трагическото

Преди да разгледам най-общите положения, които Исак Паси формулира и защищава в своята книга за трагическото, ще се спра на онази нейна глава, която носи наслов „Спорът на Аристотел с Платон". Нека ми бъде позволено да започна с една тема, която сам аз разработвам в продължение на години. Ще обоснова желанието си с още едно обстоятелство: моите изследвания, макар и неназовани у Паси, са се отразили върху неговата книга, и за мене не е без значение как естанало това. Искам да уверя читателя, че не ще злоупотребя с търпението му и няма да посветя началната част от статията си изключително на лични авторски интереси. Защото, от друга страна, във въпросната глава се проявяват някои немаловажни черти, които характеризират изобщо книгата на Паси.