Иванка Васева

„Тарас Булба“ е едно от първите произведения на руската литература, преведени на бъл гарски още преди Освобождението - в 1872 г. - от известния критик, педагог и просветител Нешо Бончев. 1 Изключителният интерес към повестта на Гогол още преди освобождението на България, в епохата на подем на националноосвободителното движение, се обяснява преди всичко с го лямата близост в съдбите на украинския и българския народ, с дълбокото съзвучие между освободително-патриотичните идеи на Гоголевото произведение и идеите на българската нацио налноосвободителна борба, с настойчивата назидателност на произведението, със страстната му насоченост към съвременността, с желанието на преводача да повдигне духа на българите, да укрепи вярата им във възможното и близко освобождение, като покаже масовия героизъм, широкия размах на народното движение на казачеството срещу също такъв троен гнет - на ционален, духовно-религиозен и социален - като гнета, тегнещ на тогавашна България. Особено се хвърля в очи аналогичната роля на защитата на вярата като една от съществените прояви на националноосвободителното движение, характеризираща еднакво историята на Украйна от XVII в. и България в ХІХ в.: както на времето полската шляхта използува Унията като средство за национално и социално закрепостяване на украинския народ, така и турците насилствено потурчват българи със завоевателна цел. За Гогол казачеството представлява онази част от украинския народ, която е изиграла най-голяма роля в защита на родината от външни врагове. За преводача и неговите читатели казачеството въплътява смелостта, героизма и всички най-хубави черти на руския народ, към който са обърнати погледите и надеждите на българите за освобождение. Едва ли има друга страна, където така непосредствено да се е възприемала идеята за единство на историческата съдба на украинския и руския народ, както в България. От друга страна, органическата връзка на Тарас и неговите синове и другари с народа, с родината, другарското чувство, което еосновен закон в Запорожската Сеч, всеобщият ге роизъм, присъщ не само на отделни герои, но и на всички казаци, представляват образец, средство за възпитание, за морална подготовка на българите за предстоящите велики събития. И така патриотизмът, освободителният патос, романтическата героика са основното, което привлича вниманието на Н. Бончев към „Тарас Булба“. Без съмнение голямо значение имат и високите художествени достойнства на произведението, изумителното майсторство на ху дожественото изпълнение, своеобразното съчетание на жизнена достоверност (реализъм) и вдъхновяваща романтическа героика.

С поемата „Септември“, както казва Хр. Радевски, свободният стих и говоримият език властво навлизат в българската поезия. Тази забележителна творба на смелия певец на народните борби новатор в литературата е преведена на много езици; на гръцки има пет превода, на немски, френская английски, сърбохърватски, чешки - по два. На руски откъси от нея се появяват още през 1931 г. в кн. 6 на сп. „Октябрь" в превод на П. Антоколски и в 1932 г. - в антологията „Болгар ские поэты" и в сб. Раскаты (Октябрь в мировой литературе)" в превод на А. Гатов. Първият пълен превод на поемата, направен от Муза Павлова, излиза през 1950 г. в сборника „Поэзия борьбы и победы" (Издательство иностранной литературы), следващите му издания — 1952 г. в„Болгарские поэты", ГИХЛ, в 1956 г. в „Антология болгарской поэзии", ГИХЛ, 1970 г. в двутом ната антология „Болгарская поэзия" и в 1980 -в „Поэзия Великой отечественной войны и антифи шистского сопротивления", Гихл. Обстоятелството, че повече от тридесет години този превод беше единствен, отчасти го ате стира: наистина той дава доста добра представа за това изключително произведение, пресъздава жанровото му своеобразие и новаторския му характер, сложната плетеница от лични впечатления обобщени лирични преживявания, паралелното изграждане на събирателния образ на въстаналия народ