нашата епоха

В 1922 година поетът Гео Милев - разстрелян три години по-късно от фашистите - нарече Маяковски „болшевишки тръбач на революцията". Той сам се увличаше от футуризма и не правеше разлика между дореволюционното и по-сетнешното творчество на Маяковски. Той очевидно смяташе, че футуризмът е законен наследник" на всичко старо в изкуството и че правилно съжителствува с революцията. В неговата поема „Септември“ се чувствува влиянието на ранния Маяковски, но при все това ние я смятаме за творба на социалистическия реализъм. Появата на Маяковски в периода, когато в Западна Европа господствуваше духът на символизма, футуризма, експресионизма, можем да смятаме за „щастливо знамение" - доколкото той внасяше във футуристическата форма ново, революционно съдържание - защото голям брой значителни поети на Запад видяха в негово лице новатора, човека на новия живот, на новия хуманизъм — и го последваха.