Submitted on
Библиографски раздел
Статии

„В темница” на К. Величков и развитието на българската мемоаристика

Free access
Статия пдф
1927
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Когато К. Величков написа мемоарите си „В темница“, вече са напечатани спомените на С. Врачански и П. Р. Славейков, на Г. Раковски и Л. Каравелов, на Ив. Вазов и 3. Стоянов. Техните произведения установяват трайна мемоарна традиция в новата българска литература, представят най-хубавите художествени образци в този жанр. Прави впечатление, че мемоарите се появяват винаги след значителни исторически събития, оказали решаващо влияние върху национална та съдба на българина и на самите автори, израз са на стремеж към опознаване и критическо преосмисляне на преживяното. „Чрез летописните свидетелства мислещият човек или творецът застават лице с лице с историята, общуват с нея непосредствено, без помощта на идеологическите абстракции. "1 И независимо че на пръв поглед в тези спомени се излага личната участ на мемоариста, неусетно те прерастват въз вълнуващ разказ за народните страдания и надежди, изобразяват миналото на един народ и борбите му за свобода. Личните преживявания се преплитат с преживяванията на колектива, сочат неразкъсваемата връзка на автор и народ. Така мемоарите се превръщат в правдив документ за епохата, отразил социалните, политическите и културните условия за обществена дейност. Разказват за зверствата на поробителя и за народните мъки, показват класовото разделение и борбите за национална независимост и социална свобода. От друга страна, мемоарите вярно предазат събуждането и развитието на националното съзнание на българина и народното недозолство, което взема все по-големи размери. Превръщат се в емоционална изповед на будни личности, стават надежден Източник на сведения за техния интимен живот и вълнения, на духовните им идейни търсения. Проследяват формирането на просветителя-интелигент, общественика, хайдутина, революционера, герои на епохата. И B Уловили полъха на живия живот с неговите пориви и драми, следвайки събитията на своя живот, мемоаристите се домогват до естествено и интригуващо фабулиране, постигат едно интимно-човешко вживяване в спохата. своя разказ те се ръководят от мисълта за важността на делото, на което са се посветили, съзнават отговорността пред историята и тези причини ги карат да напишат своите мемоари и чрез тях да съхранят за поколенията значими исторически събития. И всичко това носи печата на духа и темперамента на създа телите - изключителни личности, прозрели дълбоко в настоящето и в бъдещето на народа.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Modernizm w literaturach slovianskich (sachodnich i poludniownich)

Free access
Статия пдф
2105
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сборникът „Модернизмът в славянските литератури“, посветен на VII между народен конгрес на славистите, проведен във Варшава през август 1973 г., е положителен резултат на трайните научни интереси на полските слависти-литературоведи от гр. Краков към източните и южните славянски литератури. Те внимателно проследяват различните пътища, по които модернизмът прониква, проучват и съпоставят сложните взаимоотношения на новото с традицията и онова, което свързва и разделя модернизма в славянските литератури. Публикациите представляват интерес и като сполучлив опит да се систематизират проблемите на модернизма в тези литератури. Сборникът се открива със статията на проф. М. Бобровницка „Проблеми на модернизма в славянските литератури", в която авторката излага основните положения, от които трябва да изхожда 154 бъдещият изследвач на модернизма в тези литератури. Статията е интересна преди всичко с теоретическите постановки и методологическите насоки за сравнително изучаване на модернизма. Като изходна точка на едно бъдещо изследване на славянския модернизъм проф. Бобровницка сочи най-напред синхронното и диахронното описване на фактите, свързани с епохата на модернизма. Това ще помогне на изследвача да вникне в сложността на епохата, на типовете явления и естетически системи и да отстрани несъществе ните факти. По-нататък трябва да се изследва историческата поетика на славянските литератури, което ще позволи от разработката на проблемите на националните литератури да се премине към изясняването на техните взаимни връзки и общи явления. След тези въпроси изследвачът трябва да насочи вниманието си към хронологията на славянския мо дернизъм. С конкретни примери авторката на статията посочва неговото начало в различните славянски литератури, като в българската например поставя кръга „Мисъл“. От хронологичните проблеми на славянския модернизъм изследванията ще се пренесат върху генезиса на напра вленията и литературно-историческите процеси. Друг съществен момент е изя сняването на взаимодействието и ориен тацията на славянските литератури към Западна Европа, на съотношенията между степента на теоретическата подготовка на творците и техните спонтанни търсе ния на нови пътища за поетическо изра зяване. Проф. Бобровницка сочи, че пред мет на научно изследване трябва да бъде още и поетиката, както и ролята на библейските мотиви в реквизита на поетитесимволисти, драматургията и литературната критика от същото направление. Въпреки наложеното мнение в науката, че водещо начало в модернизма е поезията, тя предлага да се приеме и състоянието на драмата като критерий за окончателно установяване на модернизма в славянските литератури от тази епоха. Водена от такъв критерий, проф. Бобровницка посвещава специално изследване на драматургиче ското творчество и на писмата за театъра на чешкия драматург Ярослав Хилберт. По-нататък статиите разглеждат проблеми, специфични за една или за няколко национални литератури. Така например Яцек Балух пише за критическия език на Шалда, стремейки се да посочи типично чешкото разбиране за модернизма. Ста тиите на Халина Михалска, Мария Домбровска-Партика, Александър Станкович, Даниела Здибицка, Йоланта Гроо-Козак и Здислав Дараш разглеждат творчеството на отделни славянски представители на модернизма в съответните национални литератури.
Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Христо Ботев и Адам Мицкевич

Free access
Статия пдф
2372
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въпросът за творческата история на „Моята молитва" на Хр. Ботев, за подтиците и влиянията за нейното написване не е нов в нашата литературна наука и вече е бил предмет на научни спорове и изследвания. Пръв Ив. Хаджов допуска възможността за наличието на чуждо влияние върху написването на „Моята молитва" - на стихотворението на Вяземски „Руский бог". Според Хаджов в руската творба е изобразен „богът на заблудителите - охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя, на физическата и духовната мизерия в нея" 2 Такъв е според него и богът в „Моята молитва" на Ботев. По-нататък той открива в двете творби съвпадение от формално естество - „движението на ударението у княз Вяземски има издържана хорейна стъпка (-), а у Ботева ударението предпочита последната сричка". Известна близост посочва и в размера на стиховете - и при двамата поети стиховете са осемсрични (44). В съдържанието обаче Хаджов открива съществени различия: „Още в началната фраза Ботев посочва по-широко предмета на своето произведение. Ботев след характеристиката на бога се освобождава от него и с просветлена душа минава към чертите на положителното, минава към своята молитва. На тезата на Хаджов за наличието на контакти между творбите на Вяземски и Ботев възразява М. Димитров. Той не приема изложените от Хаджов формални сходства за надежден критерий, че съществува влияние върху българската творба, а го търси в съдържанието, където и според двамата изследвачи то липсва. По този начин М. Димитров категорично отхвърля предположенията на Хаджов за близост между стихотворенията на Вя земски и Ботев. Г. Бакалов открива влиянията върху „Моята молитва" в друга посока - идеите на Френската революция. За него „богът на разума у атеиста Ботев е само поетическа фигура, а съвсем не някакво мистично същество, както у деистите на Френската революция". Той също не приема приведените от Ив. Хаджов сходства в размера на „Руский бог“ и на „Моята молитва" за доказателство, че е налице контактна близост между двете творби. „Но в случая и дума не може да става за някакво подражание Ботево - толкова съдържанието на тия две стихотворения коренно се различава. От лекия хумор на руския поет над дворянска Русия до дълбоко изказаната героична клетва да положи живота си за делото на революцията разстоянието е колкото от небето до земята."?
    Ключови думи
    Христо, Ботев, Адам, Мицкевич
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Historia literatury bulgarskiej, Teressa Dambek-Wirgova

Free access
Статия пдф
3437
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Тереса Домбек-Виргова е известна като дългогодишна преподавателка по полски език в Софийския университет, като преводачка от български на полски и авторка на изслед ване в Полша за Пенчо Славейков. Новата и книга „История на българската литература" разширява кръга от научни изследвания, които обогатяват общите усилия за изясня ване културно-естетическото богатство на нашата литература и приноса на българите в световната съкровищница. В своето из125 следване авторката следва традиционната периодизация на българската литература от началото на нейното създаване до наши дни. Чрез анализи и оценки на отделни автори и произведения, които дават представа за успехите през отделните периоди от литературното ни развитие, изследователката се старае да покаже ярките и силни постижения на нашата литература, на литературнокритическата мисъл и естетика. Тя е добре подготвена за тази отговорна задача, в книгата й намират място кога по-пълни, кога по-бедни Трактовки на многовековното развитие на българската литература, на творчеството на писателите от различни епохи. Тереса Домбек избира историческия под ход, следва хронологическото развитие на литературата, като разглеждането на всеки един от петте периода се предхожда от характеристиката на обществено-историческите условия, обуславящи литературните явления. Наред с обобщаващите и обзорни статии тя представя и отделни автори, определя характерното за художествените им достиже ния и идейно-естетически дирения, спира се върху проблемите, с които се занимават, посочва отличителното за тях като писатели. Когато анализира постиженията на старобългарската литература, тя се спира поотделно и върху челните представители на тази литература, разглежда ги като творчески индивидуалности и автори на оригинални художествени творби. Още тук изследователката проявява верен усет за значимостта на художествените и идейните ценности, съз дадени от старобългарските писатели, насочва вниманието си към върховните постижения на литературата от епохата. Имената и творчеството на Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър и Йоан Екзарх създават точна представа у чи тателите за завоеванията на „Златния век на старобългарската литература. Насочвайки се към културния и книжовния живот на Втората българска държава, Тереса Домбек поставя в центъра личността и делото на Евтимий Търновски, без преду беждение очертава приноса на Евтимиевото книжовно дело и школа не само за Бъл гария, но и за останалите славянски народи. Посочвайки ролята на османското робство за задържане развитието на българската литература, тя в същност показва пречките и трудностите, които нашата литература е трябвало да преодолява в различни етапи от своето развитие. Характе ристиката на старобългарската литература завършва с творчеството на Софийската кни жовна школа и приноса на дамаскинарската и католическата литература. Тук тя правилно открива не само съхранението на традициите, но и появата на новите идейно-художе ствени тенденции, първите прояви в демократизирането на литературата и насочването и към нови задачи, наложени от епохата. По-нататък Тереса Домбек изследва причините, които пораждат Българското възражда 126 не - обществени, политически, икономиче ски и културни. Разглеждайки литературата на Възраждането, тя я илюстрира с личностите и творчеството на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Неофит Рилски и др. При анализа на литературните явле ния до Кримската война отново превес има историческият подход, търси се връзката на книжовната дейност с обществените условия. Но когато пристъпва към оценката на лите ратурата след Кримската война, Домбек въвеж да в употреба все по-често и чисто литературни критерии. След общата характеристика изследователката разглежда в синтетичен план развитието на отделните литературни родове - поезия, драма и проза. В анализите и оценките показва верен естетически усет, улавя характерното за поети като Чинтулов, Раковски и Славейков. Най-висока оценка дава на Ботевата патриотична лирика, която утвърждава образа на революционера и меч тата за юнашка смърт, но социалните мотиви в неговата поезия остават някак си на по-заден план от национално-патриотичните. Тя прави сполучливи изводи за своеобразието на Българското възраждане, старае се да отдаде заслуженото на всички възрожденски писа тели. Но при изясняването делото на Братя Миладинови акцентува повече върху славянското, а премълчава чисто българските под буди за изява и патриотични чувства в поезията им.

    Ключови думи
    Historia, Literatury, bulgarskiej, Teressa, Dambek, Wirgova
Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Два поетически манифеста на сръбския и българския символизъм (Поезия от Йован Дучич и Песен на песента ми от Пейо Яворов)

Free access
Subscribe to Ангел Тонов