Александър Ничев

С пътеписа „До Чикаго и назад" започва нова фаза в творчеството на Алеко. Може да се каже, че Алеко вече туря край на преводаческата дейност, с която влиза в литературата, и окончателно се ориентира към оригинално творчество. В първия си пътепис той вече съвсем определено говори за свои писателски планове. Той споделя мечти за литературна дейност, която свързва с бъдещо околосветско пътешествие. „До Чикаго и назад“ свидетелствува, че по време на престоя си в Америка Алеко е смятал да изобрази някои страни на нерадостния български живот. За такова намерение загатва той, когато отваря дума за американските богаташи3. Парвенютата в Америка му напомнили за „нашата прокопсана аристокрация", и Алеко се заканва да запее, песенчица" и за нея, когато тръгне с бай Ганю по Европа. Това показва, че през август-септември 1893 г. (ако не и по-рано) планът за бай Гановите подвизи по Европа е бил вече оформен. От „До Чикаго и назад" може да се заключи, че тази „песенчица" Алеко ще запее" в първия очерк, озаглавен „Бай Ганю тръгна по Европа". От това обаче не следва, че известни черти на „аристокрацията" не ще бъдат засегнати и в другите очерци за бай Ганю.

На този въпрос бях се спрял в работа, посветена на пътеписа „До Чикаго и назад". Оскъдните положителни данни, приведени там, изхождат от едно писмо на Д. Петров до редакцията на в. „Свобода". В това писмо се съобщава, че до 24 юли 1893 г. Чикагското изложение било посетено от петима българи: „Подполковник Чилингиров, Хаджи Петков от Търново, Д. Радославов, Костадинов [sic] и Голованов". Домогвайки се до истината чрез изключване на явно недопустимото, заключих, че „Д. Радославов" е „докторът". Допуснах, че е вероятно инициалът „Д." да представлява негра мотно съкращение на „Доктор". Пак през изключване на очевидно недопустимото на правих извод, че този „Д. Радославов", не може да бъде Цветан Радославов доктор по философия, близък приятел на Алеко: Цветан Радославов въобще не е ходил в Америка.