Понятието „социалистически реализъм" отдавна вече е прекрачило рамките само съветската литература. Разбира се, художниците от социалистическите страни Европа и Азия използуват богатия идейно-естетичеки опит, натрупан съветската литература; сега обаче литературите на тези страни са достиг нали до такова равнище на развитие, че обогатяват със своите търсения, с постиженията си и съветското изкуство. на Oт За нас, разбира се, особен интерес представляват теоретическите и критическите статии в тази книжка, които хвърлят светлина върху много явле ния и дават облика на българската литература и бележат етапите на ней ното развитие.

Когато се разгаря пожарът на Априлското въстание, потопено в кръв от османските поробители, съседна Гърция още не се е нарадвала на спечелената с много жертви свобода. Все още са живи поборниците за национално освобождение, а идеалите на Ригас Велестинлис, които сякаш намират ново превъплъщение в „Наредата" на Васил Левски - да се замени деспотскотиранската система с демократско народно управление, в което всички народности: българи, Турци, евреи, гърци и др. - да бъдат равноправни във всяко отношение - вълнуват ума и фантазията на вдъхновителите на революционната борба. Поражението на Априлското въс тание намира широк отклик всред гръцкия народ. Този отклик някак естествено се слива с мисълта за залятото в кръв голямо въстание на остров Крит, оставило светла диря с всенародния героизъм и всеотдайност с жертвоготовността в името на благородната идея за свобода. Много са причините, поради които въпросът за отражението на Априлското въстание в Гърция не е достатъчно широко разработен у нас - целините от гръцки архиви и документи не видели бял свят, невъзможността дълги години да се работи в библиотеките в Гърция, разпръс натите течения на вестници и списания, които трудно се намират и често са непълни, отноше нието на недоверие, насаждано продължително време след освобождението на България. В статията си „Априлското въстание и гръцката общественост Николай Тодоров очертава ня кои особено важни страни от политическата действителност в Гърция и отражението на Април ското въстание всред гръцката общественост. Разглеждайки задълбочено създалото се положение, авторът отбелязва: официалната политика, следвана от гръцките правителства, еда се задържи Гърция по възможност по-далеч от назряващия конфликт на Балканите. В случая гръцкото правителство изхожда от разбирането, усилено насаждано от английските политици управници, че националноосвободителното движение на славянските народи на Балканите, зад които стои Русия, е толкова опасно за гръцките великодържавнически планове, колкото и И за Османската империя. "2 Спирайки се на вестниците и списанията, които пряко вземат отношение към априлската спопея, К. Възвъзова-Каратеодорова споменава и няколко гръцки издания. Пред вид само на гръцките списания и вестници, отделили значително място на въстанието в България, смятам цифрата на вестниците и списанията, които отразяват въстанието, и броят на публикуваните статии и кореспонденции, посочени от Възвъзова, може да бъдат доста увеличени.

Големите исторически моменти в живота на нацията извикват на живот и великите личности. След въстанието през 1821 г. в Гърция идва Дионисиос Соломос, за да внесе свеж въздух в поезията, и Макриянис, който прави изкуство от прозата на живота си. Костас Паламас събра в многостранното си творчество драмата на елинизма, която се разиграва повече от двадесет века, стана неин изразител, като едновременно е син на своята епоха, боледува с болките и страданията й. Костас Варналис внесе с поезията си устрема на новата класа, която даваше своята заявка, а стиховете му от „Светлина, която изгаря“ станаха причестяващ пламък на революционната борба. Събитията, които ще подпечатат цялата най-нова история на Гърция и ще станат пробен камък за изкуството и поезията, са борбата против фашистките окупатори и гражданската война. В основната си част творчеството на мнозина гръцки писатели стана израз на копненията и настроенията на народа, изразява духовните безпокойства и търсения на нацията, дава верен израз на Съпротивата. Но ако това творчество се характеризира само като отзвук на една борба, се рискува да се стеснят границите на неговите възможности, защото то представлява съществен етап в развитието на прогресивната литература в Гърция, обогатява я с нов художествен опит, нови мотиви и идеи. А едновременно се пре връща и в момент за проверка на идейните и естетическите критерии, за готовността на писателя да служи на народните интереси. Встъпвайки във Втората световна война, Гърция все още носеше следите от диктатурата на Метаксас, омърсила много национални идеали. Войната завари една литература изморена, потънала в себе си. Паламас, стар вече, е замълчал. Сиселйанос живее в своите сънища с идеята за блясъка на древна Елада, който той автоматически иска да прехвърли върху съвременността, без да се съ образява с изискванията на новата действителност. Варналис е забранен от дик татурата и гласът му се чува само от подземията. Мнозина от по-старите поети не искат да напуснат кулите си от слонова кост, да слязат до ежедневието на на рода. Някои от тях „разочаровани от политиката, обществото и идеалите, скъсват връзките с живота. Цялата тогавашна поезия сякаш повтаря по различен начин болните видения на Костас Кариотакис, стиховете на когото носят ореола на ранната му смърт, без да има тяхната сила и първичност. Тази поезия е в плен на старите уроци на западното упадъчно изкуство, подражава му по форма и съдържание.