Емилия Стаматова

Двете сияйни висини в българската и чехословашката пролетарска поезия - Христо Смирненски и Иржи Волкер - са идейно, тематично и до известна степен художествено близки. Колкото и да е невероятно, следващата кулминация на поетичното ни революционно слово - Никола Йонков Вапцаров - също се доближава до Волкер. Простотата на Волкеровата поезия, нейната интимна разговорност и искреност са великолепно продължени нашия поет. Естествено лириката на Вапцаров остава вярна на заветите първите творци на пролетарската литература у нас. Но тя се и различава тях, защото Вапцаровите стихове трябваше да изпълняват функции, определени OT новия исторически момент. от на Oт В България и Чехословакия често се прави паралел между пролетарските поети Христо Смирненски и Иржи Волкер, търсят се сведения за живия интерес на Никола Вапцаров към творчеството на чешкия лирик, загатва се за типологично сходство между двамата. През 1926 г. в чешкия печат за първи път се споменава за близост между Смирненски и Волкер. Оттогава сравнения между двамата поети се срещат в почти всички бележки, очерци и статии, посветени на българската проле тарска литература. Във връзка с 30-годишнината от смъртта на Смирненски Българското посолство и Българският културен център в Прага издават специален брой на сп. „Bulharsko ve vystavbe", посветен на твореца. В този брой B. Бехиньова помества статията „Христо Смирненски и Иржи Волкер", която изтъква различията в творческия характер на двамата поети. На отли B ките между тях се спира и литературният критик 3. К. Слаби в очерка си „Поет на два свята на Едно по-цялостно сравнение между Смирненски и Волкер предлага студията на чешката българистка Дана Хронкова „Смирненски в Чехия". Трудьт съдържа подробен преглед на излезлите статии от чешки критици и учени, разглеждащи живота и поезията на Смирненски, както и преводите на неговите стихове.

Неотдавна се появи учебникът „История на чешката литература", част първа, дело на Иван Павлов и Величко Тодоров. За първи път у нас излиза самостоятелна история на отделна славянска литература (досега са изследвани някои периоди на руската литература, добре известни са бъл гарските общи трудове по история на славянските литератури). В учебника е представено оформя нето и развитието на чешката литература в пе риода от нейното възникване до края на Първата световна война. Огромният по обем материал е групиран в три основни раздела. Всеки от тях всестранно и изчерпателно изгражда сложната, многостранна картина на чешката литература в отделни етапи от нейния развой. В това изобилие от писатели, творби, теми, проблеми, характери двамата автори са успели да синтезират и характе ризират най-важните същностни черти на чешката литература. В учебника се откриват мнения и постановки, свидетелствуващи за съществуване то на национални исторически школи. По този начин Ив. Павлов и В. Тодоров се стремят да се до ближат до научната истина в трудовете на чешки, словашки и български учени. Текстът на учебника •изграден върху основата на марксисткото лите ратурознание. Първият раздел от „История на чешката ли тература" е посветен на старата чешка литерату ра. Материалът е подреден според утвърдената чешка литературна периодизация за този период. Състоянието на литературата по чешките земи е представено в тясна връзка с техния общественоисторически развой. Всъщност навсякъде в учеб ника е потърсена обусловеността на литературата от обществено-историческия развой на чешката държава. В първия раздел са проследени промени те в художественото изобразяване на действител ността, развитието на жанровете, оформянето на чешката литература като самобитно явление. „Старата чешка литература" разкрива състояние то на литературния живот по чешките земи в пе риода от втората половина на IX век до средата на XVIII век. За да се разбере същността на зараждането на чешката литература, е нужно да се знаят значението и тенденциите на обществено-полити ческата история на Велика Моравия и Чешкото кралство. Централно място в раздела с отделено на Моравската мисия на Кирил и Методий, чиито етапи са очертани според паралели със славянския свят, с нашата история и литература, както и с кул турно-историческото европейско развитие. Така се обясняват, допълват някои типологични кон такти, близки отношения между отделните литератури. Разказвайки подробно за Моравската ми сия, Ив. Павлов и В. Тодоров определят и основ ните насоки на кирило-методиевската традиция в чешката литература. Те засягат спорния въпрос, предизвикал различни научни хипотези, за културно-историческата приемственост между Велика Моравия и чешките земи. Разглеждат симбиозата между славянската и латинската писменост, първите чешки писменни паметници (Киевски листи, Пражки глаголически фрагменти), появата на пър вия чешки авторизиран текст -Чешката хроника на Козма. Двамата автори проследяват създа ването на народностните чешки постични традиции през XII и XII век, подлагат на сравнителен анализ чешкия вариант на Александрията и т. нар. Далимилова хроника, с който доказват новите творчески възможности на чешката литература. Проследяват и развитието на чешкия театър и сатира през XIII и XIV в., спират се върху пробле мите на театралния диалог и др. Съществено мяс то те отделят на разцвета на културата и литературата, настъпил по времето на Карл IV. Изясня ват същността на хуситството и хуситската лите ратура, дейността и значението на Ян Амос Коменски, както и барока в чешката литература и театър.