Мотивът Ботевата балада Хаджи Димитър, отразен в творчеството на Теодор Траянов, Гео Милев и Николай Хрелков

Поезията на Христо Ботев е неизчерпаем източник на вдъхновение за много творци в българската литература. Традицията на Христо Ботев и нейното обновление намират израз най-вече в идейно-художественото развитие на романтическата героика. В основата на тази традиция лежи баладата „Хаджи Ди- митър". 1 И В настоящата статия от поетическото наследство на Т. Траянов, Г. Милев Н. Хрелков се разглеждат произведения с баладичен характер или такива, включващи в структурата си баладични елементи, тъй като те дават възможност за най-ярки паралели с баладата „Хаджи Димитър" в творчеството на поетите от първите десетилетия на ХХ в. Целта на статията е да проследи приемствеността в литературното реали зиране на героичното и трагичното и влиянието на тази приемственост върху развитието на баладичния жанр. Написани през различни исторически периоди, поетическите произведения на Т. Траянов, Г. Милев и Н. Хрелков използуват по различен начин мотива на „Хаджи Димитър" в интерпретацията на героичното и трагичното. Особеното в развитието на мотива на Ботевата балада у тези автори се състои в това, че той се изгражда и осъществява в реалистическа тенденция, вложена в оптимистическата Ботева концепция за революционната борба. Т. Траянов, Г. Милев и Н. Хрелков използуват мотива на „Хаджи Димитър", като създават произведения с високохудожествена стойност.