Йорданка Стефанова

На 20 и 21 април т. г. в Междусъюзния дом на културата - Пазарджик, се проведе национална юбилейна научна сесия - „Априлското въстание и българската литература“. Сесията бе организирана от ОК на БКП, ОНС - Пазарджик, Института за литература при БАН, Съюза на българ ските писатели, Факултета за славянски Филологии при СУ „Климент Охридски", Общонародния комитет за БСД и Друже ството на русистите в България. В работата на конференцията взеха участие наши изтъкнати литературоведи, специалисти по проблемите на Българското Възраждане, научни сътрудници и филолози от Инсти тута за литература. Бяха изнесени общо петнадесет доклада и съобщения, с тринаДесет от които участвуваха сътрудници на Института за литература. Във встъпителното си слово директорът на Института за литература Тончо Жечев изтъкна общонационалната значимост на чествуваното историческо събитие. Фак тът, че настоящата сесия се провежда в огнището на най-активния, Четвърти революционен окръг на въстанието, под черта Т. Жечев, а не в Големия салон на Българската академия на науките, не е случаен. В центъра на революционния кипеж от 1876 г. най-добре може да се почувствува великият подвиг на априлци, да се създаде автентична атмосфера за Съвременните измерения на драматизма на преживяното. Георги Димов изнесе доклад на тема „Априлското въстание и националният Литературен процес". Той проследи на фона на цялостното развитие на съвремен ната българска литература характерологичните особености в развоя на април ската тема в творческите изяви на българ ските писатели. Изтъкна, че най-вълну ващи произведения са оставили писателите - непосредствени участници и свиде тели на въстанието, като Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, Пенчо Славейков. В доклада си „Априлското въстание и „Записките по българските въстания" 160 Ефрем Каранфилов очерта съпоставително два противоположни и необходимо допъл ващи се образи на апостоли - образите на Бенковски и Панайот Волов - две страни в психологията на народния водач в трагичната атмосфера на бунта. Твърдата воля и единоначалието на военния организатор се срещат с широко демократичните прин ципи, подготвили националната револю ция. Чрез индивидуализацията и националната типизация на образите се разкриват в дълбочина проблемите на веч ното от периода на най-сериозния ре волюционен акт на българския народ срещу турското робство - Априлското въстание. Върху проблема за отражението Априлското въстание в творчество Вазов се спря Милена Цанева - „А ското въстание в творчеството на Вазов". Тя изтъкна ролята на Април епопея за оформянето на Вазов като и подчерта, че „Епопея на забраве на и „Под игото" са синтез на масовия го зъм, на подвига и жертвоготовността, на всенародния патриотичен подем, и ако „Епопеята“ е израз на „романтичния култ към борците“, „Под игото" е епопея на общонационалния върховен момент, на народното опиянение от борбата. Тематиката на националноосвободителния протест разширява и жанровия диапазон в творчеството на поета. Навсякъде це та му е да внуши борческата атмосфера, обхва нала всички слоеве на обществото, да изтъкне националните и духовните ценности, да даде вярна и правдива оценка на една Велика епоха.

Другарю Иванов, Вие вече казахте, че първият писател, с когото сте се запознал, е Людмил Стоянов. Известно е, че по-късно се срещате и с други белетристи и поети. С някои от тях сте бил в непрекъснат контакт. Какво е отношението Ви към тези срещи сега? Интере суват ме контактите Ви с писателите, с които сте бил най-близьк. - За Людмил Стоянов съм говорил. Не съм отминал и Николай Райнов, който ми беше професор в Художествената академия и с когото наистина поддържах приятелски връзки. Към него изпитвах чувство на дълбоко уважение. И затова много се зарадвах, когато Пловдивският юбилеен комитет възприе идеята да му се посвети чествуване в началото на пролетта на 1939 г. Председател на този комитет беше адвокатът Божидар Здравков - демократично настроен човек и с големи симпатии към Съветския съюз. За лектор на чествуването се определи Сте фан Гевгалов, учител по литература в Търговската гимназия. Като членове на същия комитет влизаха Петър Малчев - директор на Търговската гимназия, писателят Хр. Борина, журналистът Лука Говедаров, директорът на Пловдивската библиотека-музей Димитър Цончев и аз като пряк организатор на юбилейното чествуване. По време на подготовката получих едно писмо от Николай Райнов, в което съобщава темата на сказката си, която трябваше да изнесе на другия ден. В писмото си той не отминава и лошото отношение на Владимир Василев и „златорожци“, които отказали да участвуват в работата. - Въпросното писмо на Николай Райнов е от 23 февруари 1939 г.:

На 6 и 7 дек. 1979 г. в заседателната зала на парк-хотел „Москва" се състоя Международна научна конференция по слу чай 70-годишнината от рождението на Н. Вапцаров. Тя беше организирана от Института за литература при БАН и Съюза на българските писатели. В нейната работа взеха участие видни български литературоведи и писатели, а също така братът на поета - Борис Вапцаров, съпругата на поета - Бойка Вапцарова и др. За голямата популярност на Вапцаровото дело в чужбина говори фактът, че от общо 38 доклада и изказвания, изнесени на конференцията, 18 принадлежаха на литератори от чужбина. Като гости на конференцията присъствуваха културни дейци от 25 страни на света: Леонид Леонов, Евгени Винокуров, Едуардас Межелайтис, Олег Шестински, Владимир Фирсов, Виктор Хорев, Галина Илина, Нина Пономарьова, Светлана Шерлаимова, Улмаз Улмарбеков (СССР); Вилем Завада, Дана Хронкова, Хелена Бринзова, Ян Кошка, Ян Пиларж, Щефания Партошова (Чехословакия); Ярослав Ивашкевич, Юзеф Ленарт, Мария Гизгес, Тимон Пьотровски, Еугениуш Кабац (Полша); Гюнтер Дайке, Волфганг Кьопе, Уве Бергер (ГДР); Марин Со- реску, Николай Моток (Румъния); Максайн Кюмин, Уилиам Мередит (САЩ); Пиер Гамара, Пиер Сегерс, Шарл Добжински (Фран ция); Артюр Оло, Раймон Детре (Белгия); Николас Гилен, Раул Риверо (Куба); Абели Артис Генер, Едуардо Сунига, Мануел Идалго (Испания)), Джеймс Олдридж (Великобри тания); Яков Брантинг (Швеция); Кетил Хаууге, Сири Свердрул Лунден (Норвегия); Лео- нардо Манчино (Италия); Ервин Фишер (ФРГ); Ежиту Гонсалвиш (Португалия); Золтан Ки- рай (Унгария); Петер Миларт (Австрия); 136 Демирташ Джейхун, Кемал Йозер (Турция) Ахмад Сулейман ал Ахмад, Мохамед Харари (Сирия); Чонголийн Чимид (Монголия); Ганга Присад Вимал, Сати Кумар (Индия); Нгуен Сан (Виетнам); Грей Гейтенбай, Дороти Лайнсей (Канада). В почетния президиум заеха местата си: секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, зам.-председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, завеждащият отдел „Наука и образование" при ЦК на БКП Никола Стефанов, първият зам.-председател на Комитета за култура Любомир Левчев, пред седателят на Националния комитет за защи та на мира Георги Димитров - Гошкин, председателят на Съюза на българските писатели акад. Пантелей Зарев -зам.-предсе дател на БАН, изтъкнати деятели на изкуството и културата.

На 27 и 28 ноември 1980 г. в гр. Толбухин се състоя Международна научна сесия по случай 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков, организирана от Института за литература при БАН, Съюза на българските писатели, Комитета за култура и Окръж ния комитет на БКП и ОНС - гр. Толбухин. В работата на сесията взеха участие изтъкнати български литературоведи, писатели и лите- ратурни критици от няколко поколения. За големия интерес на световната общественост към делото на големия наш писател-хуманист са показателни докладите и изказванията на редица учени и литератори от чужбина - Испания, Англия, Югославия, Чехословакия, Румъния. Освен това гости на сесията бяха културни дейци и преводачи от СССР, ГДР и Унгария. В почетния президиум на сесията присъст вуваха: от Толбухин-първият секретар на ОК на БКП Димитър Димитров, председателят на Изпълкома на ОНС Костадин Станев, секретарят на ОК на БКП Атанас Илиев, първият секретар на Общинския комитет на БКП Кольо Добрев, първият зам.-председател на ОНС Теменуга Янкова, от София — директорът на Института за литература при БАН проф. д-р Тончо Жечев, зам.-председателят на Съюза на българските писатели Андрей Гуляшки, акад. Петър Динеков, проф. Гочо Гочев, проф. Велчо Велчев, писателите Ивайло Петров, Петър Славински, Любен Петков, Стефан Поптонев, дъщерята и внукът на писателя - Елка Йовкова и Боян Попов, видни деятели на изкуството и културата. Първият секретар на ОК на БКП в Толбу хин Димитър Димитров прочете поздравител143 но писмо до Юбилейната научна сесия от първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на Народна република Бъл гария др. Тодор Живков. Проф. Тончо Жечев благодари от името на присъствуващите за поздравлението на др. Тодор Живков и подчерта, че неговите думи ще вдъхновяват по-нататъшните изследвания на делото на големия наш писател Йордан Йовков. След това проф. Т. Жечев откри Между народната научна сесия с кратко встъпително слово, в което се спря на проблемата за поя вата и утвърждаването на Йовков в българската белетристика. Той изтъкна, че вече с отминало времето, когато нашата литературна история и критика противопоставяше Йордан Йовков на Елин Пелин в желанието си да определи кой от двамата трябва да бъде поставен на първо място в областта на бъл гарския разказ. Нашата култура отдавна въз прие идеята, че и Й. Йовков, и Е. Пелин са два върха в развитието на българската Литература.