По страниците на литературни списания от ГДР, ГФР, Дания, Полша, Италия, Франция, Белгия, Австрия

Януарската книжка на „Ваймарер байтреге" предлага статията на проф. д-р ЕрХард Йон „Ленинската те о рия на отражението и есте тика та“. Авторът изхожда от идеята, че през последните години практическите задачи на марксистко-ленинската естетика, нейните тео ретически постановки, както и нейните отношения към другите дисциплини значително са се разширили. Традиционните връзки с философията, от една страна, и с конкрет ното изкуствознание, от друга, според него вече не са достатъчни, за да бъдат изслед вани някои конкретни и същевременно извънредно многообразни процеси на есте тическо усвояване на действителността, да бъдат разкрити техните закономерности и да бъде създадена научна основа за тяхното обществено управляване и активизиране. За да се постигне това, марксистко-ленинската естетика трябва да използува и постиженията на психологията и педагогиката, на социологията и кибернетиката, както и на някои други дисциплини. Но решаващо значение има нейното активно отношение към революционната практика, нейният мирогледноидеологически характер. В статията си авторът прави опит да използува някои принципно-философски разсъждения на Ленин в сферата на естетиката, за да осветли проблема за спецификата на художественото отражение на действителността. С напредъка на естетическата мисъл и на изкуството на социалистическия реа лизъм се оказа, че известната формула: изкуството и науката отразяват действителността еднакво, но първото чрез образи, a втората чрез понятия", е вече недостатъчна и незадоволителна. В книгата си „Естетическата същност на изкуството“ съветският учен Буров повдига въпроса, доколко може да се обоснове спецификата на художестве ното възприемане на действителността само с един естетически обект. Това логически поражда необходимостта да се установи по какво се различават субективните страни на научното и художественото възприемане на света при наличието на общи черти по 168 между им. Авторът смята, че един толкова многообразен, универсален и тотален обект и същевременно субект на художественого творчество, какъвто е художественото про изведение, не може да бъде ограничен само с функцията на познание на действител ността"; в него много повече е налице една относителна тоталност на човешките отноше ния към действителността, едно специ фично единство на индивидуалното и общест веното, на сетивното и рационалното, на емоционалното и волевото, на идеоло гичното и артистичното. Художествените творби в последна сметка въздействуват на своята публика в обществения живот също така относително тотално. Те култивират и обогатяват психическия потенциал, както и житейския опит и мирогледа на своя чи тател, слушател или зрител, биват изживя вани от него в качеството му на отделна. определена личност, като същевременно го свързват по съкровен начин с мисленето, чувствата и въжделенията на цяла една общност, класа или общество. За изясняването на тази проблематика през последно време е направено много, но понякога според автора съществува опас ността да се пренебрегнат твърде важни основни положения. При определяне спе цификата на художественото възприемане не бива да се игнорира неговата същност на обществен процес, което представлява решаващ момент, без който е немислимо художественото творчество, тъй като в та къв случай то престава да бъде специфична форма на възприемане на действителност та. И един ясен отговор на този въпрос има непосредствено, принципно значение за понататъшното развитие на марксистко-ленинската естетика, както и за управляването на културните процеси. Да се работи теоретически върху проб лемите на марксистко-ленинската теория на отражението и да се разработват те с оглед на марксистко-ленинската естетика означава според автора да се изучават конкретни произведения на В. И. Ленин, да се разкрива духовното им богатство и да се защищава то от всякакви опити за вул гаризиране и оклеветяване, каквито мо гат например да се открият в „Реализъм без брегове" на Роже Гароди.