Мартин Наг

Вярвам, че ще интересува българските читатели, които отдавна ценят Ибсен, да узнаят, че мислите му между другото са били насочени към България, когато е писал „Когато ний мъртвите възкръснем". Главното действуващо лице от женски пол, Ирена фон Сатов, носи презимето на втория си съпруг, един русин, притежател на златни мини в Урал. А пък първият и съпруг е бил южноамериканец. Висш дипломат“, се казва в окончателната версия на Ибсен. Но в първата скица е казано, че той е бил „русин“, а в един среден вариант, че той беше дипломат, висш български дипломат". Защо български"? Моята теория е, че първоначално Ибсен е мислил да направи алюзия за българина Инсаров от романа на Тургенев, В навечерието". Но Ирена, която може би е „тургеневска“ жена, е по-скоро фатална жена, като Ирена в „Дим", отколкото „силна" жена, като Елена във „В навечерието. Ето защо Ибсен накрай е махнал понятието „български“. (Аз се занимавам по-подробно с това положение в една голяма студия, „Тургенев в духовния живот на Норвегия“, която тъкмо довърших.)

Темата „Блок Маяковски, Милев“ е сравнително често разглеждана, особено в съветското и българското литературознание. Но досега не е правен естетически анализ на тази тема, нещо, което двама изследователи, един български и един унгарски, представиха в своя принос към шестия конрес на славистите в Прага през 1968 г. — Екатерина Даскалова „Александър Блок в революционно-пролетарската поезия в България и Ендре Бойтар в „Някои проблеми на източноевропей ската социалистическа поезия между 1914 и 1929 година".

Иван Вазов (1850-1921) издава „Под игото“, своята най-крупна творба, през 1889-1890 г. Оттогава насам романът е бил щателно анализиран и разглеждан особено в светлината на необичайната комбинация от „романтика“ и „реализъм“, която откриваме в неговото „съдържание". Но на мен ми се струва, че е настанало време да се предприеме анализ на стила и структурата на „Под игото" въз основа на постигнатото от досегашните проучвания. Тук искам да направя подобен опит. Ще се съсредоточа в разглеждане на главните компози ционни черти, които свързват микрокосмическия план с макрокосмическия и които играят решителна роля, щото стилът и структурата на романа да представляват една органична художествена цялост.