Маяковски

В 1922 година поетът Гео Милев - разстрелян три години по-късно от фашистите - нарече Маяковски „болшевишки тръбач на революцията". Той сам се увличаше от футуризма и не правеше разлика между дореволюционното и по-сетнешното творчество на Маяковски. Той очевидно смяташе, че футуризмът е законен наследник" на всичко старо в изкуството и че правилно съжителствува с революцията. В неговата поема „Септември“ се чувствува влиянието на ранния Маяковски, но при все това ние я смятаме за творба на социалистическия реализъм. Появата на Маяковски в периода, когато в Западна Европа господствуваше духът на символизма, футуризма, експресионизма, можем да смятаме за „щастливо знамение" - доколкото той внасяше във футуристическата форма ново, революционно съдържание - защото голям брой значителни поети на Запад видяха в негово лице новатора, човека на новия живот, на новия хуманизъм — и го последваха.

Не е тайна, че когато се заговори за връзките между писатели от различни литератури, макар и братски, или за взаимоотношенията между цели литератури в тяхното историческо развитие, у мнозина изникват сериозни опасения: няма ли да бъде сведено всичко до влиянието, до ученическото възприемане на идеите и образите и от погледа на изследователя да изчезнат ония неповторими исторически условия, които са вдъхнали живот на дадена художествена творба, писател, направление и са обусловили тяхното самостоятелно значение. За нещастие, тези съмнения често пъти се оказват основателни. Защото, покрай сполуч ливите изследвания, в които личи правилната методология, дълбокото познаване на спецификата и сложността на проблема и истинско вникване, вживяване в съпоставяните явления, не са редки и чисто умозрителни, схематични построения, най-свободното групиране и подрязване на фактите според приумиците на автора. При никой проблем не са изказвани толкова произволни съждения, не са използувани толкова неточни, приблизителни критерии и не са допускани по-големи опростявания, по-повърхностно разглеждане на материала, както при посочения. Примерите са много, но тук ще се задоволя само с един: до съвсем неотдавна всички ние, които пишехме за Маяковски и българската поезия, бяхме до такава степен покорени от обаянието му, от неотразимото вну шение на неговата гръмогласна, новаторска поезия, че нареждахме в дълъг строй след него почти всички наши революционни поети от Смирненски насам и по-малко се грижехме да изтъкнем тяхната индивидуалност, националното им своеобразие. А понякога говорехме за влияние върху поети, които изобщо не бяха чели дотогава Маяковски.

Така влезе той в литературата - в спор с всичко, което социалистическата революция отрича, с химни за всичко, в името на което тази революция пламна. И самият той беше остро оспорван и с преклонение възпяван. Еднакво блестящ като поет, артист - рецитатор на собствените си стихове - оратор, теоретик, полемист и пропагандист на новаторството в поезията, той обикаля страната света като мощен - може би най-мощния - рупор на новата революционна, на съветската култура. Рязьк, остроумен и безкомпромисен - той е имал много съмишленици, последователи и подражатели. И естествено немалко опоненти врагове. Неговите рецитали и речи за поезията нерядко са били съпровождани с остри пререкания, а понякога завършвали и със скандали. Това беше в ония неулегнали и неспокойни времена след току-що победилата революция, време кипеж, на дирения нови пътища в културата и творчеството, време на пълна свобода на споровете. Времето, когато най-силно се прояви новаторският дух на родената от революцията култура. И на Увлечен още като ученик от революционното движение, Маяковски попада в затвора. След освобождението му се отдава главно на литературна работа. И още първите му стихове внасят нови, непознати дотогава тонове в руската поезия. Много по-късно Анна Ахматова в стихотворението си Маяковски в 1913 година ще изрече точни слова за него: